Показват се публикациите с етикет салвия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет салвия. Показване на всички публикации

21 октомври 2021 г.

Започна ме есенната лудост

 Надявам се както и започна, така да ме държи дълго! Есенната лудост, ако не става ясно от заглавието.Дъждовете спряха, новите плевели са направили мъхесто килимче, където са намерили свободно местенце.Полянките започват да се нашарват с жълто и оранжево от падналите листа. Все още цъфти,все още зеленее.

   Лилавата лагерстремия е най-бърза. Прекрасна огнена дрешка си има!


Декоративната ябълка се е петносала, и ябълчиците са се слели с цвета на листата.

 

   Кленът Sango kaku няма съвсем типичната лятна окраска , отдадох го на това, че е в сянка през половината ден. Имам наблюдения върху един на пълно слънце, и даже малко се съмнявам в сорта на моя 😁 Но зимата стеблата му са ярко червени, затова му прощавам. От светлозелен премина в лайм и вече върви към жълто. Прекрасно се комбинира с тиса зад себе си и като цвят, и като текстура. Направо са родени езин за друг, по-скоро за един зад друг.

 

Сега трябва да измисля как да убедя половинката, че това дръвче има нужда да се подреже, за да се оправят пропорциите, и да се посгъсти. Трудна задача. Минава два метра. Този, с който го сравнявам е на пълно слънце, и не бърза да расте особено.

В предишната публикация показах червените стебла на Cornus alba 'Sibirica' , въпреки че по това време ми се искаше да покажа цикламените му листа. 😥 

Другият ми дрян - Cornus stolonifera 'Flaviramea',ще стане с жълти листа, но в момента е съвсем безинтересени зеленолистен (и зеленостъблен).

Този, на който търсих дълго името (да не помислите, че ги помня наизуст 🤣 ) трябва да е Cornus alba 'Gouchaultii. За никое име не съм сто процента сигурна, защото не пазя етикетите, а и ако съдя по интернет информацията, търговците, които ги продават, си ги кръщават както им хрумне.

Независимо, че листата му са нагризани от някаква гадина, оцветяването му е разкошно! Не съм го пръскала, защото гадинките са много и ядат толкова растения, че от една страна ще фалирам, от друга - ще се отровя, ако им обръщам чак толкова внимание.

Не всеки има дрян на фестони, нали? 😀 Когато остане без листа, стеблата му стават тъмно червени.



Има и още един с тъмно червени листа, него вече си го знам - Корнус алба елигантисима. Има свойството да остава с пъстри листа и на сянка. Бяло и зелено. Е да, ама не съм го снимала. 

 Сега като се замислих, имам си и един, който става с розови стебла, но е на такова безумно място, че от обида няма да се оцвети сигурно.

 Тази хойхера също промени окраската. Лятото е светло зелена, до жълтеникава, с винени жилки (има някъде отзад такова листо), а сега е старо вино със зелена периферия.Както трябва да се очаква - не помня името. Все пак я открих - heuchera High Hopes

И хемерокалисите в своя есенен пик, съвсем скоро листата им от жълти, ще погрознеят. Това е другото жълто, до хойхерата.


Сега на салвиите. Тази ми е любимка - Salvia x jamensis 'Hot Lips' . Цъфти от края на пролетта докато студа я хербаризира. Става голяма топка, 80см, стига да получава храна и вода. Това за водата е много важно за цъфтежа! Пролетта я подрязвам 20-30см. Може и късно есента сигурно, но е полу вечнозелена, затова не бързам. Мисля, че сега ще я подрежа есента, защото е полегнала на полянката, затова и не съм я снимала цялата. Само цвета.



Тук на 30 септември съм снимала една, която пролетта насадих в чужда градина.


Ей ме там - долу в дясно, увековечила съм се. 🤣 И още веднъж, с още една салвия в близкия план.





Тези двечките - розова SALVIA X SUNCREST® 'Flamenco Rose' и лилавка , са още неизучени от мен. Насадих ги есента, но може би не им беше достатъчно светло, или им беше тясно, или бяха гладни - не зная, но се разцъфтяха преди две-три седмици. Листата им са различни, значи разликата не е само в баграта.

С името на лилавата стигнах само до Salvia microphylla ,нататък не мога да съм сигурна. Вероятно  'Mes Azur' , видях страхотни снимки в нета, май ще трябва да ѝ търся ново място. И не само! Видях много снимки в нета, на салвии, не зная как ще спя спокойно тази вечер. 🤣




  Още една салвия. Този път градински чай. Salvia officinalis Сега като се замислих - нямах намерение да снимам салвиите. Но тези цъфтящите просто не може човек да ги подмине. А за градинския чай щях да разсъждавам какво да го правя. Ами голям стана! Видях го в Балчик, в Двореца, по-точно в ботаническата му градина. Само че тази, горе над двореца, където не зная поливат ли някога, освен че е стръмен склон и там вода не може да се задържи. И там видях измъченна салвия, но пък толкова хубаво сива, че ми се прииска да я имам. Но като е измъчена си стои малка, и сива. А като е напоена, започва да придобива по-зелен оттенък, и расте ли расте... От нея може да излезе страхотно храстче, дори мисля, че мога и да я подстригвам на топчица, само дето няма да цъфти в този случай.

 


 

Имам още четири вида, но за тях - друг път. 

 Точно щях да публикувам и да лягам, и се сетих, че не случайно заглавието е такова. Забравих най-важното! Новата лудост е да махам плочи и да ги редя на друго място. 

 Плочите вече са излишни , защото храстите пораснаха, и е невъзможно да се следва пътечката.И на притъмняване аз реших да ги махам. Е, махнах ги. Тревата е расла години наред върху тях, и имаше и такива, които едва личеше, че са там. Като тази:



 Очертанията са на коренчетата, а оттам нататък стърчи и тревата. Навътре стърчи. Дупката отгоре е от плочата.  Направих няколко такива дупки.Само че се сетих да ги снимам като ги напълних с пръст. Имаше си доста за пълнене. А ги запълних веднага, за да не се претрепем , ако в тъмното по някаква причина скитосваме из градината 🤣



Плановете са да ги изместя на една нова полянка, на мястото на умрелия син смърч. Твърде малка и твърде неудобна за косене полянка. А и няма място за садене 🤣 Ако се питате къде ще садя - между камъните. Така борбата с плевелите става по-лесна. Даже съм започнала с прекрояването на градинката, но няма да разберете много. Ето и новото място за плочите.



 Няма да е съвсем така, но ще ги наглася. Със сигурност няма да ми стигнат, и ще се огледам какво още мога да извадя, он две съм си отделила за място, което трудно се коси. И изобщо около цветните петна е хубаво да има завършек от нещо такова, за да не кося цветовете, полегнали върху тревата.  А тук само на пръв поглед няма нищо!




 Няма да ви отегчавам с незавършени проекти, днес ми хрумна и как да придам завършен вид на желанието на стопанина да има "нещо голямо и жълто" на едно никакво място. И съм доволна от себе си :)