24 май 2015 г.

Майски вълнения

 

  Отдавна не съм писала тук, защото фотоапаратът ме предаде. Оборудвана съм с нов телефон, който прави нелоши снимки, но и не дотам добри. Пропуснах много моменти в градината, но се надявам догодина да ги има пак. Чудя се кога ли ще ми омръзне да ги запечатвам - почти еднакво е всяка година.
   Поне разбрах едно - ако имам още по-хубав апарат, ще направя снимката, която виждам в главата си преди да щракна.  И препоръчвам на всеки градинар да се лиши ако е възможно от някоя и друга китка, но непременно да се снабди с подходящо фото, за да радва и останалите с красотата, която създава. Досега си мислех, че аз съм причината да не показвам каквото виждам, но като слязох от кон на магаре, разбрах че ми трябва расов жребец.
  И така - имах десетина минути време да пощракам с фотоапарата.


    Първата цъфнала изцяло роза беше Зефирине - без бодли. Много ароматна.

zephirine drouhin climbing rose

На мен бодлите са ми голям проблем, сигурно не само и за мен. Като дойде време да се режат рози ми ке ще да имах само две -три. Тази е благодатна - мога да си я правя каквото искам. Тя не ми създава проблеми, расте си тихо кротко и бавно до брезата, даже твърде бавно. Устройва ме.


  Срещу нея се виждат няколко цветчета на Короната на принцеса Маргарита Crown Princess Margareta rose - твърде бледа за моя вкус, няколко дни след отварянето става като измит цветът й. Но пък аромата си струва.

За себе си установих, че розите ги предпочитам или много ярки и наситени, или бледо розови. А формата на цветовете - като на букетна роза или божурести надиплени. По този ми критерий Зефирина си остава с предимство само заради липсата на бодли и аромата.

  Градината не е само рози, ако ще и стотици да ми харесват, много се възпирам за да не нарушавам баланса. Доколкото е възможно , разбира се. Цъфти жасмина, започна и Дойцията. Нарът също цъфти, много декоративно дръвче, цъфти по малко и през цялото лято. Препоръчвам за който има достатъчно топла зима.




 В момента Дойцията е от най-ухажваните от пчелички храсти. Дядо беше пчелар и от детството ми е  любовта ми към пчеличките. Качваше ме на мотора и отивахме на пчелина (държавен). Слагах и аз булото, държах пушещата гъба, вадех пчелички от кофата с вода, съзерцавах прекрасния свят в който жужаха неуморно. Опитвах и от прашеца, и от млечицето. Правех топки от прополис, помагах при ваденето на меда. Учех се да различавам работничките от търтеите, гледах със страхопочитание пчелата - Майка. Ловихме рояк с тръвна, натрита с маточина - за да ги привлече.И куп още детски спомени.





   Малко по-рано прецъфтя вайгелата.При нея има разнообразие на багри на цветовете и листата , но точно пък червенолистната съм я сложила на сенчесто и е със зелени листа.



Много свежо петно е зановеца. Озова се на сянка, затова съм го оформила като щамб, за да получава светлина и да цъфти. Сигурно ви е познат от жълтите петна край пътища и магистрали. Много слънцелюбиво и издържливо на суша растение. Съществуват и културни разноцветни форми, но поне при мен не оцеля нито розов, нито пъстър.


Cytisus
 Един поглед от прозорчето на градинската къщичка.





  Къщата все още не е довършена отвън, а вътре предстои. Построена е насред градината, а багериста беше вълшебник, защото изкопа основите без да засегне нито едно растение до тях. Обаче аз съм объркала малко мерките като съм садила на гол терен, затова сега си имам роза и корейска ела, които са ми пред прозореца. Тежко му и на този, който ще шпаклова там. Японското борче е защитено с колчета, защото ще се прави и стрехата.


    Цъфти и черния бъз. Разкошен храст, жалко че заради липсата на място няма да разбера какво би излязло от него, ако си растеше без да играе ножицата.


