13 март 2013 г.

Градината се събужда

Ах, с какво нетърпение чакам пролетта, с огромно нетърпение! Мъничко остана! Радвам се на всяко цветче, на всяко разлистено клонче!
Общо взето градината изглежда доста неугледно, работата в по това време на годината е много, но за петте й години живот за първи път сме готови да я посрещнем пролетта с подготвена градина. Това е голямото предимство да е част от дома ни.


Първите цветове на кайсията! От нея сме хапнали десетина кайсийки, миналата година късните пролетни студове бяха причина да остане без плод, за сметка на това порасна много, и сега е отрупана с цветни пъпки.


Плашилото все още няма за какво да плаши, стърчат пера лук и няколко марулки са се заразбързали:

Тази година лопатата в зеленчуковата градина няма да влиза. Заформихме спор нужен ли ни е браздир за тия 120-130 квадрата или не. Заканих се днес да направя пробно браздите с мотиката и да засека време, от което се подразбира, че моя милост го намира излишен.


Рибките в малкото езеро са се разшетали, оказа се, че дори имат малки.

Плета от източни туи е подравнен отгоре, някъде прираста е 60см.

Thuja Orientalis Compact
Thuja Orientalis Compact
Оказва се, че ако получава достатъчно вода и се подстригва редовно, живият плет от Thuja Orientalis Compact може да изглежда и добре и да няма нищо общо с огромните разпарчосани рехави дървета, които често виждам.
Повече си я харесвам с разрошени върхове, заради природния вид на градината, но няма как да се мине без това.

Я да си огледам любимото кътче и от други страни. Това е основната гледка, която ще виждам през прозорците на хола. Съвсем умишлено са насадени предимно вечнозелени видове.

От дясната страна на прозореца на къщичката (за съжаление така и не е довършена) имаше огромен полегнал храст зановец Cytisus procumbens. Това растение като че ли съм го срещала с най-много имена. Върху него се беше проснал вариегатен японски нокът, Lonicera japonica, който така го беше покрил, че светлолюбивото растение започна да съхне. Миналата година се отложи оправянето му, заради славея, който си направи гнездо отдолу и ни пя любовни песни. Обаче и котките ги слушаха, затова славейчето бързо напусна квартирата. Тази година игра триона и ножицата, зановеца е вдигнат на стебло, за да получава максимално светлина, а пълзящия агресор е съкратен поне на 80%.


От цялата процедура остана тази купчина:

И сега една обиколка на старата част на градината по посока на часовника. Сега е моментът да се види най-добре, макар и с такъв жалък вид:
Това е лехата под албицията, точно след като моята силна половинка изкорени японския лигуструм. Жал ми беше за растението, но там мръзнеше и изкарваше рехави клони. Засега плановете са да го замени махония, а някъде в празното да цъфти розова лагерстремия. Надявам се и всички стърчащи кабели до лятото да се превърнат в градинско осветление.

Брега на езерото ще бъде довършено с камъни. След развиването, кортадерията се оказа зелена. От нея е изрязано малко - страничните листа и върховете. Преди изрязването. Меката зима я запази, силно се надявам най-сетне да видя и цветовете й, сигурно ще прехвърлят три метра.


Продължавам с полянките:


На горната , точно в средата, зад малкия клен, имаше едно разкошно дръвче - ацер Shin-Deshojo
Нападнаха го някакви гъбични и загина .Сега е отрязан на пън, вижда се, че ще избие нещо, но дали е ацера или подложка, не се знае.

Следва арката с шест рози. Не беше пипана от по-миналата година, есента. От една страна - не остана време за нея, от друга - може би това си е оправдание, но тази топка бодли се поддържа доста неприятно и задължително има боцкания и одрасквания, дори когато се работи с велурени ръкавици. Всъщност почти нищо не отрязах. Махнах изсъхналите клони. По това, че са вързани с тел,разбрах, че са най-старите. Розата сама се беше почистила.


