А може би суха градина?

 Имам желание да направя суха градина. В Пловдив звучи страшничко, защото летните нощи са с температури като дневните на морето. Обаче примерно с малко поливане може асортиментът да е по-богат.. 

Снимката е от интернет. 

 Отдавна мечтая за такава градина, с лавандули, сантолини, семпервивуми, сини тръни,  лопени, тези жълти гиганти , които цъфтят по поляните.  Даже съм и опитвала. За момента само сребристите сантолини се справят някак. Зелените измряха, лопена умря от влага, и не се нася повече. Сините тръни и тях гледах само две години. На лавандулите пък изобщо не им харесва при мен, нито на сухо, нито на дори малко мокро. Всъщност много исках да направя средиземноморска градина в по-късно придобитата част на двора, с преобладаващо сухолюбиви и сребристи растения, но моят мъж имаше някакво друго виждане, и насади там всичко, което не беше успял в другата част, и се получи манджа с грозде. А и маслината щеше да ми я замества или едно дърво, което расте тук покрай пътищата - миризлива върба  (Eleagnus angustifolia) , или един вид плачеща круша - Pirus salicifolia Pendula  Докато търсих линк към крушата, попаднах на статия с различни видове безплодин круши, има просто невероятни! Ето ТУК. Обаче насадихме бяла върба, и цялата ми концепция отиде на кино. 😁

Сухата градина не се състоя до момента, но има възможност да направя нещо подобно на мястото на зеленчуковата градина. Мястото, за съжаление, не е много, в най-добрия случай нещо като 10/10 метра. Но това не е свободно място, от юг има големи дървета, които хвърлят сянка (на която много се радвам лятото) , и е проблем за цъфтящите. От юг хвърля сянка пауловния, веймутов бор, извисява все повече снага и един сребрист смърч. На западната ограда има ябълка, райска ябълка, и една роза чудовище - жълта Лутея. По-нататък са една малка круша, която дълго ще си остане малка, и една праскова, която не става голяма. Само дето не е само сянката, ами трябва някак да ги впиша в стилистиката. От север са наредени два лешника, чиито лешници не са вкусни, и изобщо не зная защо се получава така.  Имам си подарък от вуйчо дърво Гинко билоба, което не зная мъжко ли е , женско ли е. Не зная дали знаете как вони плодът на женското Гинко.  Срамувам се да напиша.

 Татко имаше една много забавна история за това. Видял паднал плод, но отивал на лекар, и нямал много време да го разглежда и да му се любува, затова си го пъхнал в джоба. Отишъл при лекарката, а там имало и сестра. И като го ударила в носа една воня! Ех, казал си, хубави жени, а как миришат! Какво са си казали те за него само може да се предполага.  Като се прибрал и решил да изучи плодчето, си изяснил много неща! 🤣

След гинко билоба има дюля. Хайде, къпините след нея ще махна. После има още две праскови. То е защото аз много обичам праскови, а те все са някакви дребни и не особено вкусни, но това определено не е заради сорта, а заради гледането. 😂 Обаче упорито садя още. И от изток са мушмула и голямата върба. 

Ето ги и погледнато отвън и от запад - от ляво на дясно - лутеята, райската ябълка, другата ябълка, бора и пауловнията. Ето, забравила съм бадема. И смърча не се вижда, и аронията на присадка (дръвче) А на доста заден план е върбата.

По-страшното е, че имам и няколко растения в саксии, които трябва да намесят там. Не просто растения, а дървета!

Един бор, започнат да се оформя като Ниваки. Сериозна работа. Малко го бяха изоставили, и претърпя множество корекции от моя страна. Беше за друг човек, но за съжаление си стана наш. Не е за първи път. Поради желание да остане нещо хубаво и рядко за някого, се купува на честна дума. Защото в градинските центрове не е като да си купиш гащи. Може и да има, ама по-вероятно е да няма пак. 

