Страшни работи

Начиии, тука трябва някаква точка с незнамсикакъв цвят да сложа, за хора с фобии. Изобщо не го четете, ако пищите при вида на разни животинки 🤣

 Започвам с гъбките, за да не припадне някой още с началната снимка.

Гъбките бяха цяяяла поляна. А поводът за разходката беше, че се разпродават УПИ-та на 1600м височина, в едно бившо зенитно поделение, с тенденцията там да кипи зимен живот! Предишният път ви разказах за това, как търсихме родопска къща. Този проект отпадна, минахме на един друг, който го мисля от доста време - искам малка дървена лятна къща! Почти фургон. Или направо фургон. Този път си мечтахме двамата с мъжа ми как ще спим на хладно под боровете. 😉

 

"Над хижа Здравец" звучеше като 40 мин път, идеално! Но кой да предположи, че от х.Здравец има още толкова път, ама много по-лош , до въпросното място. За джип си е нормална работа, само че ние джъткаме сега с моята малка японска класика, защото е на газ 😂 

 Тя се справи прекрасно с изкачването, но точно когато трябваше да отбием по трудния път, водачът ни ни упъти по телефона да завием вдясно. И като тръгнахме по един калдаръм! Тесен! Стръмен! Изкопан от порои! Колкото и опитен да ми е шофьорът, на едно място удари. Аз бях пред истерия! И не за друго, а защото той реши да не се отказва, зер хората ще продават за толкова пари нещо, което е толкова недостъпно!  Вече знам как се чувства човек с някаква фобия, заболя ме ръката да стискам дръжката на вратата, и не от страх за живота си, а за живота на милата ми количка! Там ако дойде някой да ни дърпа, няма шанс да обърне. Като не стигнахме до никаква чешмичка, на която имало обхват, успях да го убедя да обърен при първа възможност, а на връщане само дето не ревах от ужас. Исках да сляза и да вървя пеш, и да не гледам повече как всеки момент ще хлътнем в някакъв коловоз. 

Човекът каза - двадесет минути и сте при мен. След двадесет минути бяхме никъде, и след още двадесет стигнахме там, където всъщност е трябвало да се завие наляво. Сега - разбирам да ни упътваше жена. макар че аз за всеки случай , след посоката, обяснявам подробно какво се вижда. Ами такава ми е паметта, образна. посоките или не ги помня, или ги бъркам.

Правилният път беше широк, приличен като за лош, стигнахме върха, там е равно.

  Нашият водач ни показа каквото искахме, после ни разведе, за да видим останалото. Знаете, че красотата на планината трудно се предава със снимки, особено лоши. Но там те обхваща такова вселенско спокойствие! А интернет връзката беше жестока!

 След седмица стана ясно, че малките парцели на мястото, където искахме, отдаааавна са продадени Аз така или иначе си харесах един към 5дка, с бункер и заслон за камионите 😁 Даже няма да ми се наложи да строя бунгало.

 Мухоморки не брахме, но набрахме масловки. Аз бях доста скептична, защото че са масловки, каза нашия водач. А той обърка не само пътя, ами измисли и накъде води, а то е точно в противоположната посока. Та не може да му се има много доверие. На всичко отгоре ни разхожда поне 30 минути, без да е наясно кое е свободно за продаване. Ограничих се с пет масловки, и вкъщи падна голяммо ровене и четене. 

 Масловките нямат отровен двойник, бели се кожичката на гуглата, и е хубаво като за първи път да се сготвят с картофи, пишеше, че потъмнявали, акщо има отровна или токсична гъба.

 Приготвих уникално ястие с гъби, картофи , масълце и чесън, подправено с черен пипер, направо надминах себе си. Това е от рецептите "На око и на вкус", ей така да ми изглежда пропорционално количеството от едното и от другото, подправките са дозиране според дългогодишния ми опит, мерки не знам! 😁 Само мога да кажа, че ги пекох, захлюпени с капак.

 След гъбите оживяхме, обаче моя милост реши да простира, и само дето не настъпа нещо, навито като кравешка торта. Представям ви младото поколение на жълтоухата водна змия. 

  Това е лапата на Тошко, нашият котарак, който претърпя ампутация на едното краче, и си стои в двора, без да полага друго старание, освен да мяучи пред вратата за храна. Не е за вярване той да го е довлякъл там. А и никакъв интерес не прояви. Даже след като опитах да го заинтригувам, мятайки нещастното змийче пред муцуната му.

 И с главата надолу пак така - никакъв интерес. Помислих дали пауните биха се заинтересували, все пак това е част от менюто им в естествената им среда, но вече имах опит с една друга змия, която ужасените мъже обезглавиха с лопатата. Не я поискаха нито пауните, нито котките, нито кучето. 

 Прибрах си змийчето в една кутия за сладолед. Обаче моя мъж замина за три дни, аз бях без кола и с девойка, която не може да върви дълго, та оставих змията на отглеждане, докато се върнат мъжете и я пуснат някъде край Марица.

 Удивително гъвкаво и елегантно същество! Лееекичко отварях капака на кутията, за да опресня въздуха, и тогава то се оживяваше, и започваше осморките. Не знам как ще ви прозвучи, но като извади и езичето, си беше направо красавица! Веднъж успя да се захване с опашката за ръба на кутията - не ми се мисли ако е голяма и се увие някъде, яка работа!

