Пейка, и още един водопад

 

Лятото се търкулна, и дойде есента. Мога да отбележа, че беше едно продуктивно лято!

Направени бяха доста неща, в предишна публикация показах как облицовахме една грозна стена с дъски, които потъмних с разтвор от син камък и ръждиви железа. Аз не съм силна в химията, но във форум Хоби кафе botan ми разясни, че химичната реакция на двете вещества дава зелен камък  😁 Така че става и като се разтвори зелен камък.

Тук се вижда светлата естествена,  и вече намазаната със сместа част.

На площадката, която направих тук с наредени плочи, кацна и пейката, която направихме от таблите на старо легло. Едната табла беше изметната, затова беше разрязана на две, за да послужи за странична част на пейката. 

След това старателно свалих двата пласта боя с пистолет с горещ въздух и шпатула. Оказа се, че фабрично е била двуцветна - зелено и естествения цвят на дървото.

Исках да я боядисам с алкидна боя, но нямах никаква идея с какъв цвят. Затова влязох в един голям строителен магазин, и огледах готовите цветове на всички алкидни бои. Оказа се, че Селт имат светло синя алкидна боя, почти като на стария цвят. Чудесно! Боята нямаше силна миризма, и съхнеше за половин ден, така че за един я боядисах, а на следвашщия само допълних където трябва. Стигна ми една кутия, като се има предвид, че не се налагаше грунд. Като че ли , обаче , леко избледня . Не е само от снимката, въпреки, че на нея изглежда по-бледа, отколкото е. Доколко е здрава боята не мога да преценя, лятото и есента са изключително сухи.

Стигнахме и до водопада. Вече има един, който вече функционира като такъв. 

Както посочих в края на публикацията  Разработихме се, имаше камъни, имаше и желание у моята половинка. Много мислихме за мястото, за да не изглежда като паднал от Марс. Аз не съм фен на скалните кътове, особено ако са купчина пръст ей така в нищото, с няколко камъка отгоре, и дребни растения, които през повечето време или са потънали в бурени, или ти се взима акъла да плевиш.

Разпръснахме камъните, да са ни пред очите. Доста време ни бяха пред очите, по-лошо е, че бяха и пред вратата, на мястото, където обикновено спирам колата 😂

 Моят мъж и един приятел натрупаха голяма купчина пръст. На снимка може и да не личи, но има пренесени два кубика пръст на ръка, с кофи. Просто нямаше по-удобен начин.

После беше иззидана кулата на Рапунцел, както аз я бях кръстила. Всички "грозни" камъни влязоха там. Нейната стабилност е неподвластна на каквито и да е закони на строителната механика, обаче Майсторът, в лицето на моя мъж, естествено, каза, че няма проблем, и тя наистина няма проблем и след като понесе още камъни отгоре си.

 Мястото е избрано така, че да се вижда най-вече от прозореца на дневната. Така ще го наблюдаваме и зимата, когато ще си стоим повече време вкъщи. В "кулата" е обиколено като в кладенец стеблото на тамарикса. Това е храст, възпитан вече като дърво. Садят го по склоновете на магистралата, за да ги укрепи, и се приема за доста прозаично растение, което обаче е очарователно нежно по време на цъфтеж, представлявайки водопади пухкави розови клони.

  Така изглеждаше преди много години, може би четиринадесет.

 А това е мястото пролетта, снимано от прозореца:

А така приблизително от същата посока, но в по-близък план, вече изграден.

Собствената ми дъщеря не можа да се ориентира по снимки къде е направен, така че обясненията са напълно излишни 🤣

Ние си обичаме кътовете за посядане, независимо, че много рядко ги използваме. За тук поръчахме тези бели столчета, които дойдоха...след месец. "От Луната ли ги носите?" попита съпругът ми, когато ги поръчваше. 😜

Много дълго им търсихме подходящата масичка, и накрая цветарник изпълнява нейната функция, но това по-нататък.

 Ето и въпросният цветарник от Лидл, който пребоядисахме в бяло. Вече е почти ноември, но температурите са почти летни, и седейки на тези столчета, се открива най-красивата гледка към градината!

През лятото всичко е красиво, погледнато отвсякъде! Подбрах още няколко снимки.

 В другата публикация ще ви покажа един стенопис, с който декорирах стеничка.

Силата на живота и още цвят

Започвам с цвета, и то с този розов облак, който се скъсах да снимам, но ту ми беше светло, ту ми беше тъмно, в края на краищата снимката не ми харесва особено, но нямам много по-добра. Розовият облак е величествен! Това е храст, който след като прецъфти има вид на иглолистно растение, засаждат го по склоновете на магистралата и озеленяват с него само в краен случай. Познайте защо. Това си е мое предположение, но според мен е заради мощния му растеж, когато се гледа добре, или опърпания му вид, когато не се гледа изобщо.
Аз дълго бях разубеждавана да не засаждам тамарикс, но нищо не може да ме откаже от тази прелест. Дълги години пътуването ми по това време на годината беше свързано с дълга редица розови облаци по пътя, незабравима и прекрасна гледка.
Миналата година моят красавец не беше отрязан както обикновено на метър от земята, затова сега гони петте метра и има стебла, с които мога да се грея няколко дни .

 А силата на живота не е в това да се боря с храстите си, а от моето изумление пред силата на Природата. Оплетох си плет за кокошето дворче. Това стана в края на зимата, след като орязахме върбата. Малко е нескопосан, но в случая си го бива.

И защото ми е малко разклатен плета, съм му боднала тук там по някое колче, къде от върба, къде от бреза. И какво да видя - раззеленени клони! За върбата е ясно, тя се вкоренява лесно.

Обаче не очаквах същото от бодната на обратно бреза! Тя е забодена с върха си надолу и е успяла да обърне сокодвижението и да се разлисти!

Имаме си и гъба, ядлива. Есента изхвърлих доста. После я разпознах като порцеланова копринка.

Този път хапнах малко, за проба. Оживях!

Продължавам с цветовете. Моля се да не ми се разсърдят някои цветя, че не съм ги уважила, мисля да го направя в пълната им прелест след една две години. След лалетата е ред на ирисите. Първи цъфна ниския жълт ирис:

Почти когато прецъфтя отвориха пъпки първи белите ириси. после бели с бледолилаво по края. Купих ги за "Бутик", но никакъв бутик не са, не само тукашните производители слагат грешни етикети. Но и така ми харесват. И веднага след тях - много често срещания в задблоковите градинки лилав.

Има още около три-четири вида, които не са отворили пъпки. Тази година нямам загуби.

Една върба фламинго с много сложно японско име salix integra hakuro nishiki , сниман на свечеряване:

Имахме намерение да удължим стеблото, тоест да дръпнем топката нагоре, защото стеблото е вече дебело и непропорционално. Тази година ще са две топки, докато горната част сгъсти. А догодина може и да ми дожалее да отрежа долните клони.

Цъфна мушмулата. Всяко цветче е оградено от розетка листа. Много красиво.

Армериите са отрупани с цвят, рожеца също:

Започнаха да цъфтят карамфилите:

Малката вайгела също се е отрупала:

Клематисите при мен по традиция не вървят добре. Винаги съм се съмнявала в качествата на почвата, и този път пак съм познала. Клематисите предпочитат кисела почва, а моята е алкална. Ето защо е едно от най-нещастните ми цветенца. Отгоре на всичко кокошките са го харесали и каквото влезе в територията на кокошарника, бива изядено.

Имам още куп снимки тип картички, които не могат да предадат усещането на цялостното възприятие, затова ги спестявам.