5 март 2013 г.

Пролетни цветя

От истинската цветна , уханна пролет, с онзи зелен и цветен взрив, който ни оставя без дъх, ни делят броени дни. Тия дни, покрай местенето в новата къща, разрових стари книжа и се оказа, че аз старателно съм се подготвяла за такава пролет, оставяйки в онлайн магазините стотици левове за луковични пролетни цветя. Сигурно още толкова съм оставила в градинските отдели на хипермаркетите. За четири години обаче се оказва, че в моята градина оцеляват тук таме някои нарциси, и предимно минзухари. Видях, че два зюмбюла са се показали. Лалетата се броят на пръстите на ръката ми . Ирисите гният лятото от поливките в жегата. От лилиумите останаха само оранжеви, само хемерокалисите ми се отплащат с цветове и се разрастват, макар и бавно.
Картинки, които  повече няма да видя:

И много други, наистина много......

Има и такива, които така и не съм виждала. Има много, отнесени от сляпото куче. Това го решихме с кошнички от рабицова мрежа, поцинкована, която облицова дупката на луковиците. Освен, че е много бодливо приготвянето им, ограничава и местата, където може да се сложат заради корените на съседните растения. Сигурно имам известна вина за лалетата, които не съм вадила никога, но от друга страна не мога да си представя как ще ги извадя, без да унищожа половината.

Затова пък минзухарите се представят блестящо! Имам доста дупки за запълване, които лятото са напълно скрити от листата на декоративните треви, затова есента ще ги запълня именно с минзухари.
 


Тези миниатюрни ириси цъфтят по едно и също време с минзухарите. Бройката им тази година е по-малка от миналогодишната, което пак си остава загадка за мен. Това е ирис от рода iris reticulata (мрежест ирис) и според каталога трябваше да изглежда така. Но така или иначе е прекрасен!

 

Iris Katherine Hodgekin



 Първото цветче на игликата, обикновена "бабешка" иглика, проверена във времето. Нямам търпение да я покажа дори и така, който е нетърпелив градинар, ще ме разбере. А всъщност има ли търпеливи?


Иглика

 Четири вкоренени коренчета на розата The Fairy, много лесна за размножаване и много бодлива на пипане ниска роза, мога да прибавя и много красива! Или както я "видя" една моя прекрасна приятелка -много феи с розови полички!


моята Фея The Fairy

 Миналата година за първи път опитах Рукола. И веднага поисках да я имам. Меката зима й позволи да остане зелена и да продължава да присъства на масата. Лека лютивина и уникален вкус на ядки.
Рукола






Няма коментари:

Публикуване на коментар