Сезонът на мръсните нокти и издраните ръце

 Градината става все по-грозна, а работата все повече. Това е времето да се плеви и реже. Оставям за пролетта събирането на листата в лехите, защото на тях разчитам зимата да предпазят почвата малко или много от мразовете.
  Плевелите не само са тръгнали, ами и цъфтят. Има едни синички, на които едно време виках незабравки. Те не се отличават много от незабравките, от които се опитвам да се отърва - цветчетата са им почти същите и са упорити колкото тях.
 А една от тревите е изкласила и другия месец вече ще е наръсила семена сигурно.
  Време е да се режат и тези треви, на които казваме декоративни. Колко са декоративни в обичайното си родно място знаят само местните, там може да им викат и плевели. Но под тях са се показали минзухарите, значи е време да се режат.

  Останаха само кортадериите, там само дебели ръкавици не са достатъчни, здрава екипировка си трябва. Оставили сме най-голямата да се оглежда още малко в езерото.

Няколко дни по-късно редичката минзухари между орязаните туфи се е ошарила с още видове:

Щеше да е прекрасно, ако нямаше сляпо куче и можех да си боцкам луковици където ми падне. Обаче заради мрежестите кошници, които им правя, са на групички и туфи, и ми се отщява да купувам, като си преброя раните от теловете по ръцете.  Тези оранжевите са на доста сухо и песъчливо място, но където поливаме всяка година изгниват част от луковиците, независимо, че се появяват и нови.

Калината пък ме радва още от декември. Беше започнала да отваря цветчета, и много се притесних като задържа минус 12 градуса. Но пораженията й не са големи. viburnum bodnantense

viburnum bodnantense

 Пчеличките я обикалят още от началото на февруари

viburnum bodnantense

 Онзи ден за две минавания видях три такива пеперуди. Взех фотоапарата и изобщо не ми се наложи да чакам дълго, долетя едно пауново око. Беше много трудно да улуча поза между клоните, и тези с йогата ряпа да ядат, какви ли не стойки заемах.
Интересно, че точно тя предпочита точно това цветче. Тук нито за момент не кацна лимоненожълтата пеперуда, която обикаляше наоколо. Само че тя беше бърза и моите йога концентрирани стойки не вършеха работа.

Зимния жасмин си цъфти от зимата, изобщо не е спирал. При мен е така забутан, че ако не ида специално да го проверя, няма да го видя.

Един товарен пикап растителни отпадъци и отрязани клонки вече е разтоварен, така като гледам ще има най-малко два претъпкани, особено от жасмина и розите на арката. След като прецъфтят пролетните храсти ще има още толкова за рязане и скубане. Най-интересно става, когато ненадейно някой дойде да ни гостува, и аз сервирам с мръсни нокти и засечени от тревата ръце. Ако съм пъхнала невнимателно и някое дръвце в камината, мога да си се разхождам и със сажди, без да се усетя.  Шшшшт, стискайте очите и пийте кафето, приготвено е с машина, която не сменя дизайна си от десетки години,истинско италианско бижу. И виждайте само красивото. :)

Ново фото

 Имам си нов фотоапарат! Нищо особено не е, Canon 400 втора ръка плюс един обикновен обектив, но пак мога да снимам и съм много щастлива! Само дето по това време на годината нищо за снимане не е останало. Поупражних се много върху аквариумите и направих безкрайно много снимки на един пъстър чимшир. Естествено най-снимания кът е този пред прозореца, там е вечнозелено. Жалко, че не успях да снимам снежните човеци. Единияг с малко корекции става за показване.

Според хронологията първо е кокичето. Появи се веднага след като снега се стопи.

После заваля, а в дъждовно време цветовете са по-ярки и наситени. И аз с малко страх притичах навън, пъхнала фотото под блузата, и нащраках някакви снимки. Много ми се искаше да снимам падащите капки, но не ми се получава засега. Обаче за моя изненада при голямо увеличение виждам капчиците по листата и игличките. Ураааа!!!! Имам фотооо!!!!

Пролет

Крива зима, крива пролет.... Беше задължително да възкръсне по Великден!

Тъкмо решихме, че зимата си е отишла, Баба Марта прати сняг, да не се чувстваме ощетени от зимата.

Снегът обърка плановете на кокичета и мини ириси, вторите си останаха под снега ден преди да разцъфтят. Но пък игликите ми напълниха душата, догодина предвиждам да направя няколко масива.

Другите ми отличници са нарцисите. И от тях ще се купува есента. Не им пречи лятното поливане.

От всички засукани мускарита оцеля и се множи само дивакът. И той ще се разсажда.

За рождения ден на сина ми направих любимата семейна торта, уникално вкусна лимоново-вишнева. На външен вид обаче не е красавица, нямах време за специални украси от типа Соник , затова се справих с каквото имам - цветя естествено. И те са предимно сини :)

Тази година си бях планувала да купя чрез една велинградчанска майсторка на шаренето на яйца комплект за шарене. Обаче ми се объркаха нещата, нищо не купих, дори мислех да мина с едноцветни яйца, но в последния момент реших да вложа малко творчество. Не станаха кой знае какви, но са интересни.