 Ако се питате откъде зная каква е - знам, че си имам такава възрастна. Един ден чух странно квакане до езерото, и отидох да проверя да не се е домъкнала друг вид жаба. Другия вид беше до половината в устата на змията. Грозничка гледка, ама какво да правиш - природа. Не ми пука за жабите, имам в изобилие, обаче това нещо яде и риби. Моите риби.

  Ще ви спестя подробностите около размножаването на змиите, мисля да мина направо на днешния паяк.

 Паяци имам мноооого повече от змии, под еркера, където има толкова светещи прозорци, е направо страшно!  Онзи ден се опитвах да почистя паяжините, само ги замазах. Из градината пък правят гъсти хоризонтални мрежи, захванати за клоните на храстите, и върху тази постелка се събират всевъзможни листа и боклуци! Ужасно е грозно! Видях един ден и автора на конструкцията, защото докато се бутах да скубя, нещо ме убоде по корема. В първият момент реших, че е клонче, ама се получи нещо като пъпка, а около мен се разшетаха два жълточерни паяка.Та да си кажа, че нито боли особено, нито пък после остава нещо. Ей на, жива съм!

 Обаче думата ми е за един друг паяк. Събуждам се сутринта, и първото, което виждам, е огромен паяк на пода! Над него котката си оправя тоалета, ама изобщо не го забелязва. Не зная дали заради котката, но докато аз мисля как да постъпя с паяка, той си стоеше като препариран. Обикновено , ако имам възможност, хващам паяка в шепата, и го пущам навън. Ако нямам, го засмуквам с прахосмукачката, защото не съм го канила. Обаче този някак не си го представих да мърда в ръката ми, докато го изнеса. И си поговорих с него по класическия начин, с чехъла.

 На снимката вече не е страшен, но живичък е впечатляващ! 

  Аз, разбира се, от такова разстояние , и сънена, не можех да оценя хубостта му.  Изобщо нямаше и да си спомня за него, ако Съдбата не беше решила да ме запознае с този вид паяци. Има една група във Фейсбук, където почитат насекомите, и ги разпознават от снимка. Та така днес и друг е трепал паяци (за което много съжалява), и разбрах, че това е Geolycosa vultuosa . А следвам групата не заради някаква любов към насекомите, а защото една приятелка с фобии, непрекъснаго се натъква на супер интересни, и ги снима много професионално. А аз се зачетох в коментарите в групата, които бяха и много забавни, та затова съм там - съчетавам полезното с приятното. 

 Някой например питаше Що е туй? А Туй беше попово прасе. Не знаел човекът какво да го прави, чудеше се докато го държи в шише (или нещо подобно) с какво да го храни. 😁

 Видях че тези паяци живеят в дупки в земята. И веднага изплуваха спомени от ранното ми детство, когато в детската градина с моя приятел Красимир ходихме да ловим паяци от дупките им. 

Всъщност аз просто отидох да го посетя вкъщи, от скука. Действието се развива на село. Аз там ходих на детска градина, докато бях при баба. Българчетата се брояхме на пръсти, та нямаше с кого толкова да си говорим,7-8 деца. Езикова бариера, другите още го учеха. А без говорене не става играта, та затова и моите приятели бяха момчетии.

 Красимир си имаше вкъщи аквариум, което за селски дом си беше голяма работа! И докато аз захласнато гледах рибите, той бръкна няколко пъти да ми ги вади и показва. 😂 Джентълмен!

 На мен ми дожаля за рибките, все пак и ние в града си имахме аквариум, и бъркането вътре беше строго забранено! Там има и електричество, и да не дава Господ!

Затова Красимир реши да ми покаже другите си умения. Намери някъде дебел конец, залепи му едно топче пчелен восък, и каза - Ела сега да видиш!

И тогава видях! Намираше дупките в земята, които никога не съм предполагала, че съществуват. Пускахме топчето вътре и вадихме паяци. Нямам никакъв спомен какво сме правили с тях, но ако ги тормозеше като рибите, сигурно щях да запомня.

 Айде, стига ви толкова страшно, да не сънувате кошмари 😋

В търсене на една родопска къща

 Моята слабост е архитектурата. Градините дойдоха някак по стечение на обстоятелствата. Но пък още от детската градина съм имала един неосъзнат стремеж към архитектурата, когато с пръчка разчертавах съвсем истински разпределения върху влажния пясък на двора. Без понятие да имам от план, мерих стаи с крачки, и лягах върху някоя кокоша куришка, за да очертая точен размер на леглото. То и с куклите беше така - играех с тях докато им подредя дома, и после грабвах строителя на брат ми. Затова и във фейсбук членувам в неизброимо количество групи, свързани по някакъв начин с архитектурата или продажбите на къщи. Имам си къща, при това наполовина още недовършена, и двор си имам преголям, и всичко това в най-красивия град в България, но с огромен интерес зяпам селските къщи :)

 И отзи ден така, изскочи една обява за родопска каменна къща. За 13 хил.лева.

 Веднага започнаха въпроси - къде е, каква е, има ли път, ток, вода, къде е уловката с цената.... отговори нямаше.

На другата снимка пред един от прозорците прозираше небето, което ще рече, че покрив почти няма. Ей на, и терасата окуцяла. Всички дървении за смяна.  Обаче на мен така ми се развихри фантазията! Веднагически намерих почва за нови проекти в главата си, във времето, в което нещастният ми мозък не е зает да разсъждава дали ще е добре, ако сложи и едно листо дафинов лист на киселото зеле.

