Ремонти

 Започнах ремонт на една стая. 

Правилната дума е ЗАПОЧНАХМЕ ремонт. Искаше ми се да се справя сама, но не можах. Съвместната работа, когато е на хора с напълно покриващи се , или пък безусловно приемащи интереси, носи огромно удовлетворение. Нарочно се спрях на тази думичка. Наскоро се запознах с една дама, която ремонтираше стара къща. И започна да изрежда: 

 - съборих мазилката

- съборих някои вътрешни стени

 - смених дограмата

 - смених инсталацията

....и т.н.....

 И нещо вътре в мен се почувства много неудобно заради това първо лице единствено число. Съвсем несъзнателно се надигна една вълна негодувание, гледайки в същото време как в къщата се трудят поне трима души. Замислих се как би могло по друг начин да се каже? Как ще остане тази къща в съзнанието на хората, нали в крайна сметка казваш - Тя ремонтира къщата. 

 Да, но част от негодуванието остана, не зная защо. Както и да е, дамата има страхотни идеи за това място, дано има късмета да попадне на майсторите и да има средствата да ги осъществи.

 Та да се върна на ремонта.

Тази стая четири години си беше съвсем обикновен навес. Даже не толкова обикновен, ами направен с минимум средства и собствен труд. Моят принос в него беше да изровя сметки какво може да е оптималното разстояние между греди и колони, съобразено с дебелината им, така че да излезе най-евтино, и в същото време да е според строителните норми. Навесът се държеше почти на магия, но не заради моите сметки, а заради спестовността на моя мъж, който хвана колоните за основата само с един винт, и някъде и пирон. И като духна веднъж бурен южен вятър, сгъна навеса точно като хартия, без да счупи нищо. Е, на едно място покривът се раздели на две, по шева. Всички греди и колони се завъртяха около пироните си. Просто го сгъна. Винтовете се счупиха, а пироните се оказаха добра връзка, послужиха като ос, и всичко остана здраво. После за една машиносмяна дойде кран , вързаха навеса и го разгънаха. Моят домашен майстор го хвана както трябва, остави пролуки по стената, откъдето да минава вятър и да не го вдига като хвърчило, и се продължи нататък.

 И в един чудесен ден се взе решение част от него да се превърне във временно жилище, докато се строи къщата.Представителната част, играеща ролята на дневна, в момента е просто склад за част от колекциите на моя мъж, а другата си остана моя спалня.  Само дето от бързане да се нанесем, си остана на гипсокартон, а откъм тухлената ограда - само на стиропор.  Но пък стая 2,90/4,50 се запълни порядъчно с мебели, които трябваше да съберат багажа на двама възрастни и три деца. 

 Ще покажа една снимка, която хич не е за показване, това са деца новодомци във въпросната стая, в един от първите дни. Колко му трябва на едно дете да е щастливо! 😁 

Да, стаята си остана с тези стени и таван, само се подреди малко. В нея спях аз с трите деца, и това бяха най-щастливите вечери в живота ми! Преди заспиване падаше голяма веселба!

 Да не помислите нещо лошо, другата стая беше готова от по-рано, и съжалявам, че съм загубила снимките от първите ѝ дни, но общо взето представляваха същата бъркотия, без наличието на дрехи, и на централно място стоеше телевизора, с прекаран вече кабел! А се нанесохме окончателно на Коледа.

  Времето си тече ли , тече.... Вече сме четири човека, но в новата къща все още е завършена само дневна и една стая, в която пратихме младежа. Та поне не се налага да тъпча сезонните дрехи в чували и да ги складирам някъде из прахоляците до следващата смяна на сезони.Но ей така си отлетяха десет години в тази недовършена спалня.

В някакъв момент вече се примирих, че май ще си останем да спим там с моята специална девойка. Къщата така или иначе я мислих със спалня на първия етаж, за да не разкарвам девойката по стълбите, защото трябва да съм неотлъчно до нея и на качване, и особено на слизане. Но там поместихме младежа, да крещи като луд на английски нецензурни и неполиткоректни думички, докато играе игри по нощите. 

