26 декември 2013 г.

Коледни вълшебства

Коледа в градината беше истинско вълшебство. Вечерта преди Бъдни вечер мъглата се носеше на талази, беше обвила с воала си светлинките по перголата и всичко изглеждаше като омагьосано. Сутринта студът превърна капчиците в скреж и си имахме зима без сняг. Беше толкова, толкова красиво, всичката крехка белота на фона на опушено небе, през които плахо се прокрадваха лъчите.
 Не можех да спра да снимам. Снимките не са обработени, нито са професионални, макар не всички да са съгласни, аз се смятам за лош фотограф. Особено нощните снимки....Не мога да предам тази зимна хубост.





























24 декември 2013 г.

Предколедно

Няма дъжд, няма сняг. От много време е така,  не е добре. Вечер пада мъгла, а сутрин е заскрежено, истинска приказка. Днес ми се искаше да хукна да снимам по пижама, да не би да се вдигне сланата. Амиии, вдигна се по обед.
 Оставили сме толкова много работа за зимата, че и при най-добро желание няма как да я свършим преди Коледа. Не остана време да украсим по-рано. Ще е точно предколедно. Като гледам часовника, днес ще е. Вече са минали няколко минути след полунощ. Успях днес да направя Коледния венец Ето миналогодишния - цък. Доста по-богат е, но и зимата започна доста по-късно. Тази година - толкова. Туя, син смърч, малко юниперус, листа от махония (не ми даде сърце да режа джела)  и плодчета от пираканта. И една единствена розичка.


   Преди месец реших да направя нещо с венеца - слънце, който вися на вратата близо година. Получи се нещо много рошаво и интересно, подходящо сигурно за индианска Коледа.


    Ето я захаросаната градина.


Гугъл ми предложи снимка със сняг, някакъв автоматичен ефект. Не зная как разпозна заскрежена градина, но улучи. Харесва ми.


Много ми се искаше да наредя паветата, но така и не остана време за тях.


Умряха ми две иглолистни, едното особено хубаво. На тяхно масто все още не е офоррмено, някак не ми стига вдъхновение да го направя, насадена е само криптомерия кристата, но тя е толкова особена, че би стояла най-добре като солитер. Да ама ние искаме да си имаме отново пицея прострата, ако ще и две малки. И още няколко красоти чакат да бъдат насадени, а някак се губи фокуса, не може всички да са модели, и малко статисти трябват. Пролетта се надявам да ми даде някакви хрумки. И водопада най-сетне трябва да се направи и да не е купчина камъни.


     Това място съм го снимала през всички сезони. И сега е красиво.



Този асмалък пролетта трябва да бъде черен с някое ковано S за разкош. И чешмата да не е само каменно корито. Има си дупка вече, имам и идеята, само от реализатора зависи.


Перголата е осветена вечер с маркучи, украсата е подготвена, само да разчистим и е готово. Жалко , че не ме бива с нощните снимки. При паднала мъгла нощем е тайнствено и омагьосващо красиво. Тия дни ще се постарая да покажа и тях. А тази върба кой би повярвал, че преди три години беше в кофа?



  Има и кътчета, където зимата не се усеща.




Thuja occidentalis 'Blue Balloon' се е оцветила в някакъв стоманен неопределен цвят. Имам и нова придобивка, източна туя ерикоидес - на вид като западна ерикоидна, зимата става метално лилава. Но е едно стръкче само.



И пилето. Сега се отличава без зеленията отзад. Догодина главата ще е по-голяма. Надявам се да го докарам до патица или лебед....някога. Имам си вече подстригващ инструмент, малък размер, за големия храсторез ми трябваха мъжки мускули. Всъщност не съм сигурна, че могат да ми се опрат някакви нежни момченца, независимо от крехкия ми вид. Градинарството си е голяма гимнастика.






2 декември 2013 г.

Последни щрихи на есента

Градината ми е ужасно разхвърляна. Там, където наляхме основите си беше един своеобразен склад за вещи и растения, които могат да стоят на открито. Сега са разпиляни из цялото дворно място и има толкова малко места, където мога да складирам, че ми се загуби и ентусиазма.
 Снегът ни се размина, но отрицателните температури за една нощ направиха листата на вайгелата от жълти - кафяви, а розовото нерине посърна преди да успея да го щракна.
 Въпреки това полянките ми изглеждат съвсем прилично все още.


Новата ми придобивка - калоцедрус- calocedrus berrima gold - жълтото кръгло петно на долната снимка. Мнооого ефектен, само дето се очаква да стане 12м някога. Мисля, че на това място с малко подстрижка мога да го задържа в нормални размери за известно време.





А розата в ляво на горната снимка задържа цвета от няколко седмици, още когато брезата беше оцветила листа.



Сега разликата е, че брезата е без листа, керията почти без листа, а бербериса е червен:



И други рози радват окото:





Мискантусите са пищно сухи, но в момента на снимката ги беше валял дъжд и пухчетата им се бяха прибрали:



Иначе изглеждат така, като стотици вещерски ръце, готови да забият нокти:


Мюленбергията е все така красива, и още по-голяма. Розовото плавно ще премине в бежово.



Затова пък пампаската трева е още зелена и е запушила пътечката. Огромна, огромна!!!



Лилиите са с листа, презимуващия хвощ отзад е направил стена, листопадните котонеастри загубиха част от червените листа, но пък са отрупани с плодчета.





На мястото на старата ограда беше останал касиса, тия дни е изваден и засега ми е трудно да му намеря място. Беше ми много удобен да скъсам по няколко плодчета докато минавам край него. Опасявам се, че там където мислим да го пратим, почти няма да има посещения. Жалко. Не е от плодовете, които се ядат с голямо удоволствие, но е приятна занимавка да се ровя в него за някое топче. Мястото му е насадено с други растения, засега картинката няма как да е привлекателна, но след година две трябва да стане такава.


касиса чака да бъде насаден някъде



новата градинка
Шаро си има ново място. Засега колибата е съвсем импровизирата - две мрежени платна от стара ограда, покрити с разпорени надуваеми легла. А леглата са разпорени, защото се спукаха многократно за кратък период от време. Не си купувайте! Гаранцията е само вградената електрическа помпа!
Шаро засега предпочита да стои на тревата дори и в дъжд. Не зная защото не е свикнал ли, или на бетона му е студено.



 Имам си и нов комплект за бъдещото кътче до бъдещата къща. Навик ни е да правим всичко отзад напред. Обаче как да не се изкуши човек? От разпродажба. Честно казано повече си харесвам белите, нищо че имат нужда от пребоядисване. Но пък тези са четири и плота на масата е от мрамор.