И тъй като вече си имам нова къща с вид на стара, веднага поех в посока  - стара къща с вид на нова 😂

Не чак така, но за най-силно онагледяване на мислите ми:

Иииии, разбира се имах неблагоразумието да споделя възторга от новата си находка с моя мъж! 

Сега да обясня съществените разлики помежду ни. Аз не съм рисков играч (като него). Залагам на сигурно. Дълго сверявам и анализирам. И когато се налагаше да продадем ипотекирания апартамент и да вложим  пари и кредит в друг, аз бях уверена, че най-добрата инвестиция е да купим апартамент на зелено в Пловдив, чиято цена след две години (предполага се , завършен) щеше да скочи много. Но той хареса апартамент на морето (не че аз не го харесах), и вече четири години почиваме у дома си. Разбира се, апартаментът беше договорен (от него, естествено, аз не ставам особено за тая работа) на превъзходна цена. За съжаление вече не може да се сравни като цена с това, което продадохме тук, но майната ѝ на материалната страна, удоволствието си струва. Та аз съм по разумните идеи, той е по рационалните изпълнения. Ако се налага, наливам здрав разум. Не ме слушат винаги. 😀

  Може би трябва да разкажа някой път и за морския апартамент, където купувахме мебели, избирахме техника втора ръка, пребоядисвахме, ших завеси, и налагах вето за мъкненето на още декорации.

 И моят мъж като  видя каменната къща, веднага включи бизнес отдела в главата си, и реши, че това дори и да не стане за бизнес, може да се използва като лятна вила в горещините. А аз просто исках да възстановим едно бижу, което е добра инвестиция. В автомобили имаме инвестиции за още една къща, което за мен си е безполезна работа. Не мога да ги подкарам. 😂.

 Разбира се,половинката не отчете здравословните си проблеми, но аз знам, че винаги ще намери начин да се справи.  Стига да е осъществимо.

Остана да проверим дали е осъществимо. Или поне да си направим една разходка в планината. С автомобил, защото моите хора не могат да ходят дълго по лош терен, по здравословни причини. Което се оказа много съществено в случая!

 Собственикът на имота дал основни насоки къде се намира къщата. За водене и дума не може да става. И поехме към една от любимите ми дестинации в Родопите. (притеснявам се да посоча точното място, мисля, че не е редно, предвид това, че показвам чужда къща)

Започнах с проучване на картата. В този район сме ходили много пъти, и по работа (за градината на най-красивата къща там), и за удоволствие (хапнахме качамак в един от хотелските комплекси). И баира качихме, когато съпругът ми още можеше да ходи по баирите без болка. Но към дадената отправна точка не сме отбивали. 

По тези места е добре да се ходи с джип, не съвсем като нас с 30 годишен Нисан Микра 😂 . На картата изглеждаше лесно. На практика поехме по издълбан от вода и гуми чакълиран стръмен път. Имах друга представа за къщата за гости, която беше ориентир, оказа се доста безлична за моя вкус, но се радвам много , че в това трудно достъпно място има хора, които развиват някакъв бизнес! Там пътят....свърши! А на картата не изглеждаше така. Работата е в това, че оттам нататък към оставащите скрити някъде къщи води само козя пътека. Стана ми ясно, че ще трябва да продължа сама, защото дъщеря ми с нейното увреждане не може да се справи с това предизвикателство, а и се нуждае от постоянно наглеждане. 

Точно когато си помислих, че е опасно да продължа сама без обхват на телефона, защото пътеката се превърна в стръмен сипей, видях покриви. Все пак някой е успял да стигне до тук и да си стегне къщата. Значи не е толкова безнадеждно! 😁

А когато тръгнах натам, видях и предполагаемата къща. 

През цялото време си мислех - как са живели там хората? В каменни къщи, с неплодородна почва, с труден достъп....КАК??? Ооо, ако знаете пък колко повече въпросителни сложих като започнах да изкачвам обратно!

 За да бъда в крак с времето, ще кача и видеото, което заснех за мъжа ми. 

оставям и линк към видеото, в случай, че не се вижда тук. https://youtube.com/shorts/mJKgboMk1Uk?feature=share

Първо ме посрещна тоалетната. Старата тоалетна. Както се изясни после, има и нова.

https://youtu.be/iQpO9c1t5t4

Странни ми се видяха навесите, но не знаех кога са правени оригиналните снимки. Все още мислех, че това е Къщата. Дори в началото се заблудих, че табелката с улицата и номера е оригинална. 

https://youtu.be/2oEFHhQmzHg

  И като казах, че покривът е за смяна, изведнъж се усетих, че нещо не е наред. Това НЕ Е къщата! Този покрив си беше почти наред, нямаше я дървената конструкция на втория етаж, и нещата не изглеждаха чак толкова изоставени. Вярно, че багажът вътре беше струпан в една стая как да е (надникнах през една пролука), но мога да приема, че тази къща си беше читава и гледана. 

  Опитах да се обадя по телефона - неуспешно. Нататък не се вижддаше ни покривче, ни зид, и реших да не рискувам повече с приключението. Беше ясно, че тук няма как да има къща за нас, само аз мога да скачам като козичка по пътеките.