Още един прекрасен храст с подобна окраска. Смрадлика, тетра, а на латински cotinus coggygria royal purple

 В царството на тревите сега има царуват други растения, но не за дълго.





  Накрая - двете ни диви гостенчета - момче и момиче. Рожби на татко си Писан.




 Майка им се загуби пак някъде, заедно с другото коте. Дано са живи, защото моята Писанка я намерих убита и захвърлена отвън. :( Що за жестокост към тези кротки същества, които никога няма да нападнат или да направят нещо лошо. Да не говорим, че наоколо има двама - трима съседа само, и котето умишлено е захвърлено точно до нашия двор, като някаква демонстрация. Погребахме малката душичка. Чувствам се толкова наранена....


Почивай в мир, Писанка!

15 април 2015 г.

Пролет

Крива зима, крива пролет.... Беше задължително да възкръсне по Великден!



Тъкмо решихме, че зимата си е отишла, Баба Марта прати сняг, да не се чувстваме ощетени от зимата.


Снегът обърка плановете на кокичета и мини ириси, вторите си останаха под снега ден преди да разцъфтят. Но пък игликите ми напълниха душата, догодина предвиждам да направя няколко масива.




Другите ми отличници са нарцисите. И от тях ще се купува есента. Не им пречи лятното поливане.



От всички засукани мускарита оцеля и се множи само дивакът. И той ще се разсажда.


За рождения ден на сина ми направих любимата семейна торта, уникално вкусна лимоново-вишнева. На външен вид обаче не е красавица, нямах време за специални украси от типа Соник , затова се справих с каквото имам - цветя естествено. И те са предимно сини :)


Тази година си бях планувала да купя чрез една велинградчанска майсторка на шаренето на яйца комплект за шарене. Обаче ми се объркаха нещата, нищо не купих, дори мислех да мина с едноцветни яйца, но в последния момент реших да вложа малко творчество. Не станаха кой знае какви, но са интересни.


  Сега се чудя как да опитомя тези дивачета.




 Майка им е полу-дива котка, която като реши да си отбие котетата, ги води в нашия двор. Не знам дали защото при нас има храна за доизяждане и вода в изобилие, или защото баща им е нашия котарак, съвсем очевидно. Този път са пълни дивачета, допускат ме на не повече от метър. Безнадежден случай са, а толкова ми се иска да ги социализирам и предложа на някого, уникални сладури са! Двете са пухчовци, а това с гладкия косъм има двуцветен нос - лявата половина е кафява, а дясната - бяла. Или обратно - зависи дали е моята или неговата гледна точка.

9 февруари 2015 г.

Нискобюджетните проекти - пак за кухнята

Общо взето всичко което се строи и създава в този двор е нискобюджетно.Не става съвсем без пари. С много пари пък и баба знае. Обаче баба не знае, че липсата на достатъчно развива мисленето.
Сядаш и започваш да си мъчиш мозъка как да се получи така, че да е евтино, лесно и трайно. Бързо няма как да е при такива изисквания, заради първа точка. Или не сме били достатъчно умни да го измислим.

 Затова пък всичко в груби рамки е планирано с години напред. Остава да почакаме удобния момент, когато евтиното ще се срещне с лесното и трайното. Щото и до евтиното се иска време да стигнеш, не става без нищо.....
  А дотогава идеята се избистрила ама избистрила, всички подробности са премислени, свикваш с всички произхождащи по разни причини недостатъци още преди да си ги докоснал с ръка.
  Дори успявам някак да преглътна факта, че половинката ми има ужасния навик да остава всичко недовършено, защото можело да се направи утре, или в неделя, или Бог знае кога, обикновено никога.

Когато мечтите станат реалност 
2008


2014


 Много кадри оставям само за себе си. Не ми се ще да споделям и проектите, защото до осъществяването понякога минават години и те нямат много общо с намеренията.

