Люлякови нощи

И нощите са хубави, но дните определено повече. Омайващия аромат познава всеки още и бледо лилавия цвят, какъвто е най-разпространения люляк. Дълго чаках моя да цъфне. първо си мислех, че е малък. После - че е на сянка. И преди две години реших, че три нецъфтящи на едно място са ми много, и преместихме единия в по-новата градина. А той така се разцъфтя! А когато подарихме миналата година и другия на едни приятели, тази вече се радвам на много цвят и от останалия там.

От самото създаване на градината цъфти един храст, който ми беше даден за лигуструм, но сега съм твърдо убедена, че това всъщност е люляк, но не syringa vulgaris , а някакъв друг вид. Цъфти по същото време, но аромата му е различен, а листата дребни и меки. И нещо много хубаво - не пуска издънки.

Ето ги натопени в чаша за сравнение:

И след като толкова години въздишах по чуждите люляци, които освен че си цъфтяха, имаха и някаква по-различна форма на съцветието, пожелах си истински сортов люляк, дори без значение сорта, само исках да е толкова хубав и цъфтящ като останалите. Не само, че вече имам, но и са оформени като дръвче! Истинска прелест!

 

 

Сега е времето и на лалетата. Аз вече се оплаках, че по ред причини при мен почти не са останали, чак се замислям дали да не ги извадя това лято, за да им се радвам гарантирано догодина.

При хойхерите разнообразието е по-голямо:

плюс още няколко дребосъка....

Лично аз рядко разглеждам с интерес цветя, снимани в едър план, панорамните снимки са нещо различно. Обаче се появи проблем - започнали сме и не сме довършили толкова много неща, че трудно хващам нещо панорамно без да включа работния фон. Толкова много искам това да приключи по-скоро!
Тук например има разбутано езеро, на което отново ще му се лепи мушамата и ще се пренареждат камъните. А отзад има купчина столове, които трябва да се боядисат. Но се надявам флокса  phlox subulata  да отвлече вниманието.

 phlox subulata

Керията е впечатляваща на тъмнозеления фон на тревата:

Kerria japonica 'Pleniflora'

Последен от всички нарциси зацъфтя кичестия. Сляпото куче ми отнесе повечето, останаха два. Уникално красиви са!


И една иглика, която никак не бърза, сигурно защото иска непременно да забележим шарената й премяна:

Нейните посестрими вече прецъфтяха, мускарито почти, сега голямо слънчево петно е радиканса - euonymus emerald  gold:

Тук нюансите на сивото са разнообразени от ръждивокафявото на prunus nigra и жълтите цветове на махония.

 

Още една негърска красавица, от която освен черната дантела тази година очаквам и много розови цветове - Sambucus nigra "Black Lace"

Sambucus nigra "Black Lace"

Езерото също се раззеленява, има още няколко камъка, които трябва да се добавят по борда:

 

Имам една толкова хлорозна роза, че чак е декоративна с този цвят. Само дето не зная как ще цъфне.

И за да не ставам досадна с едроплановите снимки, за последно показвам дюлята пред прозореца. Толкова е нацъфтяла и е толкова красива, че се чудя защо се опитвам да приспособя умиращите ми магнолии към алкалната почва на двора. Тази красота ми е достатъчна за две магнолии поне. Ако добавя и прекрасните нацъфтели праскови, и отрупаните с цвят череши, ако добавя ябълките, крушите, бадеми, вишня, мушмула, магнолиите просто стават излишни.

 

От ново - старо

От ново да получиш старо е абсолютно сигурно. Всички се стремят да направят обратното. Сега става въпрос как направих новите греди състарени, само с мацване на четката. При това лесно, бързо и екологично.
В стария си блог вече показвах перголата, направена с греди, свалени от стари тютюневи складове. Все едно винаги си е стояла там и е на почти 100г. Площадката от павета и зидарията от гранит допълват това усещате. Само покрива на гаража беше с ламарина , но вече почти целия е покрит със стари турски керемиди. Продължението на перголата ще е навес, който трябва задължително да не изглежда нов. 100 годишните керемиди са осигурени, но не и гредите и дъските. И моята задача беше да им придам старинен вид.

Единият начин е да ги вали дъждът две години, което нямам как да стане. Другия много го търсих, но успях!

Значи!

Купих си син камък, беше точно толкова като количество, защото е купуван комплект с вар, за приготвяне на бордолезов разтвор.

Източник - http://agro-magazin.com

 Варта, която ми остана реших, че мога да я ползвам за да си варосам овошките , или за рачела есента. Рачела се приготвя, като се киснат парчетата тиква във варов разтвор. После си облизваш пръстите. Като измиеш тиквата от варта и свариш де.

Следващата стъпка беше да намеря стари железа. Кофата беше от някаква мазилка и известно време се чудих дали ще си взаимодейства по някакъв начин с това, което ще кисна вътре, но се престраших. Сега да не си помислите, че за някакви греди ще спазвам изрядна хигиена на процедурата. Железата си изглеждат ужасно, най-малко затова защото са ръждиви.

Ей така се почна:

Изсипах пакетчето в половин 10 литрова кофа с вода, и железата вътре, и така 48ч. Рецептата беше за 24 часа, но нещо не ми дойде вдъхновение на двадесет и четвъртия час. Ура, получи се!

