Показват се публикациите с етикет японски нокът. Показване на всички публикации

24 август 2020 г.

Топли дни 2

Август си отива. Дъждът все ни подминаваше, но в средата на месеца валя обилно, и след дъжд градината винаги е най-красива.

Cyperus papyrus е растение, което не само че се внася на положителна температура през зимата, но и изисква вечно влажна почва. Аз го пренасям заедно с мушкатата, със саксии натопени в легени с вода. Разбира се, не го пренасям сама, той е по-висок от мен. Държа го на много светло място, но до пролетта така или иначе част от стеблата му пожълтяват изцяло,ако са тръгнали нови, не са мръднали, а някои направо си умират. Месец след като е навън, тръгват новите стебла, и август вече цъфтят.

Има и по-ниски сортове, но когато преди доста години го поръчахме от Нидерландия , не знаех това.

Прецъфтяха хемерокалисите, които даваха известно време повечето цвят в градината. Сега някои рози повтарят цъфтежа, зацъфтяха и лагерстремиите (индийски люляк), тази година дърветата най-късно. Изключително ефектни са като големи дървета. За съжаление не ми достига фотографско умение да ги уловя без небето да заслепява. Но ако не мръзнат зимата, непременно си насадете сорт, който става бързо дърво. И режете клонки само ако се налага. Обемите цвят са от края на юли, до слана!

Броих ги, седем броя, като последната е с черни листа, и трябва да цъфне червено. Много разчитам на нея, да освежи един предимно зелен кът.

Тази с черните листа е три клончета, и не съм счела за нужно да я снимам, а съм пропуснала да щракна бялата. Розовите са нюанси някакви, на фото изглеждат еднакви. Но са седем , де! :)

Многогодишния флокс phlox paniculata, се оказа прекрасно растение, което започне ли да цъфти, просто не спира. Тъкмо си решил , че е прецъфтяло, пуска нови пъпки и цъфти пак. Имам три вида, и мисля да го разсадя тук-там. При мен ненадейно умират някои стебла, но като цяло си е жив. Причината ще изяснявам тепърва.

На горната снимка е прекрасното Агаве, много екзотично и силен акцент. Две зими изрязвам с нокторезачка бодлите, и с много мъки го дотътряме до втория етаж, където чака пролетта. Принципно, издържа до минус 9 , но трябва да се защити и от студа, и от вода зимата. Вече много искам да го заровя в земята, и каквото излезе. От носене и суркане по касите на вратите, листата му се нараняват и е трайно.

Ехинацеята не е съвсем обикновената розова , защото задържа цвета по-дълго, и е с повече цветоноси. Червената почти изчезна, и тази година я отглеждам в саксия, за да я спася.

Ще добавя и една снимка на приятелка, която ми гостува през юли, за да се добие някаквма представа за мащаба.

И още пред къщата, това, което виждам постоянно през прозореца.

Тревите набират скорост. Ще ми се да имах достатъчно място, за да създам градина само от треви. Без поливане не мога да мина, но пък други грижи няма.

Първо показвам пенисетума, който купих тази година. Листата са светлозелени, и четох за него, че в средата на лятото потъмняват, он при мен това е съвсем слабо. Ще го наблюдавам и следващите години.

Pennisetum alopecuroides Hameln Gold

Другата ми пролетна покупка - Pennisetum orientale 'Karley Rose'Честно казано, не предполагах, че става толкова голям. Догодина очаквам да е полусфера един метър!Не спира да пуска класове, които не са съвсем розови, ако съдя по името. И бързо стават бежови. Но ако е на повече слънце, мисля, че за няколко години става невероятно растение. Е, аз имам слабост към пенисетуми.

И композицията от другата страна на пътеката.

Новата пътечка, която оформям. Реших във фугите да засадя сукуленти и слънцелюбиви дребошлъци, защото това ми е мястото, което май получава най-много слънце, но това пак не е цял ден. От постоянно стригане този берберис придоби кълбовидна форма, иначе начинът му на растеж е интересен, пуска "пипала" като октопод. Жалко, че няма достатъчно място, и не го оставям да се разгърне.

Berberis thunbergii 'Golden Ring'

Без котки не можем да минем! Котана, черната ми принцеса. Най-миролюбивата и най-скокливата.