Та Ниваки-то е сигурно по-високо от мен, без саксията.  По аобсолютно същата причина, но с друг герой, си имам и две гледичии. Изобщо не съжалявам за тях! Специална селекция, едната разлиства в жълто, и постепенно става зелена, като всеки нов прираст е жълт. А другата отваря в зелено, след около месец започва да вади червени прирасти, а зеленото се превръща в бронзово. И нямат бодли! Също така не правят плодове - онези висящи шушулки.  

Снимката е от нета. Gleditsia triacanthos 'Sunburst' и Gleditsia ruby lace

Ох, започнах да си губя мисълта от толкова подробности.

Аз затова и рядко пускам нещо, започвам да разказвам, и в някакъв момент вече съм толкова подробна, че си казвам - А бе, кой го интересува? И изтривам каквото съм написала. Или пък започвам да пиша, и бързам, бързам, защото забавя ли се, ще си кажа същото, или пък - тези снимки са си същите като преди две години. Или - защо го разказвам сега това, мога ли пък за едикакво си да не разкажа... И не го пускам.  Но пък ми е много интересно като се върна назад и прочета нещо отдавна забравено 🥰

Предишната публикация беше написана с досада, защото аз тези неща много по-подробно и интересно (е, така си мисля) съм ги писала вече във форум Хоби кафе. Обаче пък от време на време тук наднича и дъщеря ми, която е далеееч далеч от тук, и примерно по телефона не би ми хрумнало да ѝ разказвам за градината. Когато създавахме това място, тя трябваше често да наглежда  брат си и сестра си, и направо беше намразила всякакви градини.

До такава степен не се интересуваше, че когато се появи първата реколта краставици, я изпратихме да откъсне, а тя на средата на пътя се върна да пита под земята като картофите ли растат, или над земята?

Вие със сигурност нищо няма да разберете от моите обяснения, но аз ще си ги разбера! 😂

Ох, много съм разпиляна, но да си кажа, че всичко е заради тази снимка:

И така, тук има опунция! Цъфти в жълто, но съм пропуснала да отбележа по-обилния цъфтеж. никаква поливка ен ѝ трябва, и за полусенчестото си място се развива чудесно! Нарочно е там, за да не я докосва никой, ако специално не се покатери по скалите. Има миниатюрни тънки бодлички, които и с очила ми е трудно да махам, затова просто не я пипам. Но пък съм опитвала плодовете. 

До нея розовото е центрантус. Също издържа на суша, не съм сигурна до каква степен, но е много сухоустойчиво растение.

Не зная дали да причисля това, че много се сее, към лошите или добрите му качества. Аз обичам непретенциозни цъфтящи, които се размножават без моя помощ, и лесно мога да махна когато ми писне от тях. Центрантуса го късам преди да направи семена, ако това е целта ми.

Оранжевото е хемерокалис, който някой зад блока (докато живеехме там) беше оскубал от градинките и захвърлил преди сигурно два дни. Също издържа засушаване, размножава се бързо, и прави висоооки цветове, когато види малко вода. Затова е и там, в една "дупка" между камъните, и го виждам само когато цъфти.

Стипата, известна вече като пони тейл, също се справя добре със сушата, и ако почвата задържа вода, особено пролетта, даже загнива.  Голямата трева е зебринус, тук остана на сянка и се превръща в зебра малко по-късно. Обича и вода, но търпи и без. Тази се превръща в голяма полусфера, но имам и с изправен стоеж, и отскоро две минита, които съм любопитна какви размери ще достигнат. Защо са две, а не едно, не знам, сигурно е била работа на мъжа ми да посочи тази бройка, аз не се застраховам.

Долу сивее рожец,също сухоустойчив, но точно там го е задушил най-ужасния плевел , с който съм се сблъсквала. Широколистен, като ягодка изглежда и пуска по метър ластуни, които много лесно се вкореняват на всяко колянце, и правят по 20см корен. На всичко отгоре цъфти и прави семена.  Домъкнахме го с пръст от друго място, и сега ми прави големи бели! Не мога да гледам растения по-ниски от 30см. 