 Тази зима беше топла и измръзвания няма. получи се една препълнена, здраво натъпкана и наритана кофа, с диаметър обхвата на ръцете ми.От снимката със сигурност не става ясно за каква грамада става въпрос. Смели ги златната ми клонотрошачка и всичко беше разпръснато из зеленчуковата градина. Мир на праха (чипса) им.


И дали защото в градината е насипана пръст от всички краища на града и тази е някаква подходяща, или просто защото е по-сенчесто, този мрежест ирис katharine hodgkin е значително по-син от другия до розите:
ирис katharine hodgkin
Той цъфна по-късно и ще му се радвам по-дълго.

До него се мъдри самардала, или казано по-културно Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum syn. Allium bulgaricum. Това растение със силен чесново-луков вкус и аромат, си го поръчах чак от Холандия, защото парадоксално се оказа, че Allium bulgaricum в България не успях да намеря. Не зная холандците дали заради вкуса му го въдят, или заради интересните цветове, но аз определено ще го ям.

Малко цъфтящи - иглики, едва разцъфтели, мини нарциси, пушкинии семеначета, оцелели след набезите на сляпото куче.

Едно цвете, заслужаващо внимание - хибриден топкарамфил, пълзящ, презимуващ. Оказа се, че мери сили с иглики и луковични. Цъфти цяло лято, но не предполагах, че започва толкова рано. Направо златен! За съжаление не се насява, може би семената са стерилни. И опитите ми да го вкореня чрез отводи засега са неуспешни.

Тревите, които можеше да бъдат изрязани и по-рано, особено дешампсията. Сега тръгна с отрязани връхчета.


Deschampsia caespitosa
Calamagrostis acutiflora
Elymus arenarius
Пропуснах да снимам каламагростис брахитриха, но не е чак такава загуба.

Аубриетата също отваря цветчета. Разкошна през пролетта, лятото изглежда ужасно, поне на този южен склон. Има вид на загинала, есента от сухите клечки тръгват листенца и изкарва зимата вечнозелена. Тук е миксирана с някаква еуфорбия (млечка), имам подозрението , че аз умишлено съм я довлякла от някоя поляна, заради особеното си отношение към млечките и прехласването пред жълто-зелените им цветове. Млечката изглеждаше прекрасно зимата , с яркочервени стебла. Май ще си я оставя там.

Дори специално си купих еуфорбия, надявайки се на голяма кръгла туфа, уви, купих я инцидентно и без да му мисля много,запленена от есенните й багри. Оказа се, че тя се стели по земята, но ни най-малко не съжалявам. Просто се налага да й намеря по-подходящо място.
Euphorbia myrsinites
 От храстите ми цъфтят Форзиция и една Калина , Viburnum Bodnantense. 
форзиция
Viburnum Bodnantense




8 март 2013 г.

Честит Празник, Мамо!!!

 Най-добрата дума
Мила мамо,
как да намеря дума най-добра за тебе?
Oт звездите ли аз да я взема или е в сърцето?

Припев:
Ти свойте сълзи от очите не бърши,
те казват всичко и дори и да мълчиш.
Разбирам аз какво по-щастие голямо
да съм до тебе мамо.
Разбирам аз какво по-щастие голямо
да казвам с обич мамо.

Отпусни глава на моето рамо,
както правих аз, мамо.
Нека стопля днес твоите длани.
Аз се върнах мамо.





Завръщане
Привечер, и нищо се не чува.
В здрачината селска тишина.
Добър вечер! Мама ме целува.
Дюлята излъчва светлина.

Мама ме целува, в двете длани
мъжко неизбръснато лице.
Две сълзи запазени от лани
скрити в най-дълбокото сърце.

Ябълки в шепите събрани,
прясно сирене и стар ошаф.
Думите й, малко неразбрани,
слушам аз и ням и гологлав.

Уж съм вещ по българското слово,
а не мога да усетя сам
как се ражда този странен говор
на човек от щастие люлян.

Някъде в детинството му плуват
кучета, волове и жита.
Добър вечер, мама ме целува,
мене ме целува радостта. 


          Павел  Матев






Приказката, която винаги ме разплаква:

Майчина сълза
Автор: Ангел Каралийчев


Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?
Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало. 





Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...

Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.

Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.



5 март 2013 г.

Пролетни цветя

От истинската цветна , уханна пролет, с онзи зелен и цветен взрив, който ни оставя без дъх, ни делят броени дни. Тия дни, покрай местенето в новата къща, разрових стари книжа и се оказа, че аз старателно съм се подготвяла за такава пролет, оставяйки в онлайн магазините стотици левове за луковични пролетни цветя. Сигурно още толкова съм оставила в градинските отдели на хипермаркетите. За четири години обаче се оказва, че в моята градина оцеляват тук таме някои нарциси, и предимно минзухари. Видях, че два зюмбюла са се показали. Лалетата се броят на пръстите на ръката ми . Ирисите гният лятото от поливките в жегата. От лилиумите останаха само оранжеви, само хемерокалисите ми се отплащат с цветове и се разрастват, макар и бавно.
Картинки, които  повече няма да видя:

И много други, наистина много......

Има и такива, които така и не съм виждала. Има много, отнесени от сляпото куче. Това го решихме с кошнички от рабицова мрежа, поцинкована, която облицова дупката на луковиците. Освен, че е много бодливо приготвянето им, ограничава и местата, където може да се сложат заради корените на съседните растения. Сигурно имам известна вина за лалетата, които не съм вадила никога, но от друга страна не мога да си представя как ще ги извадя, без да унищожа половината.

Затова пък минзухарите се представят блестящо! Имам доста дупки за запълване, които лятото са напълно скрити от листата на декоративните треви, затова есента ще ги запълня именно с минзухари.
 


Тези миниатюрни ириси цъфтят по едно и също време с минзухарите. Бройката им тази година е по-малка от миналогодишната, което пак си остава загадка за мен. Това е ирис от рода iris reticulata (мрежест ирис) и според каталога трябваше да изглежда така. Но така или иначе е прекрасен!

 

Iris Katherine Hodgekin



 Първото цветче на игликата, обикновена "бабешка" иглика, проверена във времето. Нямам търпение да я покажа дори и така, който е нетърпелив градинар, ще ме разбере. А всъщност има ли търпеливи?


Иглика

 Четири вкоренени коренчета на розата The Fairy, много лесна за размножаване и много бодлива на пипане ниска роза, мога да прибавя и много красива! Или както я "видя" една моя прекрасна приятелка -много феи с розови полички!


моята Фея The Fairy

 Миналата година за първи път опитах Рукола. И веднага поисках да я имам. Меката зима й позволи да остане зелена и да продължава да присъства на масата. Лека лютивина и уникален вкус на ядки.
Рукола






3 март 2013 г.

Добре дошли!





Добре дошли моя блог!

     Ако се вълнувате от цветя и градини, а издрасканите ръце и мръсни нокти са част от ежедневието ви, може и да ви е интересно. Всъщност ме вълнуват още куп неща, които ще споделям тук. Старите ми публикации може да видите в блог.бг

    Някои може и да се спомнят стихчето от една телевизионна драматизация на приказката на Вилхем Хауф  "Студеното сърце"?

"Вълшебнико във елховия лес,
 от векове живееш и до днес.
 Щастлив си ти в леса си безпределен
 и щедър към родените в неделя."

  


Е, моят блог се роди в Неделя. И както нищо не е случайно, натъкнах се и на елф. Даже много елфи, точно такива, каквито съм си ги представяла - тайнствени, вълшебни, омагьосващи. Това е светът на James Browne.


А  тази хубавица излива росата от едно мое много любимо цвете, алхемила, което в моята градина за огромно съжаление съвсем не достигна вида, който се очакваше .

Сигурно не случайно в книжарницата съм силно привлечена от книжки с такива корици, които могат да ме отклонят от която и да е друга книга.


Ето го и дървото, което знае толкова тайни!



А ето какво е, когато луната ти е приятел:

На днешния ден,но в различни години, загубих моите мили баба и дядо.
 Безкрайно ви обичам и много ми липсвате! Имам картинка и за вас:

Честит Национален Празник на всички Българи!