26 май 2014 г.

Рози, много рози. Англичанки, Французойки, и разни с имена.

Не са много англичанките, купувани са последни - по-миналото лято, и за тях просто нямаше място. Изпратих няколко на една приятелка, защото не можех да ги побера. Купувах ги безименни, избирах ги по цвят.

    Една с все още неизяснено съвсем име, но от много гледане стигнах до извода( може би грешен?), че е Charlotte® (AUSpoly) Да му се чуди човек на Дейвид Остин защо е създал толкова близко изглеждащи сортове. Почти бих я оприличила на поне още три.




Още една жълта, която щом видях на живо, нямах повече колебания - Короната на принцеса Маргарита . Доста разхвърлян храст, очаква се да стане катерач, ако и аз я оставя, разбира се. Crown Princess Margareta






              Пред нея е Фалстаф, не мога да предам истинската багра.


  Още една тъмна като Фалстаф, но се различава във формата на цвета и храста. И на нея й трябваха няколко години, за да стане стегната и да не прецъфтява бързо. Прави три обилни вълни, чак съжалявам, че лятото се скрива зад една трева. Много ароматна.  Astrid Grafin von Hardenberg rose.


Една оранжева, която също създава дилема. Lady of Shalott или Pat Austin. По-скоро първото, но ми е все едно, особено докато прецъфтява така бързо. Поне ми разсеяха подозрението, че е Лейди Ема Хамилтън. Но пък мнооого ми хареса още щом я видях!




Друго си е да разпозная един Кардинал Хюм, Cardinal hume rose , безпогрешно! Още не е отворил напълно - много по-широк, отколкото висок. На снимка изглежда винаги в пъти по-зле, никой не би предположил, че кардинала има неустоим чар. До него се мъдри Angel face rose, също лесна за разпознаване, предвид това какво общо взето продават няшите производители. Ирис дей-ска.


   Още една англичанка, купих я, защото разцъфваше в доматено червено. Харесвам оранжеви и керемидени рози, а доматените са редки, тях ги харесвам още повече. Обаче домата стана цикламен, че и с беличко. Но пък е стегнат, поне единия храст. На различни условия имам два - на песъчлива почва западно изложение, и на глинеста - източно изложение. Първия е по-разхвърлян и цъфти по-рано.



 Вторият е стегнат и с повече цвят. Каквото и да ви говорят, да знаете, че от първостепенно значение е почвата!  После грижите!



Зад него разпознах розовия храст като brother cadfael rose , и не зная как се чете втората част на Бг. Обичам тази форма на цвета.Ухае невероятно, за мен цитрусово. Все още е безформен, първите , долни цветове, бяха забили лица в земята. Имах още един същия храст, но се падаше пред входната врата, затова отиде в чужда градина. Ако имах къде да го сложа, нямаше да си го дам.




    Имам и една Alexandra of kent  роза, коато пък изобщо не може да се разгърне, под чашкодряна. А и нещо не бърза да го прави. Слабичка е , не държи цветовете.




  Крьоненбург, една роза на Мейланд, огромни цветове, на дълги дръжки. Цветовете се променят през сезона, разнолика е. Много красива! За съжаление не цъфти много.





  Още една, която хвърчи в облаците - Rina herholdt rose. И тя не особено цъфтежна, или не е на добро място.



Третата братовчедса на предните две ( както се забелязва - приличат си) е Gloria Dei . И тя не се старае много с цъфтежа, но пък с цвета - ах, с цвета!


Има още няколко,  чието име се сещам, но да ви призная - омръзна ми да изброявам. Ще ги спомена в друга публикация. Цъфтят на опашката, в момента отварят.
  Те така или иначе са купувани тук, в България, за по левче два, без имена. Затова се случва и да се повторят и потретят. Въпреки натрупаните впечатления, си оставам фен най-вече на чайните хибриди , още на флорибундите и полиантите, заради непрекъснатия им цъфтеж и малкото място, което заемат - така мога да наредя повечко от тях.
 




Няма коментари:

Публикуване на коментар