Иначе сигурно може да замести детелината като тревно покритие 😂

 Има и нещо като юка, чието име не зная, или не съм си правила труда да помня или търся. Червеникаво е и няма бодли. Според мен търпи същата суша като юката. 

Направила съм си и списък, който ще допълвам, а в един момент сериозно ще редуцирам, защото толкова видове няма къде да насадя.

еригерон

гаура

лавандула

стахис

хелихризум

перовския

астра

малгарити двугодишнш

гипсофила

фестука глаука

стипа тенуисима

космос

салвии разни

делосперма

ириси

луковични

рожец

ерингиум

ехинопс

лопен

блатия (странното е, че расте и на сушави поляни сред природата)

ралица

калифорнийски мак

мак

ружа (алтея)

мащерки разни

риган

розмарин

седуми и семпервивуми

Имам за наместване още една висока 2,50 изправена ела, един бор, който също е като зебра, червенолистна смрадлика и два люляка. 

В момента има това, но определено не е толкова засенчено, не зная защо на снимките изглежда по този начин.

И новата площадка, в която "складирах" камък, вероятно ще се поразбута малко, за да се съчетае някак с новата част. Там ще редя и останалите плочи.

 Оградата, която правим заради пауните, ще си остане, иначе ще ми изпотъпчат всичко! 

Непременно има нужда от елемент, в който да се спира погледа. Засега зная само, че ще има чешма. Но искам и някаква барачка за инструменти. Или кокошарник за копринките, но на тях им трябва и друга оградка.  Няма да е такова, но не пречи да помечтая 😋

  

Интересно, че са на различни автори, и това го забелязах сега. Толкова си приличат!

 Всичко това, ако се случи, ще се случи догодина, и ще ми е любопитно как и защо са се променили вижданията ми или изпълнението. Имам такъв опит с кухнята. В крайна сметка се получи: "каква я мислихме, а каква стана!"

Разработихме се

Настъпи дъъълга дълга пролет. В началото направо като зима. Не съм вярвала, че в средата на май, в Пловдив, ще паля камина. Но палих. 

Най-голямата ми радост в началото на пролетта бяха кукуряците. В началото се сливаха с голата земя, може би защото и цветовете им бяха малко. Това начало беше още от декември-януари. Не зная заради топлата зима и хладната пролет ли се получи, но тези цветя още пазят цветовете си! Е, не са така забележителни, но ги има. Юни е!!! 

 Трябва да имат зад себе си фон, за да изпъкнат.

Тук са през февруари.

  А тук - през април:

Цяла зима цъках с език над творчеството на някакви животинки, които копаят между плочите, и не само. Полянката вече е много неприятна за ходене бос, дори когато съм с тънки подметки е неприятно. И понеже не можех да си обясня тези могили, питах в една група за насекоми във Фейсбук. И ми казаха, че са дъждовни червеи, което си е хубаво, притесних се да не са някакви пчели. Е, не всички са такива, даже имам една част от градината, където още не са припарили. Ето така им изглеждат поразиите рано сутрин. Активни са през нощта. Със слюнката си овлажняват пръстта, и излизат на повърхността да завлекат някое полуизгнило листо.

 

 

 Следвайки хронологията на снимките, изведнъж се сдобихме с камъни. Имаме си златни съседи - постоянно по нещо променят в градината, и все нещо вече не им трябва. Така се озовахме с това:

И това даде тласък на много дейности. Например, да разширя една пътека, която с времето растенията покриха. Използвах малки чимове трева, за да запълня новите фуги, и така изобщо не се усети, че нещо е правено.