 Връщането ми се стори безкрайно, едва поемах въздух, свят ми се зави, и за миг помислих, че мога да падна и да се изтърколя нанякъде. 

 КАКВИ СА БИЛИ ТЕЗИ ПЛАНИНСКИ ХОРА!

Те са дялали камъни, за да си построят къща, сяли са на тази камениста почва и са се хранили с това, което е дал Бог! Обичали са, раждали са, и са умирали тук.  Почувствах се толкова малка и нищожна!

 На връщате щракнах през колата и най-красивата къща в селото! Чувствам се поне частичка съпричастна към нейната хубост, чрез това, което е направил съпругът ми там.

 Научихме и една тъжна новина. 😥 Бай Митьо, който е зидал оградата (и всичко, общо взето, освен завареното) тук, и иззида камината вкъщи, е починал преди година. От него ще имам спомен и  гранитната стена на лятната кухня....

  Още един урок.

 Човек може да живее още дълго , чрез нещо стойностно, което е оставил след себе си.

 Разглеждахме вкъщи снимки на спокойствие. Идеално прави зидове! Майсторска работа! Красиви комини! 

 Започнах да съжалявам, че не продължих. А мъжът ми ме попита поне три пъти - не  видя ли къщата, не видя ли покрив и т.н. Аааа, аз пък да не съм дрон! Не видях!

  В червено е моето приключение по козята пътека,250м а с жълто съм означила евентуално коя може да е къщата, която търсихме. Други няма. Край.

 

Торта Медовик - не е рецепта!

 

 

Моята по-силна половинка от години я бленува тази торта. Някога, някъде ял, и мнооого му харесала. Аз не съм от кулинарките, ако мога да не готвя - най-добре. Обаче с мъж чревоугодник съм усъвършенствала няколкото ястия, които въртя. Много съм добра! Рецепти от мен никой да не чака, както казва дъщеря ми (която от време на време прави опити да измъкне рецепта - Мамооо, как го правиш това? ) - мога да издам книга "На око и на вкус" !

И като прочеееттоооох - ПЕТ блата, и край - не я пипам! 🤨

Най-големия ми подвиг са четирите от белтък и орехи на торта Гараш. Толкоз. Това обаче защото обожавам Гараш, а Медовик даже не съм яла.

Само че в последно време ни се усладиха пелмените, а тях ги продават в Берьозка - където има и блатове за Медовик. Но там моя мъж ходи сам, и не му е дошло и на ум, че щом има блатовете, трябва да ги има и останалите съставки.

И се зачетох за крем. Четох, четох, поне 15 рецепти прочетох, и те никак не си приличаха! А блатовете отлежаваха в шкафа вече, обаче ходене до Берьозка не се очертаваше. Вече и срок ми поставиха - ще ядем тортата в събота. Няма да изпадам в подробности защо в събота, ама да знаете, че у дома хубавата вкусна храна се планира отдалече! 😂

Остана кварталния магазин. Там за Коледа взеха че заредиха маскарпоне. Викам си - ще поровя рафта, току виж са надминали себе си и са докарали и кондензирано мляко. То ясно, че варена сгущенка няма как да има....В краен с лучай заквасена и сладкарска сметана и готово.

 А да знаете колко лесна ми се стори рецептата! Бъркаш, смесваш и мажеш!

На щанда естествено нямаше никаква сгущенка, да не говорим за варена. Само маскарпонето се мъдреше, дори подозирам, че освен мен, само един още е купил някъде около Коледа. А сладкарската сметана - няколко марки, но пък все вегански.  И аз, като не съм гуру в сладкарското изкуство, и до сега не мога да схвана с какво сметаната, кръстена Готварска, е различна от тази, кръстена Сладкарска, освен по захарта. Имам някакви си съмнения за нея, ама си казвам - като ще е гарга, да е рошава, никакво веганство! Взех аз на Мегле готварската, обръщам - бре късмет! Без очила мога да прочета съдържанието. някакви си млечни нещица, царевично нишесте, емулгатори.... А такааа! Аз пък да взема да си помисля, че от каймака я правят.

Обръщам нашенската - от краве мляко. Браво! Това ми трябва! Даже две награбих, да станат общо половин кило, торта ще правя аз, ехееейй!!! И две заквасени. 

Прибирам се - ей сега, казвам си, ще ги разбия и съм готова. Започвам с готварската - мда, тя затова не е сладкарска, никакъв сняг няма намерение да става. Обаче бях забъркала заквасените със захар.... Ами ще добавям, може да сгъсти. Защото пък сладкарската веганска разбие ли се, сложиш ли заквасена, веднага става много хубава гъста маса.

Слагам и двете заквасени - тц, нищо не се сгъсти. Обаче пък се получи едно солидно количество...

Да, ама вечерята мен чака. И аз, нали съм прочела 15 рецепти, реших - ще правя компилация. Вадя едно голямо масло. По рецепта пише 200г, аз обаче за какво ще ги прибирам сега някакви 50г? С тях и без тях. Я да ги бухна и тях към крема. Речено сторено. Оставям ги да омекват, през това време слагам маса, разсипвам и сядам. Обаче нали все някой нещо е забравил, аз, като стана, взема че заходя покрай маслото, и с миксера - брррр. Пробно само. Моето пробно направо щеше последно да стане, защото я опитайте да разбивате с миксер полуомекнало масло. Значи - като не е омекнало, се разхвърчава навсякъде в купата. Добре, че предвидих дълбока! Обаче това полуобекналото се намотава само на бъркалките и те издават един измъчен РРрръъъмммм, рррръъъммм. Спрях. Стоически ще издържа. Ще чакам да омекне. Иначе - отиде ми миксера! А той ми е подарък от сватбата! И е здрав! И не защото не го използвам!

