Имам си четки, много четки. Мога да започна да рисувам есен. Най-големите са на пампаската трева Cortaderia selloana . То си е тревище, расна, расна..... От тук нататък ще е направо страшно. Докато не дойде някоя люта зима да я занули . Съмнявам се, че горната снимка дава истинска представа за размера, затова и нещо по-мащабно :
 |
Cortaderia selloana
|
Има си и още един гигант, той е успокоение за тези, които нямат климата за кортадерията, затова си гледат нещо подобно -
Erianthus Ravenae.
Мама ми беше на гости , за първи път от много години. Не може да идва заради здравословни проблеми. Видя градината ми за първи път. Снимах я и до гиганта, първо се притесни, че е по домашному цинганейшън и без червило, после великодушно се включи в идеята да покажа мащабите на това чудовище. Милото ми майче.
Под него е навирил четки пенисетума, неговите са най-малки. Дали защото тази година не получи достатъчно поливане заради дъждовете (все си изглеждаше, че ще издържат до следващия дъжд) но си остана доста оскъден в сравнение с предни години.
Но пък пенисетум Мудри получи предостатъчно вода, заради разни проблеми с маркучите на чешмата и беше обилно полят. И му личи - красавец е!
Белите пухове са на малката кортадерия (пампаска трева) , сорт: Pumila. Ниска, ниска, към два метра е. След голямата, която не цъфна три години, тази си я купихме с цвят, а голямата мислех да я махам. Тя пък взе че цъфна. И една пъстролистна малка си имам, още по-пухена, но още е бебе.
Разпухва розови пухове и Мюленбергията, не зная в тази дъждовна година дали ще й се порадваме както трябва. След месец ще е в пълния си разцвет. Мискантусите, най-големите туфи, едва сега пускат класове.
Тази година приятно ме изненада Андропогон Жирарди, изглежда му е трябвало повече сила и вода, колкото и сухоустойчив да е. Направи голяма синя туфа, а сега пусна дъъълги класове. Не му е мястото където е, а и ветровете го разхвърляха, затова съм го пристегнала с коланче и вече на нищо не прилича. Зад него вече наднича прекрасна астера.
Пасифлората е превзела полагаемото и отгоре. Вече не цъфти, но се радвам на няколко плодчета.
Едни лилави плодчета на каликарпата си говорят с лилавото на астерата. Случаен ефект, защото си мислех, че съм изкоренила редичката есенни красавици, но те са почти неубиваеми.
Време е за плодчета. Японска дюля и Пираканта. Планирала съм в жълтата пираканта да се преплете червена и да превземат оградата, но е въпрос на време.
Още плодчета - на котонеастрите. Тези са листопадни, но водят вечнозелените по зимна декоративност. Обсипани са с плод и няма листа, които да го скрият.
Все още има и цветове, а розите са напъпили като за първи цъфтеж. Само дето ще е последен - прогнозата за идните месеци е сурова.
Тази година Еден ме изненада приятно - след двата обилни цъфтежа пуска и по някой единичен цвят, все още виждам пъпки.
Есенните краски на монардата са прелестни. Текомата също жълтее вече, градината до месец ще избухне за последно в топли пищни тонове.