 Другото хубаво, което се случи заради плочите беше, че трябваше да се наместят някъде, тази пътека пое малко бройки. Така бе разчистен един от големите боклучарници, както аз им казвам. Реалното, което се случи бе, че повечето неща бяха преместени на друго място, а на това наредих плочи:

 По-късно наръсих и семе на трева, "Сахара". Тоест - сухоустойчива. Не зная още колко сухо издържа, обаче много бързо расте! Дразнещо бързо!

Изхитрих се, за да не поливам всеки ден. Полях , и покрих с найлон. Така в това прохладно време издържа 4 дни до другото поливане. След още 4 дни вече беше зелено. 

Сигурно няма да забележите, затова обръщам внимание на стената отзад. Това е стена на гараж, който всъщност беше навес, закърпен отпред с всякакви парчета от сандвич панели, останали от някаква постройка. Твърде грозничко. 

Като по поръчка се появиха и други хубави отпадъци - някакви тънки летви, които сигурно са служили за разграничители, а този път послужиха да се облече стената.

За да изглеждат като стари, ги намазах със състаряващата смес, за която съм писала ТУК

Станаха сиво-кафяви, все едно винаги са били там! Сега мъничко върнете назад, за да ги видите в цвят.

Там се вижда и част от една недовършена ограда, която направихме заради пауните. да не газят в зеленчука. Възможно най-икономичния вариант с оптимална височина, от наличните палети.

Наредена беше и още една площадка, която стана любимото ни кътче за пиене на кафе! А причината пак беше разчистване на боклучарник, и имаше столове, които нямаше къде да се дянат. Обаче аз започнах да мисля за това кътче още след като умря една висока пицея коника там.

 Кътчето получи и полилей, който светна същата вечер. Златен мъж си имам!

 

През всичкото това време, разбира се, градината не е спирала да цъфти!

Беше започнат и още един проект, защото нашите мили съседи преди две години се разправиха и с езерото и скалния кът, и камъните от там сформираха един своеобразен скален кът на нашия "тротоар". Той даже се самоозелени с наличното - бръшлян, дива лоза , и каквото господ дал!

 И дойде време да ги наместим някъде. Мястото беше измислено, пръстта насипана, камъните разпръснати, за да са "пред очите". И основната конструкция беше иззидана, за което аз се шегувах, че вече си имаме кула на Рапунцел. Рапунцел е синът ми, който е пуснал къдрици до кръста! 😂

Има и още проекти , за които да разказвам, но те са отдалечени в бъдещето, и нямам снимков материал. Новата затревена площадка ще си има пейка, направена от таблите на едно старо , направо старинно легло. Оградката още се чудя как и каква да боядисам. Имах планове на новата стена да нарисувам с шаблон български мотиви на шевици или килими. После измислихме зеленчуковата градина да стане декоративна, защото пак сме натрупали доста саксии с растения, а и аз отдавна мечтая за суха градина. Там ще отидат и останалите каменни плочи, а тази готовата затревена площадка най-вероятно ще претърпи някакви изменения. 

 О, разбира се, че забравих! Чешмата беше с много изгнили дъски, и Милото направи нов плот и я укрепи. Аз използвах адската смес за състаряване, за която дадох линк по-горе, и накрая намазах дъските с употребено олио от фритюрника. Чудничко стана! Утре очаквам моя мъж да сложи най-сетне осветлението там (12 години чакам!), и ще правя нощни снимки! 😁

 Масата на перголата също беше разглобена и поправена, а столовете ѝ - занесени да се пясъкоструят (май не е това думата, но бяха на пясъкоструй 🤣 ), и после пръснати с боя, направо са почти като нови! Няма по-удобни столчета!  Като поизмия и обновя малко и останалото, ще подкрепя със снимки.

Ремонти

 Започнах ремонт на една стая. 

Правилната дума е ЗАПОЧНАХМЕ ремонт. Искаше ми се да се справя сама, но не можах. Съвместната работа, когато е на хора с напълно покриващи се , или пък безусловно приемащи интереси, носи огромно удовлетворение. Нарочно се спрях на тази думичка. Наскоро се запознах с една дама, която ремонтираше стара къща. И започна да изрежда: 

 - съборих мазилката

- съборих някои вътрешни стени

 - смених дограмата

 - смених инсталацията

....и т.н.....