Тука отварям скоба, да се оплача как ми изгоря пасатора от сватбата. Него си го купих там с някакви пари - "купете си каквото ви трябва" , и на нас ни потрябва пасатор от ТСМ, не зная съществува ли това нещо още. Та това е един магазин, в който има върнати от клиентите немски стоки, или такива с някакви дефекти по външния вид, или с повредена опаковка и т.н. Чуден пасатор се оказа, докато един ден нещо вътре се стопи и повече не ставаше да си правя майонеза с него. И си купих един евтин, в крайна сметка за едната майонеза и консервирани домати ми трябва. Да, но кой да знае, че този, евтиния, бил и пет пъти по-слаб. защо бе, хора, правят изобщо такива уреди??? За каква икономия на ток ще става въпрос, като аз пет пъти по-дълго ще трябва да разбивам, и понеже не съм от търпеливите, при първа възможност ще си взема мощен, и този ще отлежава за зор заман, или ще увеличи пластмасовия боклук на планетата.

Та такааа, за маслото ставаше дума. Аз, сигурно, пак не изчаках достатъчно, защото маслото не се разбиваше според представите ми, и му долях от голямата купа със сметаните. И като се разхвърча това нещооо!!!! И никакви изгледи нямаше да се получи някаква гладка емулсия, и как да стане, като сметаните ми са студени. Хайде, пресипвай в една кана специално за разбиване на хвърчащи неща.

Бих, доливах, бих, доливах - стана с една идея по-гъсто. Даже не долях всичко.  Пак греда. И сега? То аз мога и на попара да си го надробя, обаче как да скърша мечтите на милото и въжделенията му по медената торта, връщаща му някакви прекрасни спомени, теглеща го към щастливото в миналото, носеща сладкия вкус на носталгията? Ах....

Еврика! Имах отпреди няколко дни остатък от цеденото мляко, бях го цедила 24ч и беше мнооого гъсто. Викам си - сега ако не стане, вече ще дробя попара. И ще гледам сърдити физиономии. Няма да е лесно, хич. То е като да обещаеш играчка на дете, и да му купиш китайско менте, което си е направо счупено.

Е да, но стана! Не чак толкова гъсто, но можеше да се маже. Обаче все пак течно. 

Извадих ринга, за да огранича някак теченето, ако се налага. Да, но той със сантиметър по-широк. Хм. Сложих го все пак. Намазах, наредих. И тъъъкмо да я прибирам, силната половинка се обажда като черна станция :

 - И отстрани я намажи! И отстрани са намазани! 

А бе, човек, сложих ринг вече!

 - Не, намажи я!

Отворих ринга, кремът така и така се беше стекъл, размазах го, затворих от трети опит, и тръгнах пак да прибирам. И чувам пак черната станция:

 - Сложи й капак!

Този път вече зяпнах. Обърнах се, гледах две секунди неразбиращо и питах - Ко?

- Сложи й капак, слага се капак за да не се изпари крема и да попие, виж, прочети малко рецепти как се прави торта Медовик!

И това казано с такава увереност, че за секунда се усъмних, че точно след 15-те прочетени,в шеснайстата е пишело за капака....

Това вече ме доведе до истеричен смях, така се хилих, че за всеки случай оставих тортата на плота.  Ох, добре, той е инж.технолог, щом казва... Аз измислих нова рецепта, той нова технология. Турих и един капак и я прибрах. Зер, ако не стане тортата както си я представя технолога, поне няма да се изпари! Което не зная дали не е по-хубавото.

Послеслов. Ядох торта. Не ми хареса (достатъчно). Ами това е 😂

Виртуални измами. Любчо трите точки.

 Много се надявам тази публикация да не се окаже от най-честите попадения сред търсенията в моя блог. Както стана с Играете ли Лото спорт? Това май го изтрих с изчезването на империята Лафка. А го написах, защото пробвах, за да се убедя каква голяма нелепица и лов на шарани е. Само "Роза Еден" го беше била по попадения на търсенията. 😉

Затова няма да кръщавам публикацията - попадали ли сте на измами в олх? (или другаде, все тая)

Та продавам аз разни паници, порцеланови. Сега е мода да си имаш стар български сервиз. То няма и как да имаш нов, защото фабриките са приватизирани, разграбени и затрити.Но се намират из тавани и мазета , подаръци за сватби и юбилеи, нови новенички български сервизи. И стари, разбира се. 

Някой друг път ще разказвам за порцелана.

 

 И не щеш ли , WhatsApp светна! Това заспало приложение го ползвам само за приятелите в чужбина, защото целокупния български народ е фен на Вайбър. 

И отсреща - непознат номер , но пък със снимка и име! Снимката - готин мъж на около 42-45, баш за зарибявка на лели, а и не само.