 Най-долу на снимката е една стара греда, като онези на перголата, белязана от времето. Над нея е почти изсъхналата нова боядисана греда. Най-отгоре е небоядисаната греда.

 Само едно нещо пропуснах - ръкавиците. От което също толкова сиви ми станаха и ръцете, и черни ноктите, при това доста трайно. На другия ден посрещах гости и се наложи на всеки да обяснявам, че не пипам с мръсни ръце, просто това по тях не може да се измие.

Шареното започва

Винаги съм изпитвала проблеми с фотоапарата. Със сегашния фотоапарат. Когато бях на 10г татко ме научи да снимам. Обясни ми какво е бленда, каква е ролята на скоростта, що е това фокус и как се комбинира всичко това. След това ми подари Смена 8. За невръстните си години правех много прилични снимки. Не ме затрудни и Вилия-та. Но с Олимпуса съвсем не е така. Или просто аз съм завишила значително критерия. Все не се получава както го искам. А за снимките от градината не ми се иска да използвам редактиращи програми, за да не изпита някой, както аз, разочарованието от това, че синьото цвете от каталога в моята градина изведнъж се оказва лилаво. И все не успявам да я покажа толкова хубава, колкото я виждат моите очи. А може и да е хубава, просто защото аз я виждам такава.
 Но днес е сумрачен ден, в който автоматичния режим прави най-добрите си снимки. Освен това открих и откъде в менюто да задам разстояние до обекта, което също не е лесна работа, защото е в инчове и футове, а аз съм достатъчно боса с английския, за да бърникам настройки. Но направих няколко опита, част от тях успешни.

Установих, че съм избързала с фотосесията на Мускари, защото то днес е пораснало и издължено. Затова го снимах отново, дори и да ви се стори досадно.

Ред е на нарцисите. Първите разтвориха пъпки преди месец и вече са почти прецъфтяли.Тях показвах. Сега представям миниатюрки, които ухаят божествено!

Дребни, патешко жълти:                                           И любимите ми:                 

Един, който е останал самотен, другите са изчезнали:

Малко внимание на игликите. Обикновени "бабешки" иглики. Накупих много и от ярките едри иглики, нито една не оцеля, нищо че няколко години упорствах да ги подновявам. Сега като прецъфтят ще пада голямо делене, защото има много дупки за запълване.

Още едни малки ириси, Iris pumila,  които прецъфтяват бързо, но пък цъфтят разтегнато във времето, вече седмица има цвят:

Iris pumila

Един общ поглед към зелената част на градината, където разчитам на цветовете на храстите. Форзцията отдавна обагри в жълто, сега са отворили цвят японските дюли. Цъфнали са дървета. Това на снимката е червенолистна слива - Prunus cerasifera 'Nigra'.Самите цветчета са много бледо розови, но поотворят ли се листните пъпки, които са пурпурни,  отдалеч има много приятен цикламен оттенък. Почти съперничи по красота на цъфнала праскова, води я по броя на цветчетата, но отстъпва по багра.

    Тук съм "захапала" по малко от двете японски дюли , едната оранжевее, а другата червенее.

В къта при албицията вече е засадена махония. Дано се хване. Избрах с малко клони, защото и корените бяха малко. И малко ме смъмриха, защото моята половинка иска всичко да е голямо и да е по много. А аз винаги търся баланса. Тази пък за сметка на останалото има червени листа - расла е на слънце.

Махонията дойде заедно с каменното корито за бъдещата чешма. Отдавна искаме такова. Точно този размер ми беше нужен - нито голям, нито малък. Изглежда като току що издялкано, и е от зелен камък. Дойде от 250км, от родния ми край. Баба имаше такива зелени малки корита за водата на кокошките. Вече си го обичам, много.

А този хромел е от Троянския край. От него ще излиза чучура на чешмата. Но трябва задната част да е масивна, а замисълът беше да е максимално тънка, за да не пречи на гледката. Аз вече от години "живея" в бъдещата къща, "построих" я мислейки какво ще виждам от всеки прозорец на стаите й и това изигра главна роля къде какво ще има в градината. Сега като си седна в хола, пред мен - чешма. Трябва да е красива. Без да искаме, но то случайности няма, зад чешмата се оказа една свръх висока роза, така че си е точно на мястото.

А спомняте ли си тези столчета? винаги ги свързвам с ресторантчетата край морето. Като ги погледна ми замирисва на пържена цаца и бира. Вече имам десет. Надявам се да стигнат.
Миналото лято още не живеехме тук, и идването беше свързано с много работа. Имаше дни, когато от гости не можех да свърша нищо. Съвсем различно е да живееш в къща. Минават хора, някои идват специално. Знаят, че ще ни намерят на двора. Идват заради нас, идват заради цветята, заради рибките, да видят децата, защото някой им казал, да питат нещо, да се запознаят, защото някой ги е довел, изобщо...милион причини. Затова ми трябват много столчета. Ако са с история, като тези, още по-добре. Имаме няколко пласта боя за сваляне. В краен случай ще мажем върху тази. Важното е, за има кой да седи на тях.