 И нещо вътре в мен се почувства много неудобно заради това първо лице единствено число. Съвсем несъзнателно се надигна една вълна негодувание, гледайки в същото време как в къщата се трудят поне трима души. Замислих се как би могло по друг начин да се каже? Как ще остане тази къща в съзнанието на хората, нали в крайна сметка казваш - Тя ремонтира къщата. 

 Да, но част от негодуванието остана, не зная защо. Както и да е, дамата има страхотни идеи за това място, дано има късмета да попадне на майсторите и да има средствата да ги осъществи.

 Та да се върна на ремонта.

Тази стая четири години си беше съвсем обикновен навес. Даже не толкова обикновен, ами направен с минимум средства и собствен труд. Моят принос в него беше да изровя сметки какво може да е оптималното разстояние между греди и колони, съобразено с дебелината им, така че да излезе най-евтино, и в същото време да е според строителните норми. Навесът се държеше почти на магия, но не заради моите сметки, а заради спестовността на моя мъж, който хвана колоните за основата само с един винт, и някъде и пирон. И като духна веднъж бурен южен вятър, сгъна навеса точно като хартия, без да счупи нищо. Е, на едно място покривът се раздели на две, по шева. Всички греди и колони се завъртяха около пироните си. Просто го сгъна. Винтовете се счупиха, а пироните се оказаха добра връзка, послужиха като ос, и всичко остана здраво. После за една машиносмяна дойде кран , вързаха навеса и го разгънаха. Моят домашен майстор го хвана както трябва, остави пролуки по стената, откъдето да минава вятър и да не го вдига като хвърчило, и се продължи нататък.

 И в един чудесен ден се взе решение част от него да се превърне във временно жилище, докато се строи къщата.Представителната част, играеща ролята на дневна, в момента е просто склад за част от колекциите на моя мъж, а другата си остана моя спалня.  Само дето от бързане да се нанесем, си остана на гипсокартон, а откъм тухлената ограда - само на стиропор.  Но пък стая 2,90/4,50 се запълни порядъчно с мебели, които трябваше да съберат багажа на двама възрастни и три деца. 

 Ще покажа една снимка, която хич не е за показване, това са деца новодомци във въпросната стая, в един от първите дни. Колко му трябва на едно дете да е щастливо! 😁 

Да, стаята си остана с тези стени и таван, само се подреди малко. В нея спях аз с трите деца, и това бяха най-щастливите вечери в живота ми! Преди заспиване падаше голяма веселба!

 Да не помислите нещо лошо, другата стая беше готова от по-рано, и съжалявам, че съм загубила снимките от първите ѝ дни, но общо взето представляваха същата бъркотия, без наличието на дрехи, и на централно място стоеше телевизора, с прекаран вече кабел! А се нанесохме окончателно на Коледа.

  Времето си тече ли , тече.... Вече сме четири човека, но в новата къща все още е завършена само дневна и една стая, в която пратихме младежа. Та поне не се налага да тъпча сезонните дрехи в чували и да ги складирам някъде из прахоляците до следващата смяна на сезони.Но ей така си отлетяха десет години в тази недовършена спалня.

В някакъв момент вече се примирих, че май ще си останем да спим там с моята специална девойка. Къщата така или иначе я мислих със спалня на първия етаж, за да не разкарвам девойката по стълбите, защото трябва да съм неотлъчно до нея и на качване, и особено на слизане. Но там поместихме младежа, да крещи като луд на английски нецензурни и неполиткоректни думички, докато играе игри по нощите. 

 А и като минават годинките, все по-малко му се изкачва на човек. И изобщо - свиква с това, което има, и не го дразни особено.