 

  
 

 

 Любчо, Любчо! Тази люта чушка казва много, и никак не се върза с последващия ни разговор. И ха познайте защо Любчо иска да си говори с мен? Сервиз ще купува! Брях, викам си, ударих кьоравото! Защото паниците къщи всъщност не ги купувам аз, а моя мил съпруг, и имам толкова комплекти, колкото дрехи. И използвам всяка възможност да се отърва от нещо. Но половинката е скъпар,защото му се свиди порцелана,и такива цени праска, че е цяло чудо да се продаде нещо!

Любчо започна с неадекватен въпрос, което в комбинация с избора на приложение и чушката ме поставиха нащрек.

 Ииии, както прави впечатление - и аз веднага започнах да прехвърлям в ума си в кои държави го има името Любомир, защото беше твърде книжовно обръщение, за да е на някакъв неграмотник от един специален етнос. Обаче нали ми е важно да продам, се запенявих да обяснявам какъв ми е сервиза и защо е ценен.

Любчо ме изчака до вечерта, може би за да изгубя надежда , че ще продам, и ми изпрати съвсем грамотно съобщение:

Аз, естествено, не зная как работи, но пък предишните грешки започват да избледняват. Зная само, че има товарителница през олх, която е за Спиди и Български пощи, а аз твърдо използвам Еконт за чупливо, и надълго и нашироко обяснявам на Любчо, че тази работа няма как да стане.

Той обаче продължава най-спокойно, като робот. То за робота става ясно по-късно, и е с краткото име бот, но аз все още имам надежда, че ще продам пустия сервиз, и дори ми става интересно, че ще науча нещо ново.

Хоп, удрям на камък. Няма по-просто нещо от това да те упътят веднага. И естествено, събирайки всички части на пъзела, знам, че си имам работа с измамник.

И тук може би играта щеше да свърши, ако просто го бях блокирала, но дяволчето в мен реши да вляза в роля и да отнема от времето, в което ще изпробва да излъже друг.

И ето, ние вече няколко часа преговаряме. Аз все още ровичкам, защото ми е много интересна схемата на измамата. Винаги съм се чудила как хората се връзват на уговорки от непознати, ето, че имах възможнот да го разбера. 

Аз не лъжа. Сигурно се броят на пръсти моите лъжи, които в крайна сметка са послужили само за защита. Моралът и ценностната ми система не позволяват да лъжа. Така се живее далеч по-лесно. Обаче в този случай имах насреща си измамник. И влязох в роля.

В шести клас ходих няколко пъти на театрален кръжок. Определено направих впечатление. Но някак не ми идваше отвътре да се правя на нещо, което не съм. Затова се отказах. Не е за мен.

Но да продължа с новата си роля. Имах нужда от спешно подкрепление, което да потвърди съмненията ми, и това беше моя син. Тийновете, знаете, имат свой свят, от който ние отдавна сме се откъснали. Като добавим и разликата във възрастта ни, която прескача едно поколение и забива чак на второто, можете да си представите какво прозорче към света си имам.

А моето прозорче отдавна ми разказваше за индийските измамници, които се помещават в една сграда, по няколко в апартамент, с голям офис, където всички заедно работят. Работата им е да мамят американски баби. Винаги сме се шегували за това как би могъл да ме измами "Дай едно гаща плява за нашта магаре", но се оказа, че има и хора, които безкритично и доверчиво са следвали инструкциите.

Сега единственото, което целях, е да печеля време. Дълбоко в мен идеалиста се размечта как ще опандизя тия копелета 🤣  Започна разиграването.

 Тука преводача вече не си върши работата, аз се правя на луда, защото той не е наясно колко грешно превежда. Само че вечерята ме чака, ще ме чака и Любчо. Най-важното е, че получава каквото иска.

Харесва миии!!!! Ама много ми харесва! А на него още повече!!!!! 

Любчо също се е изморил, кой знае на колко линии "работи", и утре е ден!

 

То е ясно какво не може, ще е интересно да се чуем ;)

На следващия ден Любчо сигурно спинка, харчил е вечерта крадени пари. Аз обаче , нали искам да си продам сервиза, давам зор.

 

 

 Охооо, има раздвижване! Ще ми се изясни , значи. Кодера сигурно е купонясвал повече и спи до по-късно, защото Любчо ми го пише това чак в три. Ами почивен ден е все пак! За тези, на които не им е ясно, това е група, в която участват много хора, и всеки има своята позиция и работи по нея. Кодера е този, който прави фишинг страниците. Тоест залага кукичките за шараните. А направо ги виждах как доволно потриват ръце.

Напълно е възможно да е само един ,Супермен, даже Трите Хикса (или трите точки, както се оказа), но обикновено работят в група, и то доста голяма.

Аз пък отидох да ръчкам сина ми,спешно да ми се притече на помощ, за да не объркам нещо.

Ето я и заветната кукичка.Не искам да будя подозрение, затова задавам обичайните въпроси.

Аз, естествено, направо не смея да цъкна. 🤣 Все едно някой ще се протегне и ще ми бръкне в джоба, хаха. И тук младежта взима нещата в свои ръце. 

В момента, разбира се, не мога да покажа какво ми изпратиха, защото връзката е активна само около час. И аз не се сетих да я снимам.  Зоркото око на младежа забеляза, че се използват само от рускоезични този тип кавички.

Ха ха , любопитно ли ви е? На мен ми беше СТРАШНО любопитно.

 

 И сега кака ви трябва да цъкне на Получаване на средства, ама точно това не се сетих да снимам. Там имаше една форма, в която трябва да попълниш - 

Номер на карта

имена

смс парола

твоя парола

CVV

и забележете - наличност!

