А сега не мога да направя пейзажна снимка, защото е толкова наситена на детайли, че е една мешавица.
Жалко.
Първо беше просто гола поляна.
Нищо не е станало лесно. Така ми беше омръзнало всеки ден следобед, и всяка събота и неделя по цял ден, да сме там и да поливаме и садим. Да копая, да заравнявам, да обмисляме най-евтин вариант, най-удачно място, да носим камъни и да изнасяме камъни. Аз да гледам деца, а съпругът ми да прекарва тръби, да копае езеро, да зида ограда. Нямаше никаква сенчица, дори и под навеса, защото слънцето го огряваше до стената. Нямаше чешма, нямаше тоалетна. Появиха се след три години.
Ето, най-сетне изрових Преди.-След. Разлика - 11 години. Една година след началото. Няма го цъфналия клематис във форма на сърце. Клематисите при мен не виреят. И голото дърво , което се превърна в прекрасна албиция, вече го няма. И тя умря. Сега на нейно място има глог. Най-поразителната разлика е при кипариса. На старата снимка е най в ляво, в средата. Зелена пръчка, около метър и двадесет. А сега гони небесата!
Сега забелязах и кабела, който върви по оградата. Това е ток, от съседа. Стигаше, колкото да захрани помпата на сондата. Наш получихме чак 8 години.
Да не ви отегчавам как беше. Трудно беше. Сега да проследим разходката на пауна :)
Имам и друго пиле, растително. Малко му се е килналал главата и е оплешивяло откъм тъмната страна. Ще го излекувам! :) И няколко участъка подготвих за трева. Затова и други места са олисяли.
А тук - част от крилото на пилето, спирея литъл принцес в лайм, лелавеещ берберис и една поизмръзнала хортензия, която вероятно няма да цъфне. Това са ми другите мечталки - хортензиите. Но съм намислила да си купя ако не паникулата, то такава, която не се плаши от студ. Например такава: http://nezabravkaflowers.com/produkt/hydrangea-so-long-rosy-coumont/
Да се похваля с розовата вистерия. Писала съм и друг път, но надали някой помни. След като не цъфна няколко години, както си беше с кофата, я бутнах под една лавровишна. Там си прекара няколко години неполивана, само кълцах това, което излизаше извън рамките на лавровишнята. И изведнъж цъфна с два цвята! Даже не помнех за каква е купувана. Цъфти вече трета година, тази доволно обилно! Трябва да ѝ измисля някаква опора.
И завършвам отново с белия паун, тия дни не ме е гонил, нито ритал. Тайничко се промъкнах зад него и го снимах.
