Последни щрихи на есента

Градината ми е ужасно разхвърляна. Там, където наляхме основите си беше един своеобразен склад за вещи и растения, които могат да стоят на открито. Сега са разпиляни из цялото дворно място и има толкова малко места, където мога да складирам, че ми се загуби и ентусиазма.
 Снегът ни се размина, но отрицателните температури за една нощ направиха листата на вайгелата от жълти - кафяви, а розовото нерине посърна преди да успея да го щракна.
 Въпреки това полянките ми изглеждат съвсем прилично все още.

Новата ми придобивка - калоцедрус- calocedrus berrima gold - жълтото кръгло петно на долната снимка. Мнооого ефектен, само дето се очаква да стане 12м някога. Мисля, че на това място с малко подстрижка мога да го задържа в нормални размери за известно време.

А розата в ляво на горната снимка задържа цвета от няколко седмици, още когато брезата беше оцветила листа.

Сега разликата е, че брезата е без листа, керията почти без листа, а бербериса е червен:

И други рози радват окото:

Мискантусите са пищно сухи, но в момента на снимката ги беше валял дъжд и пухчетата им се бяха прибрали:

Иначе изглеждат така, като стотици вещерски ръце, готови да забият нокти:

Мюленбергията е все така красива, и още по-голяма. Розовото плавно ще премине в бежово.

Затова пък пампаската трева е още зелена и е запушила пътечката. Огромна, огромна!!!

Лилиите са с листа, презимуващия хвощ отзад е направил стена, листопадните котонеастри загубиха част от червените листа, но пък са отрупани с плодчета.

На мястото на старата ограда беше останал касиса, тия дни е изваден и засега ми е трудно да му намеря място. Беше ми много удобен да скъсам по няколко плодчета докато минавам край него. Опасявам се, че там където мислим да го пратим, почти няма да има посещения. Жалко. Не е от плодовете, които се ядат с голямо удоволствие, но е приятна занимавка да се ровя в него за някое топче. Мястото му е насадено с други растения, засега картинката няма как да е привлекателна, но след година две трябва да стане такава.

касиса чака да бъде насаден някъде

новата градинка

Шаро си има ново място. Засега колибата е съвсем импровизирата - две мрежени платна от стара ограда, покрити с разпорени надуваеми легла. А леглата са разпорени, защото се спукаха многократно за кратък период от време. Не си купувайте! Гаранцията е само вградената електрическа помпа!
Шаро засега предпочита да стои на тревата дори и в дъжд. Не зная защото не е свикнал ли, или на бетона му е студено.

 Имам си и нов комплект за бъдещото кътче до бъдещата къща. Навик ни е да правим всичко отзад напред. Обаче как да не се изкуши човек? От разпродажба. Честно казано повече си харесвам белите, нищо че имат нужда от пребоядисване. Но пък тези са четири и плота на масата е от мрамор.

Бели нощи

Колкото са нощи, толкова са и дни, но след белия екран, който беше окачен първи, от стари крака на маса и две талпи беше скована маса, достатъчна да събере всичките ни градински столове. Първата нощ на нея започна с прожекция на филм на великия Чаплин. Съвсем като на кино.

Полилеят на първо време е намазан с вар, за да убедя половинката, че трябва да е бял с леко състаряване, за да се подчертаят релефите. Но релефи ще показвам, когато бъде боядисан като хората. Или най-малко като полилей. Тогава ще си има и полилейски крушки и разните му там цветенца и орнаменти ще са подчертани.
  Много й липсва на тази закачалка моята сламена капела. Ще се кипри там нощите, когато не ми е на главата.

То и едно мушкато липсва, защото му намерих макрамето късно снощи. Оше са хилавки, защото са скорошни. Половинката отишъл в един градински център и накупил от всеки цвят по едно. Вчера като стоях и си мрънках колко по-хубаво щеше да е, ако бяха само този, този и този цвят, той ме успокои, че това ще е веселата част на перголата. Сега много трябва да внимавам да не направя някоя друга част по-весела от тази, защото ще ми дойде много.

 

  Ето и част от работния процес. Едва ли щеше да ви е интересно как мажа три ръце акрилна евтинка боя върху този лазурен лак, и тя все не покрива и не покрива. Единствената мат боя била , красотата иска жертви. Малко шкурка накрая оправи работата - "лъсна" кафявото и петната изведнъж придобиха чар. Сега ме дразнят столовете,личи колко стара им е боята. Обаче ще почакат, защото се плаша от боядисването на всяка пръчица поотделно.

 

   Плашилото все така е на пост, пооскубано от вятъра и избеляло от дъжда. Онзи ден най-сетне доматите ми и половината краставици вдигнаха стройно  снага, като се снабдиха с колчета. Не можех и да си представя, че един домат на средна възраст може да направи толкова чупки и чупчици, докато се опитва да лази по земята.

  Дори успях да забележа, че "Биволското сърце" е много дашно, без да е дребно. Аз съм имала много домати, брейййй!

Правя всичко по силите ми тази година градината да не тревяса до степен да не си виждам горния край на доматите. Реших първо да опитам по лесния начин и купих хербицид за житни, най-вече балур. Аптекарката кима много пъти с глава, за да ме убеди, че това наистина помага за троскот. Помага, грънци. Дори и на балура нищо му няма. А безбройните тревички из зеленчука всъщност не са житните, с които съм решила да се боря, те са някакво просо, което като узрее е страшна лепка, която много трудно се чисти от дрехите.
  В крайна сметка заигра мотиката, много омразно занимание е това, но няма начин да избегна иначе джунглата, получила се в съседство.

 

А да не си помислите, че живея в някакъв субекваториален район, всичко е от поливането. В съседния двор, а и навсякъде където е безстопанствено, въпреки дъждовете напоследък, тревата изглежда така:

 

Преди да си вляза в къщи се изкуших да щракна Шаро. Така удобно се беше излегнал.....