  За икономия от гипсокартона влязоха всякакви парчета. И тия фуги между тях се запълниха доволно с гипсово лепило, аматьорски, но пък с идеята, че като се изшкури, все ще стане гладко. Обаче какъв прах се вдига..... Торби и торби фин прах, който се разлетява из въздуха! И това беше най-голямата ми спирачка. Обаче купихме жираф. Това е един уред, който шлайфа гипса и поглъща праха. Е, този не го поглъща всичкия, но не зная дали защото е втора ръка жираф, или защото все пак не всичко успява да се дръпне.

 Все пак нещата са що-годе приемливи (съдейки по опита ни), и в мен изгря надежда, че може поне да ударим една боя на така наречената спалня. Да, ама на стиропора няма как. За там взех тапети.

 Голямо ровене беше за евтини тапети, и изобщо тази стая я приемам винаги за временна, затова и не ми се влагат пари вътре. Намерих прилични за два лева ролката. Обаче цвета на двете снимки различен. Имаше и други тапети, и аз питам:

 "Колко ролки имате от тъмносините?"

"Те не са тъмносини, зелени са"

"Може ли по-добра снимка ?"

Изпращат ми една, на която те са сиви! 🙄

 Обаче пък се вижда етикета, и аз цъкам в интернет да видя дали пък ги няма там.

Попадам на един сайт с дизайнерски тапети, с дизайнерски рисунки по тях, моя за съжаление е едноцветен. Обаче и цените им дизайнерски, викам си, какво пък, щом става да се мие, може пък да стане да се боядиса, пък и за два лева какво има да му мисля, най-малкото ще стане да облепя някоя кутия, или да облека учебник.. 

 И идва тапет с невероятен сивозелен, много модерен цвят, кадифена релефна повърхност, перфектен направо! Лошо, че цветът е модерен, на мен ми трябваше ретро, заради мебелите ми.

 Даже една приятелка, с форумско име Лалелче, се нави да вземе останалите ролки, разчитайки само на моя възторг от покупката. Защото аз цвят на снимка пак не можах да издокарам.

 Залепих тапета върху стиропора на едно местенце с много мъки, подлепях тук-там с С200, пак отзейваше на едно място, но реших, че е прилично. Обаче на второто място, което беше вече широчко, претърпях пълен неуспех, тапетът се свлече. А аз се отчаях и зарязах всичко.

ТОГАВА НА ПОМОЩ СЕ ПРИТЕЧЕ ПОЛОВИНКАТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  Обеща (за пореден път) да сложи гипсокартон върху стиропора, и взе , че и го направи! Даже гардероба измести и сложи и зад него.

Обаче! Как да съчетая толкова различни като вид и стил мебели!

 - Гардероб барок.

 Поръчах си го подарък за първата Коледа в Бърлогата. Той дойде полуразпарчосан и намазан с някакъв гаден лак, който аз на всяка цена реших да сваля. Започнах с най-трудното - дърворезбите. С препарат. Голямо търкане беше, мажа, свалям, мажа свалям, успях! И като започнах останалата част от вратите, се показа фурнир с друг цвята. И цялото мазане е било напразно. Оставих го така да отлежи няколко години. И нищо не можах да измисля.

 

-Чамов трикрилен гардероб, от тези, дето всички ги знаят. 

-Единично легло тип Направи сам. За гост - родител , или голяма дъщеря като долети сама.

-Рамка и матрак персон и половина , за мен и девойката.

 -Старинно бюро с цвят почти като на лакирания чам. 

-Шкаф за компютър от Юск, който първо отлежаваше пет и повече години в пакети в апартамента, а после вече загуби своята функционалност. Трудно е за описване, защото не сте виждали такава обемна глупост, все едно разполовен хоризонтално гардероб. Висок гардероб. Събира много дрехи, но е трудно да ги намериш.