 А и като минават годинките, все по-малко му се изкачва на човек. И изобщо - свиква с това, което има, и не го дразни особено.

  За икономия от гипсокартона влязоха всякакви парчета. И тия фуги между тях се запълниха доволно с гипсово лепило, аматьорски, но пък с идеята, че като се изшкури, все ще стане гладко. Обаче какъв прах се вдига..... Торби и торби фин прах, който се разлетява из въздуха! И това беше най-голямата ми спирачка. Обаче купихме жираф. Това е един уред, който шлайфа гипса и поглъща праха. Е, този не го поглъща всичкия, но не зная дали защото е втора ръка жираф, или защото все пак не всичко успява да се дръпне.

 Все пак нещата са що-годе приемливи (съдейки по опита ни), и в мен изгря надежда, че може поне да ударим една боя на така наречената спалня. Да, ама на стиропора няма как. За там взех тапети.

 Голямо ровене беше за евтини тапети, и изобщо тази стая я приемам винаги за временна, затова и не ми се влагат пари вътре. Намерих прилични за два лева ролката. Обаче цвета на двете снимки различен. Имаше и други тапети, и аз питам:

 "Колко ролки имате от тъмносините?"

"Те не са тъмносини, зелени са"

"Може ли по-добра снимка ?"

Изпращат ми една, на която те са сиви! 🙄

 Обаче пък се вижда етикета, и аз цъкам в интернет да видя дали пък ги няма там.

Попадам на един сайт с дизайнерски тапети, с дизайнерски рисунки по тях, моя за съжаление е едноцветен. Обаче и цените им дизайнерски, викам си, какво пък, щом става да се мие, може пък да стане да се боядиса, пък и за два лева какво има да му мисля, най-малкото ще стане да облепя някоя кутия, или да облека учебник.. 

 И идва тапет с невероятен сивозелен, много модерен цвят, кадифена релефна повърхност, перфектен направо! Лошо, че цветът е модерен, на мен ми трябваше ретро, заради мебелите ми.

 Даже една приятелка, с форумско име Лалелче, се нави да вземе останалите ролки, разчитайки само на моя възторг от покупката. Защото аз цвят на снимка пак не можах да издокарам.

 Залепих тапета върху стиропора на едно местенце с много мъки, подлепях тук-там с С200, пак отзейваше на едно място, но реших, че е прилично. Обаче на второто място, което беше вече широчко, претърпях пълен неуспех, тапетът се свлече. А аз се отчаях и зарязах всичко.

ТОГАВА НА ПОМОЩ СЕ ПРИТЕЧЕ ПОЛОВИНКАТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  Обеща (за пореден път) да сложи гипсокартон върху стиропора, и взе , че и го направи! Даже гардероба измести и сложи и зад него.

Обаче! Как да съчетая толкова различни като вид и стил мебели!

 - Гардероб барок.

 Поръчах си го подарък за първата Коледа в Бърлогата. Той дойде полуразпарчосан и намазан с някакъв гаден лак, който аз на всяка цена реших да сваля. Започнах с най-трудното - дърворезбите. С препарат. Голямо търкане беше, мажа, свалям, мажа свалям, успях! И като започнах останалата част от вратите, се показа фурнир с друг цвята. И цялото мазане е било напразно. Оставих го така да отлежи няколко години. И нищо не можах да измисля.

 

-Чамов трикрилен гардероб, от тези, дето всички ги знаят. 

-Единично легло тип Направи сам. За гост - родител , или голяма дъщеря като долети сама.

-Рамка и матрак персон и половина , за мен и девойката.

 -Старинно бюро с цвят почти като на лакирания чам. 

-Шкаф за компютър от Юск, който първо отлежаваше пет и повече години в пакети в апартамента, а после вече загуби своята функционалност. Трудно е за описване, защото не сте виждали такава обемна глупост, все едно разполовен хоризонтално гардероб. Висок гардероб. Събира много дрехи, но е трудно да ги намериш.