Защото ако няма наличност, изобщо не си струва да се хабят патрони.

И докато мислим как да продължим, аз му пиша глупости. Веднага, след като написах долното, отсреща ме блокираха.

 Нееее, това не е краят! Щеше да е много скучно да свършим така. Искам още да си играееееем!

Предполагам, че е настанала паника, кодера е правил проверка. Моя кодер пък се възползва и докладва домейна на безброй места, общо взето докато му се изчерпа търпението. Междувременно провери и домейна, оказа се, че е украински, купен от рускоезичен, с името (със сигурност е като нашето Иван Петров) - Сергей Никитин. Преди това правихме много проверки как се превеждат фразите му от руски на български и от български на руски, и установихме, че използва много лош преводач. Гугъл се справя по-добре, да не говорим за 

Translator

Дори продължих да имам съмнения, че е рускоезичен, но пък допуснах, че този, с който си пиша, е възможно да е от Казахстан , примерно.

Помощникът ми веднага ми намира CVV генератор, и попълнихме формата с фалшиви данни.след като ги изпратихме, отсреща се успокоиха, и играта продължи. Нов акаунт, или поне променен.

Язък! Тъкмо свикнах с Любчо. Този новия започва разговор, няма и десет минути след последния, с Добър ден! 🤣

 Аха, искат да ми източат и друга карта.

Аз все още мечтая да  опандизят наглеците, обаче се оказва, че във виртуалния свят нещата не стоят така. Това е схема, изпитана от години, и е почти невъзможно да бъде разбита. Тоест - нищо не може да се направи, освен да им докладваш домейните. При което, те - виждайки, че не могат да ги използват, си купуват нови. Цените са от 2 до 10 български лева. Смешно. И тъжно. 

 Ние чакаме следващия домейн. И печеля още време.

 Каква жена бе, човек? Даже не се сещам какъв жаргон е използвал, за да го преведе така. Трите Хикса иска да изтегли и другата ми карта. Аз пък съм готова да му дам колкото иска карти. Наличност по първата - над 4000 долара. Обаче , то на нищо не прилича този преводач! Не ме сдържа и питам:

 Лююбчо трите точки изобщо не смята да ми отговаря, защото е прочел най-важното, и е щастлив! Аз пък лекинко подсказвам, че съм влязла в час. Яндекс е руския браузер.

Йес, Йес, Йес!

Чакай малко да му охладя ентусиазма!

 

Той вечe е решил да ми отговори за купуването на жената. Е , не мога да повярвам, че това е превод от руски! Единственнно ми идва наум, че ми обяснява как пише , докато кара.

 Ние (със сина ми) сме в недоумение. Т9 е телефон с бутони.

Добре. Продължаваме нататък. 

   

Излиза ми отново това:

Чакай аз да питам Любчо трите точки! Кой ще ми получи супника? Аааа, кака ви пази старата снимка!

Сакън! Искам да си продам сервиза! Стой , Любчо! Нищо не връщай! Любчо вече губи търпение, може би и доверие, все пак от обяд го разигравам. Но друго си е да ти дават надежда за кинти!

Аз се притесних малко, че Трите Точки не може да преведе правилно "припрян", но разчитам да хване смисъла. Но пък се е информирал за куриерите. 😉 Разчитах, че използва и малко истини, за да е по-достоверен, даже проверих да не би Леоекспрес наистина да са започнали да работят и през почивните дни. Трънки. 

Любчо започна да се изнервя. Чакай да се кротна малко. И да дам надежда! 😁

Пиша аз генерирани данни, цъкам, и не че очаквам да получа пари... чакам да видя Любчо дали е разбрал, че не е друга карта. Той пак ми пуска нова фишинг страница. Започва да пише пълни глупости, аз обаче съм пас и следвам инструкции.

ДА НЕ ОТИДЕТЕ НИКЪДЕ! Хахахахахах

Ти ши каиш!

 Нали вечеря ме чака! Ааа, колко време изгубих в глупости! И естествено, аз половин час не се появявам. Обаче хората ме чакат! И Любчо ми звъни! Ами сега! Умирам си от любопитство какво ще се случи, ако вдигна, аз с руския се оправям чудесно, обаче моя мъж изобщо не е възхитен, че си общувам с непознат! Хич и не го интересува каква игра си играем. Тюх, да му се не види! Измислих го в крайна сметка.

 

На работа съм - готвя, слагам, вдигам, шетам....Предавам щафетата на сина ми, защото на тази фишинг страница има чат с поддръжката. Куратор или каквото е там. И моят син свиква международния съвет, състоящ се от тийнове от Естония, Полша и Бразилия, и започва някакво чатене и лудо кикотене. Здр ко пр и будалкане на какви ли не езици. Ми човека каза, че могат да се задават въпроси. Какво са питали, не получих адекватен отговор, но отсреща изтриха връзката хаха.

 

Ааа, без такива! Аз не знам! Ама наистина не участвам! Аз правя салата!

Тука го оплесках с писането, но разбрал - неразбрал, много важно!

Кой идиот бе! Алоооууу! Щял да ме бомби с смс-и хахаха. Ми хайде де! Тоз пък! Само като е на работа купува сервизи! Сигурно не може с неговия бутонен Т9 да се свърже с Румен. Обаче не се отказва! Аз пък не спирам да му давам надежди.