  Сега се чудя как да опитомя тези дивачета.

 Майка им е полу-дива котка, която като реши да си отбие котетата, ги води в нашия двор. Не знам дали защото при нас има храна за доизяждане и вода в изобилие, или защото баща им е нашия котарак, съвсем очевидно. Този път са пълни дивачета, допускат ме на не повече от метър. Безнадежден случай са, а толкова ми се иска да ги социализирам и предложа на някого, уникални сладури са! Двете са пухчовци, а това с гладкия косъм има двуцветен нос - лявата половина е кафява, а дясната - бяла. Или обратно - зависи дали е моята или неговата гледна точка.

В очакване на розите 2

Първите рози. Други цъфнали няма, това са всичките засега.След две седмици очаквам да е вълната.
Жълтата роза е някакъв кошмарен катерач, продаден ми за чаен хибрид. Много време се чудих да я махам ли, или не. Правеше едни дъъъълги пръти, покатерени в клоните на брезата, и цъфтеше там, на върха. Затова миналата година след цъфтежа я орязах, младите клонки увих на спирала около стеблото. Тази година пъпките са много повече и започват ниско.

 Сега е времето на майския сняг.

 

Тук в комбинация с глицинията. Погледнато отвън е по-ефектно, което е голяма несправедливост. Всъщност глицинията вече прецъфтява, а мен ме мързи да изляза, затова и не съм ги фотнала отвън.

 

Една по-стара външна снимка:

 

 Тази глициния поне си цъфти и не й пука на колко камениста и бедна почва расте. А другата, която би трябвало да прави цветове до метър, ме удостои все пак с два цвята. Единия го отнесе вятъра, само това остана.

Единствено албицията и червенолистния плачещ бук не са се разлистили. Но под албицията е много гъсто и пъстро, и ще става още повече.

 

Аюгата тази година е разкошна, на това място много й хареса и расте ли расте. Обичам сините й цветове. Цъфти продължително.

Обаче на пъстролистната аюга мястото не й е харесало, едва крета! А е много ефектна.

Лилавото петно по-горе е друг вид берберис, подстриган. Направи както винаги едри лилави листа, защото както винаги го подстригах. Тази година реших да проведа експеримент и да оставя другите му двама братя без подстрижка. Имат много изправен растеж, със стригане ги сгъстих колкото ми позволиха, разцъфтяха се, но листенцата са дребни и бледи. Предпочинам си ги подстригани.

Но пък тези от предишната ми публикация задължително ще оставям пролетта, и ще стрижа след цъфтеж. Жалко, че не ми стига мястото, ако ги оставя огромни, ще са феноменални!

Много красиво растение е бербериса, впечатлява с червения си цвят, който не се влияе от нищо (само от липса на слънце) и си е червен от пролетта до окапването на листата.Е, има и зелени и жълти. Има високи, ниски, топчести, изправени, разхвърляни, двуцветни..... Единствения недостатък му е, че боде зверски. Ето го жълтия, който лятото се позагубва от листата на околните, ще помисля по този въпрос:

Други, които се жлътват рано са радикансите emerald gold. Ниски, могат да се формират като топки, или просто да се сгъстяват, могат да се влачат и дори катерят. Е, бавно. Имат един ужасен неприятел - вид щитоносна въшка, почти неизтребима. Нападнала е почти всичките ми евонимуси и с пръскане просто ги поддържам живи, но нея не мога да унищожа напълно. Много жалко. Мислех, че друго не нападат, но пострада и пахисандрата, нея направо ще я хвърлям. Тя и без това не иска да расте при мен - предполагам, че обича кисела почва. Аз само я мъча, тя си жълтее и почти не нараства. Затова показвам само радиканса (Euonymus fortunei var. radicans 'Emerald & Gold').

Ибериса е разкошен , само този ми оцеля. Вечнозелен и всяка година - по-голяма туфичка.

Друга шаренийка са хойхерите. Не растат еднакво, зглежда са им различни изискванията, макар и да са обединени от едно име Хойхера. Най-добре се представя Georgia Peach, при мен си остава целогодишно почти непроменена и е страхотно меко цикламена.

Друга, която много ме радва е тази, но за име не питайте, не знам. Всъщност знам имената само на тези от разсадник Зелена пролет, защото мога да направя справка. Другите купувахме преди години от Ибей, част от тях умряха през годините(неподходящо място) и сега просто им се радвам, без да ги назовавам.

Останалите още не са дорасли за снимка.

Из градината цъфтяха и няколко лалета, които се справят и без лятното вадене. Най-нетрайни са едни дребни червени пароти. Най-трайни огромните жълти и средните цикламени. Другите направо не ги броя, те не са и много.

Радва ме много и една късноцъфтяща иглика, която започва като прецъфтяват другите, и прецъфтява едва сега.

И този красавец ме радва, но Шефа му е дал толкова привилегии, че го третирам като Любимеца на Шефа. Писан.