- Нощно шкафче от бароков спален комплект, съществуващ все още. Много луксозен преди 40 години. Разглобяван, местен и сглобяван около 4-5 пъти. Ще го намествам в последната стая, която ще се довърши. Да сме живи и здрави 😁

 И още няколко дреболии.

 Признавам, че ме е срам да снимам как беше всичко. 😛 Затова - само детайли. 

  И така, първото, което ми хрумна, че искам моят дърворезбован гардероб да е акцента! Като вляза, да ми грабне погледа, и да го закове! Обаче как да стане? Най, ама най-трудно ми е да избера цветовете. Най-лесно, разбира се, беше да направя стените бели, просто си ме влече, и от там нататък нещо цветничко и ярко.

 Дъщеря ми ме беше питала, и се изказа - Пак ли бяло, бе, мамооо! Защо не го направиш в някакъв цвят! Викам си, явно много съм им дотегнала с моето бяло, обаче в този случай Фройд сигурно е много прав, прекрасното ми ранно детство премина между варосани стени. 

 Имам ужасен спомен от едно светло зелено, с което майка ми боядиса детската. Толкова ми беше изнервящо, че гледах да влизам там само за да спя. Със синьото не беше така, но с него и на себе си съм втръснала.

  За избора пак е виновна дъщеря ми, защото изпрати на мама всичките си списания за обзавеждане, които накупи преди да се обзаведе в новото жилище. Италиаанскиии 😋 Да има мама с какво да убива времето. Ииии - видях го!!!

 Мда, твърде странен избор за цвят на стени ще е 😂 Майка ми директно си каза, че е тъмно и грозно. От там нататък от роднини и приятели имаше една възходяща градация, която стигна до - "Аз знам, че ти ще го направиш хубаво." 😂  

 Взех си списанието и отидох в Практикер. Взех каталога на латексите и си избрах най-близкото кафяво, К 115. И на Aquachrom ECO  за цвета на гардероба.  Готово, няма отказване. 

 Цветът на гардероба се оказа  просто приказен! Е не мога да мина без моите любими синьо-зелени тонове!  Но кафявото на петно две педи ми се видя страшно.

 Обаче аз съм инат, пък и пари съм давала! Пени се не пени, ще го ям! Ще видят те кон боб яде ли. И т.н., разбирайте - щом съм решила така, така ще е. Точка.

 Подготовката отне доста време, защото моят мъж сигурно изревнува, че ще си правя стаята красива, а неговата с хилядото сервиза, ще е грозна и разхвърляна. И започна Голямото подреждане! Аз реших, че не участвам, и той хвана един приятел да носи и разнася.  Започна да измъква от гаража разни скрити покупки, и още, и още... На третия ден седна в средата на стаята (защото само там има местенце) , и каза - Отчаян съм.

 Това звучи много сериозно от неговата уста, той никога не се отчайва!  То и аз се отчаях, защото ме заряза ей така, и аз всеки ден вечер махах найлони, за да легнем, и сутрин пак покривах.

Бях извадила по три ката дрехи, да има какво да сменяме - за работа, за пред хора, и за смяна.

   

Междувременно се сдобих и с "нов"  бюфет. Той беше закупен за сервизите, но понеже нямаше място в стаята за подреждане, аз великодушно предложих да постои временно при мен. Това веднага беше използвано, за да се купят още шкафове, и този да си остане трайно при мен.  Ами...не е зле в крайна сметка.

То хубаво, но стаята е със скосен таван (защото беше навес), а този бюфет е висок. Аз го премерих и знаех какво ще стане, но моят мъж разчита на окомера си, и каза - Ще стане! И като не влезе, се отчая. Е, не колкото за своите си работи, но увеси нос.  Моето предложение беше да му махнем гърба, а неговото - да му отрежем краката. 🤣  

 Сакън!

Първо боядисах гардероба. Не мога да покажа цвета на снимка. 😥

Отказах се от идеята за подчертавам релефа, и без това ще е прекалено детайлно, и заради количеството мебели, и заради разностилието.