Крещяла му подкрепата. Ми да крещи! Даже зная какво казва!

Ей сега ще напусна работа, само да измия още някоя чинийка! 

 

 

 Мхм, и тънък намек правя. Ами близки си станахме някак, втори ден чатим, последните девет часа не губим връзка! Става ми все по-забавно. Направо мило.

 Любчо даже става непредпазлив, иска само една парола, само една, ама само да я въведа най-сетне! Ми аз такива суми му посочих като наличност! Ще почива на Бахамите! Нещо не се получава превода, язък!

И лееекинко подозрителен е станал. Но пък нищо не губи, нали?

 

 

Ми тъй е, Любчо. Не е лесно да разиграваш измамници. Още ще поработим с теб. Синът ми цъка игри вече, ще трябва сама да се справям.

Милинкия, опитва се да покаже загриженост. Давай, става интересно. Малко ме е страх да нагазвам в лични теми. Пък и насреща си има младеж, а може и тийн. Ще оплета конците.

 

  Ясно. Разбрано = Понятно. 100 процента рускоезичен. И да, интересно е. Групата обаче иска да почива. Ах, получих и гифче за лека нощ! Колко милоооо! 😂

Неделя е. Любчо се е събудил с добро настроение, сигурна съм! Даже е побързал да стане! Готов е с всичко! Аз съм изпаднала в размишление за безнадеждността на ситуацията. Нищо не може да се направи. Някакви домейни, които те отново ще си купят. Това с българския номер не ми е особено ясно, но и него са го измислили. Докладвам на олх, и получавам отговор да внимавам и куп глупости, пуснати от техния бот. 

Нещо не ми се губи повече време, няма смисъл. Започвам да обмислям да кажа, че съм размислила, и няма да продавам. Обаче си умирам да видя реакцията, че всъщност аз мамя него.

Много отговорно това момче, значи! Чак симпатичен да ти стане! В чата не е Румен, а Ангел, и аз чела недочела, вече започвам да се будалкам.

Пък откъде я научи тази думичка? Не върви на един интелигентен мъж да я използва в разговор с непозната. Нищо, прощавам му. Учи в движение. На мен повече не ми се играе.

Седя и се пуля какви са тези цифри. Във всеки случай нищо не ми говорят. Отпивам глътка кафе и ми просветва - трябва да е номера на картата, който му изпратих! Плаши ме значи.

Любчо, жал ми е малко за теб, обаче аз излязох от роля, и казвам истината.

 

  Бебче! Ооо, харесва ми! Мога да си представя, че си тоя от снимката. Трудно ще преживея, ако си мисля, че си  тийн. Ух, ты!

Ахахахахах , вярно, че е смешно. А аз си мислих, че вече са ги свалили и си купуват биткойни. Е какво правиха досега??? Тц тц тц...

Получих и предложение за женитба. Това интернет измамите са хубаво нещо! Брех! Как ми вдигат самочувствието! Чак забравих да сменя езика.

 

 
Три дни, миличък, три! От петък обед.

 То е ясно, че не си Сергей. Следва разговор на руско-български, защото на мен ми е по-лесно да разбирам на руски, отколкото със скапания преводач. А Любчо е впечатлен!

Нещо не му се отдава да ме дразни. Но аз съм снизходителна. Все пак се чувства малко унизен. Ще е хубаво, ако не е малко, а много. 

Това не му пречи да продължи да наглее.

  Мчи как!

Тука нещо май се губи, защото съм сигурна, че след пълнените пиперки и Варна попитах за Орел и Решка. Едно интересно предаване, с две издания за България. Които съм гледала. И не беше трудно да се досетя откъде му е информацията.Става въпрос за двойка, която пътува по света. Хвърлят Ези- Тура (орел и решка), и единият има за два дни 100 долара, а другия - безлимитна карта. И карат с каквото имат, като ни представят най-добрите, а понякога и лошите неща в една държава. Например Столипиново в Пловдив. Но съвсем не откъм лошата му страна. Или абитуриентските балове. Или пък развлеченията във Варна и курортите до нея. Ето затова се е размечтал Любомир. Гледа и пътува, може би и наистина пътува.

А Емилия е водещата на едно от пътуванията. 

На телефона не виждам видеото, само на лаптопа, затова ще пусна и просто линк. 

https://youtu.be/AR4f5aJ2JIU

 

А на другото - Мишел.  Много са интересни, особено второто. Има субтитри, превод на български.Не мога да преценя доколко са добри, аз го гледам на руски.

https://youtu.be/_nsXuJfe7S8

 

 

Напълно е възможно някой, който е продавал цветя да е изгорял. 😪

 Да, забравих, че е почивен ден.

Вървим към приключване. 

 

 Чатихме още малко, стигнахмме до там, че получих и звуков файл, абе много се сближихме ;) Почудих се как да го преметна и за биткойните, но ми е мътна Индия, а моето момче не искам да намесвам. 

Надявам се, че ви е било не само интересно, но и полезно.

Повече за този вид измами, с подробности, разказва един пухчо в това видео. (на руски) Малко трудно му се разбира, аз го изгледах два пъти. Каза, че е най-добрия, неговата команда заработва най-много. Не спомена България, ще продължавам да си мисля за Любчо трите точки като за онзи от снимката. 😉

https://youtu.be/_pvLP8Z0J50