Двамата нови подхвърлени палавници, растат с часове. Този отгоре е по-закачлив, любопитен и социален. Нямат имена, не искам да се привързвам, след като толкова котета станаха жертва на безсърдечието на някакви изроди. Не че не съм се привързала вече, но е някак по-лесно.

Див чесън, подарен от приятелка. Туфичките бързо се разраснаха, а в средата ан август цъфнаха. Напълно заслужават своето място сред цветята!

див чесън

Трошките на алеята още са си там. Ще им дойде реда някой ден.

Гладните рибоци. Когато ги храня, водата направо завира! Котана често ги лови, лошото е, че вече не идва да ми се хвали. Като ми се похвали, и аз взема че ги върна в езерото. Повечето пъти оцеляват. Само че Котана схвана, че не се прави така, и се крие с рибата в храстите.

Един неуспешен експеримент с един вид японска лоницера , насадена до къщата. Незнайно защо, но там почвата е толкова лоша, че малко растения оцеляват. Тя оцеля, но сигурно е постоянно стресирана, защото е вечно маносана.Цъфти цял сезон, непрекъснато. Ухае само в хладните нощи.Много фин изискан аромат.

13 май 2013 г.

Рози и светулки

Светулки няма да показвам.Тази магия трябва да се види. Може да се подържи в ръка, а вътре фенерчето мига ли мига. Истинско вълшебство! И това в средата на май, премесено с аромата на рози....
След изкуствения дъжд от разпръсквачите светулките са с мокри крилца и остават да мигат по тревата. Мога да си събера колкото искам. Но по-добре не ги гледайте на дневна светлина, за да не се развали магията.

Розите не са изпъстрили съвсем градината, но аз нямам нетърпение да показвам.
Първа разцъфтя Катедралата Уинчестер. Все още малък храст, който миналата година се мъчеше на пълна сянка. Тази има и няколко слънчеви часа. Малко. Затова пак се е издължила. Уханна, напръскана с розово.

Последва я Зеферине - катерачка без бодли, много, много голямо за мен предимство пред другите рози. Особено катерещи. Искрящо розово с бонбонен аромат. Не зная ка го определят специалистите, но на мен ми напомня бонбонки. Сигурно и цветът й допринася за това. Засадена е в края на миналото лято и нямаше време да се изкачи.

Рапсодия в синьо също се е окичила с цветове, силно ароматни. на мен синьото й ми идва доста цикламено, но заради аромата й прощавам, че не е обагрена в любимия ми цвят

В редичката след нея, ако се прескочи оранжевата патио роза, насадена там от няма и къде, следват само розово-лилави. Но само единични цветове не зная струва ли си да показвам. Ще изчакам още седмица- две.

Арката е в началото на отрупването, една смесица от розово, жълто и огнено, от тази страна фаворити са Румба, Корал Даун и една роза с немско име, което в момента не успявам да се сетя. Лошото е, че и не помня къде съм го записала. Все едно. Имам три от нея, което значи, че родните производители щедро зареждат. Не вярвам някой да я търси по име.

Голяма несправедливост! Розите ми по оградата цъфтят повече навън. И много ясно, към мен е север. Там също се мъдрят Румба и Немската красавица, която може да ме удави с аромат, една бяла неспирно цъфтяща, която на първо цъфтене прави изящен цвят, може би Айсберг. Виждам ги най-вече по върховете. Като се разцъфтят както трябва, ще им обърна повече внимание с фотоапарата.

Още една бяла със същата форма на цвета, но цъфтяща еднократно, е започнала да се накичва с цвят. В тъмното направо свети!

Този ирис смятах за загубен, но след две годин име изненада - все пак съм успяла да спася клубен от него.

Двуцветната юка, която засадих миналата година на най-опеченото и сухо място, ще цъфти! А тази, която насадих пред блока, се чудеше 12 години. Делоспермата до нея затвори цветове, защото заваля.

Сред троскотите има и още рози. Троскота пръсках със селективен хербицид. Нямам големи надежди за успех. Отгоре на всичко трябва да почакам две седмици, за да видя резултата при троскота, а може и повече. Дотогава той ще е толкова голям, че нямам идея как ще се справя с него.
Едно мини, което е разцъфнало почти изцяло.