 Отдавна мислих за табла да послужи една врата, която купихме от Старозагорско.  После половинката измисли (май аз първо го измислих, но той хареса много идеята) да е врата на един вграден гардероб. Аз пак премерих, и според мен няма да стане, защото няма да можем заради нея да спускаме таванската стълба. И за да не стане така, че да си измисля друга табла, а после и за врата на вграден гардероб да не стане, настоях да си е табла на спалнята.

 Вярно, че дъжд не я е валяло, но тази боя е адски здрава! Шлайфането не даде кой знае какъв резултат. И сега - цветът?

 От тавана беше свалена една разкошна табла за малкото легло, и първенството на гардероба се разклати. Таблата е истинско бижу, грабва, приковава и възхищава! И сега каква да я правя тази нова табла от врата, че да не се "бият"? Затова реших да е тъмна. 

Ако се върнете на снимката от списанието, там има един тъмен синьо-зелен цвят. Зная, че се получава от тебеширеното Пруско синьо, като му се нанесе лак, обаче Аквахром нямаха такъв цвят. И се спрях на любим тюркоаз.Купих пак сатен. Само че на този цвят си лъщеше като гланц!

Това вече не можах да го преживея, заради неравностите по релефа изглеждаше зле. Хайде пак в магазина, взех мат, и пребоядисах.

Обаче за тавана, и за едната стена, където са прозорците, ми трябваше бяло, но не съвсем бяло. Цветът на шпакловката много добре стоеше до кафявото, и тръгнах да търся такова. По каталозите нямаше, и този път аз се отчаях. Обаче милото - не! Веднага запали колата и намерихме готов латекс, "Египетски памук" си беше точно едно към едно! Този цвят, сам по себе си, не би привлякъл никого. Обаче аз много му се зарадвах!

 И така, картинката бе сглобена.

Извадих всичкия текстил, който съм купувала през годините, и го наместих. 

Котката и тя се намести, бяла е, и трудно се забелязва. 😀

Радиаторът бе наметнат с дантелена покривка с ресни, все едно беше за него! На стената окачих част от колекциите на половинката - чинии с руски приказки.

 Лампионът, който вадим само за Коледа, беше присвоен трайно. Като го светна, атмосферата е съвсем приказна!

Имам си и подарък - картина от моя мъж, но си нямаше рамка. Това, да намериш рамка, било голямо приключение! Отидохме в Бриколаж. Човекът с рамките се беше попилял някъде. В почивка, казаха. Каква почивка бе, то хора няма в тоя магазин! Повъртяхме се малко, но друга работа там нямаме, а иначе чсумата за паркинг си тече. Помолихме да го извикат. Дойде, и каза - ще стане , ама след десет дена. Колко?????  Да отреже рамка???  Добре, разбрахме се да купим профила и да си го режем ние. За цената не ми се говори, тази беше от скъпите. Колкото половината цена на картината. 😂 Цялата операция отне десетина минути.

 А шапката първоначално я сложих на куката, останала от климатика, обаче като смених няколко декорации, пак се върнах на нея, защото много ми хареса.

Ето го и бюфета. Реших да освободя моя мъж от мъките да си намества всички вещи, защото, видиш ли, нали беше отчаян. И от самото начало си поисках шарен самовар. Обаче като започна подреждането, той извади от колите в гаража още два, скрити.  Наредих и тях. Добре. Обаче като видя, че има място, веднага купи още един! Добре, самоварите ще преживея, обаче то имало и чашки! А за тях място нямало! И една табла. Ръчно рисувана.  

Аз пък оцветих рамката на картината. Обаче стъклото се счупи. 😂 Вече в Бриколаж не отивам! Да стои така. Антирефлексно безстъкло. И стената с тухлите си фугирах. А вратата на банята е онова Пруско синьо на тебеширените бои. 

Планът е изпълнен! Има разни детайли за довършване, но когато - тогава.