 Това мога да го напиша в началото на много публикации, все едно и също. Сега е наред кухнята. Обаче не мога да я бавя много.
  Чета как другите са я направили, или как я правят, как ще я направят.... И не намирам смелост да поискам съвет за моята. Как да обясня, че не ровя каталози, не питам дизайнери, а кисна в продавалници и аукциони, понякога без капчица идея какво искам. Чакам то да ме намери. И трябва да се вместя в около 1000лв за към 6 метра шкафове. За повечето това е мисия невъзможна. За мен обаче не е.

     Имам си едни наличности, останаха ми от лятната кухня.


Парцала отгоре е да имитира завеска някаква, но не очаквах, че на снимка ще е толкова зле.

   Купени заедно с всички останали вратички на лятната кухня (13 бр.) за 200лв.   Високата си я харесвам много, другите резбовани да кажем са с оценка четири. Тази средната има вграден часовник на огледалното стъкло.(ужас!)
 Значи до тук ако разделя - 60лв вратичките.
   Поръчах и още четири с китки. Една оферта имах - 220 лв. броя. Божкееее, че аз за 13 дадох по-малко пари.
 Но намерих кой да ги направи за 40лв бройката и сега чакам да видя  дали си е струвало.
 Над ниските трябва да има ....не зная как да го нарека - етажерки? Ето ми го вдъхновението за тях:

BASTIAN-art furniture

  Плочките.  Много исках, идеи също имах много. Няма да има плочки. Изхарчихме доста пари за растения. А ние малко като циганите - като има - харчим. Като няма, караме някак. Щастие да има. На този етап няма пари, значи тухли ще са.

 Освен това свикнахме много с досегашната си кухня. Много се дърпах от тухли, защото ми отнемат 12 см , но на ММ му хрумна гениалната идея да ги иззидаме вътре в стената, вместо ватата. И така гърбът ще е тухла  - стара, единичка. Ето така, както досега. Практично е, освен зад котлоните, но пък аз почти не пържа вътре:

временната кухня


бъдещата кухня



Другото го намерих преди това, перфектни масивни вратички. Не ми дава сърце да разваля нещо по тях. Сто лева трите. Наместила съм ги, на ум.


   Голяма шаренийка ще се получи, ако си държа и на сините стени, и това ще пропусна. Не ми изглежда добре до тухли. И изобщо - няма да го мисля предварително, за да не се разочаровам. Каквото - такова.
  Иззидани са тухлите зад печката. Нула лева за тухли(търкаляха се из двора три години) плюс 10лв за разтвор. Ще съхнат цяла вечност.
 Толкова засега. Много работа има. След месец ще има повече за показване.

5 януари 2015 г.

Голямото садене

  Беше точно преди Коледа. Това на снимката не е новонасадено дръвче, а клон от някаква ела, плюс орязани клонки на синия смърч. Коледната украса тази година беше бедна, защото вятъра помете всичко, което бях наредила на масата и се отказах още след второто пренареждане.


Както обикновено виновникът е моят мъж. Като видял тези растения, не устоял на вида и цената им. И така - pinus golden ghost  втори опит, защото първия беше неуспешен. Боровете не обичат задържане на вода, а първия път сгрешихме мястото. Този в саксията сме го завили и защитили от многото дъжд, защото се наложи доста да почака.
 Влиза в кадър с още един жълт бор, ако не се лъжа pinus mugo golden glow. Влязоха и двата в кадър и са на много песъчливо.

pinus golden ghost

pinus mugo golden glow


И още един ракурс, защото второто борче съвсем не е голямо:

Фонът е много неугледен, защото отзад има доста работа.Друго си е като стане павираната алея и новонасята тревица, а не пожълтял троскот. Да не говорим, че зимата винаги фонът е неугледен.
Другата хубост, на която търсихме място е Thuja orientalis 'Juniperoides. Лятото си е зелена, зимата - лилава. Дълго й търсихме място - ту лятото ще се слива със съседните храсти, ту ще й е прекалено сухо.... Не ми се искаше да е в тази част на градината, където се постигна вече някакво равновесие и всичко допълнително ми е излишно. Обаче не намерихме друго място.
 В момента не изглежда перфектна композиция, но пролетта между туите ще разлисти една пъстролистна вайгела и ще възстанови  хармонията. Съвсем малка е още вайгелата и не се виждат дори клонки.


