Камината беше планирана още от мечтата да живеем в къща. Архитектурният план си беше на сто процента мой, и камината предвидливо беше в центъра на къщата. Вече беше решено, че ще е с въздуховоди, а те изискват най-краткия път. А този начин да се топлим беше избран защото моето момче беше решил да я направи сам. Е, почти. Само каменната зидария си искаше майстор.
Майсторът обаче работеше далеч, и ние една зима изкарахме така.
Камината си топлеше само дневната, а вентилаторът (забележете, ретро е! :) ) раздухва топлото много бързо. И пепелта, естествено.
Майсторът зидар получи отпуск, слезе от планината, и понеже по някаква причина така или иначе нямаше къде да отиде, дойде в къщи. Не познавам по-деликатен и невидим човек от този, без това да ме дразни.
А ние отидохме на едно поле (с разрешение) , което приличаше на сметище за камъни и бетон, и натоварихме пикапа с всичко, което ни се стори подходящо.
С майстора не успяхме добре да се разберем за визията, и така - мъжът ми казал едно, аз друго, човека разбрал трето. В крайна сметка по-несиметрично от това нямаше накъде. Ама то си е против уруки.
Системата с въздуховодите е монтирана, решихме, че с два за стая ще топли по-добре. Това, че имахме една година опит дойде добре дошло. И така - за три стаи по два. Двете стаи са точно отгоре и пътят е никакъв. Третата стая е на метър и петдесет, няма и толкова. Изпробвани - работи идеално.
Сега, ако питате за недостатъците - знаех си ги предварително. Ако сте на половин век, прекрасно помните филма "Топло", където ченета падаха на долния етаж. Значи - ако не работи вентилатора (долу в ляво на втората снимка), който си е шумен, ще чувам какво се говори и горе и долу. Миризмите стигат веднага. Крояхме някакви планове да вкараме въздух отвън, или поне от коридора, но това са много градуси надолу, които трябва да бъдат стоплени. Затова реших, че мога и така.
Но пък започна ли да мятам палачинки, всички знаят, че е време за закуска.
Предимствата - стопля моментално. Достатъчно ми е и само това.
Знаете ли какви грозни решетки за камини се продават? Ама много грозни! Пък и ми се стори малка. Трябваше ми нещо нестандартно и голямо (а всъщност не ми е трябвало голямо, но естетически стои по-добре). И го намерих в магазин Стерадо. Изтривалка. Чугунена. Мислехме, че ще е нужна и още една решетка, защото топлим спалня през отворена врата, но тя е с 40см по-ниско. Обаче с втората решетка нямаше да остане топло за останалите стаи. И тя послужи като ревизионен отвор. Оттам пълним и голяма купа с вода, която стои върху горивната камера, за да овлажнява въздуха. Иначе дървото пресъхва. Решетката е една огледална интарзия, пак от Стерадо.
Тази голяма чугунена решетка си идва голяма, когато топлото трябва да отиде и по другите стаи, затова временно се запушва с картон. До каква степен се определя от това къде искаме да е по-топло. Надявам се да го решим с някаква ламарина....някога.....И да напръскам вътре с огнеупорна черна боя. Не е станало досега, защото мирише ужасно и за дълго.
Докато обличахме с гипскартон и вата, ни хрумна да оставим две ниши. На едната съм боядисала тухлите на комина бели (където е самовара). А другата е от другата страна, и там има книги.
Гредата е от онези стари двеста годишни греди, но изцепена. Отрязохме я под ъгъл, хванахме я с железа (ужасно тежи), и стана като истинска :) . Готово!
Ако се върнете назад, ще видите онзи дъбов скандинавски бюфет, който изобщо, ама изобщо не стоеше добре до камината. Както винаги става, за всичко си има време. Тогава в Продавалника се появи Бюфета! Той се появи отдавна, на една недостижима цена, но точно когато я намалиха на 500, аз цъках с мишката. Моето момче не отложи за утре, скокна с едно камионче до София, и се сдобихме с тази красота! На другия ден й намерихме и столове, които заедно струваха кажи речи колкото бюфета, но скандинавските стояха като бедни братчета. Долу в ляво се вижда част от облегалката.