- Нощно шкафче от бароков спален комплект, съществуващ все още. Много луксозен преди 40 години. Разглобяван, местен и сглобяван около 4-5 пъти. Ще го намествам в последната стая, която ще се довърши. Да сме живи и здрави 😁

 И още няколко дреболии.

 Признавам, че ме е срам да снимам как беше всичко. 😛 Затова - само детайли. 

  И така, първото, което ми хрумна, че искам моят дърворезбован гардероб да е акцента! Като вляза, да ми грабне погледа, и да го закове! Обаче как да стане? Най, ама най-трудно ми е да избера цветовете. Най-лесно, разбира се, беше да направя стените бели, просто си ме влече, и от там нататък нещо цветничко и ярко.

 Дъщеря ми ме беше питала, и се изказа - Пак ли бяло, бе, мамооо! Защо не го направиш в някакъв цвят! Викам си, явно много съм им дотегнала с моето бяло, обаче в този случай Фройд сигурно е много прав, прекрасното ми ранно детство премина между варосани стени. 

 Имам ужасен спомен от едно светло зелено, с което майка ми боядиса детската. Толкова ми беше изнервящо, че гледах да влизам там само за да спя. Със синьото не беше така, но с него и на себе си съм втръснала.

  За избора пак е виновна дъщеря ми, защото изпрати на мама всичките си списания за обзавеждане, които накупи преди да се обзаведе в новото жилище. Италиаанскиии 😋 Да има мама с какво да убива времето. Ииии - видях го!!!

 Мда, твърде странен избор за цвят на стени ще е 😂 Майка ми директно си каза, че е тъмно и грозно. От там нататък от роднини и приятели имаше една възходяща градация, която стигна до - "Аз знам, че ти ще го направиш хубаво." 😂  

 Взех си списанието и отидох в Практикер. Взех каталога на латексите и си избрах най-близкото кафяво, К 115. И на Aquachrom ECO  за цвета на гардероба.  Готово, няма отказване. 

 Цветът на гардероба се оказа  просто приказен! Е не мога да мина без моите любими синьо-зелени тонове!  Но кафявото на петно две педи ми се видя страшно.

 Обаче аз съм инат, пък и пари съм давала! Пени се не пени, ще го ям! Ще видят те кон боб яде ли. И т.н., разбирайте - щом съм решила така, така ще е. Точка.

 Подготовката отне доста време, защото моят мъж сигурно изревнува, че ще си правя стаята красива, а неговата с хилядото сервиза, ще е грозна и разхвърляна. И започна Голямото подреждане! Аз реших, че не участвам, и той хвана един приятел да носи и разнася.  Започна да измъква от гаража разни скрити покупки, и още, и още... На третия ден седна в средата на стаята (защото само там има местенце) , и каза - Отчаян съм.

 Това звучи много сериозно от неговата уста, той никога не се отчайва!  То и аз се отчаях, защото ме заряза ей така, и аз всеки ден вечер махах найлони, за да легнем, и сутрин пак покривах.

Бях извадила по три ката дрехи, да има какво да сменяме - за работа, за пред хора, и за смяна.

   

Междувременно се сдобих и с "нов"  бюфет. Той беше закупен за сервизите, но понеже нямаше място в стаята за подреждане, аз великодушно предложих да постои временно при мен. Това веднага беше използвано, за да се купят още шкафове, и този да си остане трайно при мен.  Ами...не е зле в крайна сметка.

То хубаво, но стаята е със скосен таван (защото беше навес), а този бюфет е висок. Аз го премерих и знаех какво ще стане, но моят мъж разчита на окомера си, и каза - Ще стане! И като не влезе, се отчая. Е, не колкото за своите си работи, но увеси нос.  Моето предложение беше да му махнем гърба, а неговото - да му отрежем краката. 🤣  

 Сакън!

Първо боядисах гардероба. Не мога да покажа цвета на снимка. 😥

Отказах се от идеята за подчертавам релефа, и без това ще е прекалено детайлно, и заради количеството мебели, и заради разностилието.