Thuja orientalis 'Juniperoides



Тук реда си чакат още една Picea conica и Cryptomeria globosa nana , която никак не е нана, ако съдя по размера й. Тази беше от по-малките. Ето ги и насадени. Кониката - точно където трябваше да е. Извадихме от там туя Смарагд, и без това ги имаме в изобилие.
 За криптомерията беше по-трудно, защото изобщо не исках растения до къщата. Но там беше единственото подходящо място с по-малко вода, защото криптомерията е много чувствителна към застой на вода.



На мястото на криптомерията имаше една роза Фалстаф, която преместих на мястото на един червен трън, който пък отиде на боклука.
Имаше и една туя Тими тим, която засега е в саксия и вече се чуди ще оживее ли.
 Короната на принцеса Маргарита си остава там, но ще я насоча към стената, за не ми е точно пред прозореца.
  За съжаление до къщата наместихме и един Джел, него пък не го исках не само там ами никъде другаде. На всичко отгоре той е сигурно с някакъв дълбок централен корен и изваждането му се е отразило зле, окапаха му половината листа. За да не си стърчи самотен, ще трябва да му търся компания, точа се на една хортензия, която много бързо клюмва лятото заради слънцето. До Джела ще е на пълна сянка.

  Има и още дървета, мъка, мъъкаааааа......
След десетина години очаквам да се превърнем в мрачна гора. Това е. Дотогава ще се радваме на цъфтящите.

Ликвидамбър. За мен - невзрачно дърво, което избухва за седмица две през есента. Достатъчно високо и с оформена корона. Важно беше да е достатъчно високо, защото искам да мога да виждам това което е на равнището на погледа ми. В моя случай - да виждам пиракантите на оградата откъм перголата. Тепърва ще се отрупват с жълти и червени топчета, хич не ми пука за ликвидамбъра.
Ей това голо дърво с кръглата корона.
 До него клюма "сурвачката" - Дивия рожкоф. Той остана там по милост и сега го режа яко. Като сурвачка. В ляво се вижда бреза , с три стебла е, в далечината - Пауловния, а в дясно - върбата. Не е ли ужас! А иглолистните тепърва ще нарастват, тук има три ставащи дървета.
Ох, забравих да спомена кайсията, зад пауловнията е.
 Отпред част от орязаните треви ми грозят гледката.


Следващото е Libocedrus decurrens . Това нещо ще става 12м , изобщо не си го представям. Набутахме го до езерото, да подобри зимната гледка. Зад него останаха няколко форзиции и един жълт физокарпус, който беше жълт повече от хлороза, отколкото от гени. Остана и една непроходима пътека. Лятото ще видя как ще се оправям с нея.
Така може и да ви се стори малък, но да знаете, че тревата до него е три метрова.




Поизчерпахме жълтите , сега едно зелено. Какво е - не знам. Има вид на плачеща форма, но имам опит с високия син смърч, който купихме зелен и клюмнал - от суша.
Затова подозирам, че това подобие на пицея оморика може и да не е пендула, а да е лошо гледано растение досега. Новите му прирасти са чудовищни, затова е насадено в дъното на градината, до оградата. Като си погледна към доматите, това Нещо ще стърчи зад тях. Двете огромни лоницери фрагрантисима ще бъдат извадени и запокитени, идеално растение за парк и гора, но не и за малка гъчкана градина. Сега ролята им е да крият градината от редките минувачи.



В голата дупка зад него е една чудовищна роза, която от ранна пролет кюта в миниатюрна саксийка. Щом оцеля в нея, представям си какво ще стане на оградата. Yellow Banksia 'Lutea' е розата и от нея се получава ето това рано пролетта. Голяяямото й предимство е, че няма бодли, ама никакви!


Останаха и няколко дребошлъци, на които тепърва ще се търси място, но те не са толкова важни за цялостната визия.