 Отдавна мислих за табла да послужи една врата, която купихме от Старозагорско.  После половинката измисли (май аз първо го измислих, но той хареса много идеята) да е врата на един вграден гардероб. Аз пак премерих, и според мен няма да стане, защото няма да можем заради нея да спускаме таванската стълба. И за да не стане така, че да си измисля друга табла, а после и за врата на вграден гардероб да не стане, настоях да си е табла на спалнята.

 Вярно, че дъжд не я е валяло, но тази боя е адски здрава! Шлайфането не даде кой знае какъв резултат. И сега - цветът?

 От тавана беше свалена една разкошна табла за малкото легло, и първенството на гардероба се разклати. Таблата е истинско бижу, грабва, приковава и възхищава! И сега каква да я правя тази нова табла от врата, че да не се "бият"? Затова реших да е тъмна. 

Ако се върнете на снимката от списанието, там има един тъмен синьо-зелен цвят. Зная, че се получава от тебеширеното Пруско синьо, като му се нанесе лак, обаче Аквахром нямаха такъв цвят. И се спрях на любим тюркоаз.Купих пак сатен. Само че на този цвят си лъщеше като гланц!

Това вече не можах да го преживея, заради неравностите по релефа изглеждаше зле. Хайде пак в магазина, взех мат, и пребоядисах.

Обаче за тавана, и за едната стена, където са прозорците, ми трябваше бяло, но не съвсем бяло. Цветът на шпакловката много добре стоеше до кафявото, и тръгнах да търся такова. По каталозите нямаше, и този път аз се отчаях. Обаче милото - не! Веднага запали колата и намерихме готов латекс, "Египетски памук" си беше точно едно към едно! Този цвят, сам по себе си, не би привлякъл никого. Обаче аз много му се зарадвах!

 И така, картинката бе сглобена.

Извадих всичкия текстил, който съм купувала през годините, и го наместих. 

Котката и тя се намести, бяла е, и трудно се забелязва. 😀

Радиаторът бе наметнат с дантелена покривка с ресни, все едно беше за него! На стената окачих част от колекциите на половинката - чинии с руски приказки.

 Лампионът, който вадим само за Коледа, беше присвоен трайно. Като го светна, атмосферата е съвсем приказна!

Имам си и подарък - картина от моя мъж, но си нямаше рамка. Това, да намериш рамка, било голямо приключение! Отидохме в Бриколаж. Човекът с рамките се беше попилял някъде. В почивка, казаха. Каква почивка бе, то хора няма в тоя магазин! Повъртяхме се малко, но друга работа там нямаме, а иначе чсумата за паркинг си тече. Помолихме да го извикат. Дойде, и каза - ще стане , ама след десет дена. Колко?????  Да отреже рамка???  Добре, разбрахме се да купим профила и да си го режем ние. За цената не ми се говори, тази беше от скъпите. Колкото половината цена на картината. 😂 Цялата операция отне десетина минути.

 А шапката първоначално я сложих на куката, останала от климатика, обаче като смених няколко декорации, пак се върнах на нея, защото много ми хареса.

Ето го и бюфета. Реших да освободя моя мъж от мъките да си намества всички вещи, защото, видиш ли, нали беше отчаян. И от самото начало си поисках шарен самовар. Обаче като започна подреждането, той извади от колите в гаража още два, скрити.  Наредих и тях. Добре. Обаче като видя, че има място, веднага купи още един! Добре, самоварите ще преживея, обаче то имало и чашки! А за тях място нямало! И една табла. Ръчно рисувана.  

Аз пък оцветих рамката на картината. Обаче стъклото се счупи. 😂 Вече в Бриколаж не отивам! Да стои така. Антирефлексно безстъкло. И стената с тухлите си фугирах. А вратата на банята е онова Пруско синьо на тебеширените бои. 

Планът е изпълнен! Има разни детайли за довършване, но когато - тогава.