Това красиво пролетно цвете имам отдавна, в различни варианти. На места се увеличава като бройка, на места намалява. Не зная кой е по-виновен - сляпото куче или редовното поливане лятото. Всяка пролет виждам и много семеначета, но на следващата година са останали далеч по-малко.
Направи ми впечатление също и формата на листата. Едните са с дълги листа, които се появяват още през есента и са зелени цяла зима.
Ето и още един подобен сорт, но листата са по-къси, а цветът е двуцветен - лазурно синьо и бяло:
Бялото муркари също е с дълги листа, но те се появиха чак през пролетта. Едната туфа стана жертва на друго растение, което насадих миналата година като някакво мъничко стебълце, а сега е покрило белите цветчета. Напълно бях забравила, че там съм садила луковици. Сега ще трябва да вадя и двете растения и да ги намествам някак.
Другото ми мускари има листо с форма на лале, само едно листо засега. И изглежда така - тъмно и светло синьо.
При саденето на другите растения и това мускари е било забравено, дано догодина се умножи.
При минзухарите има също малко възрастни растения, но пък и много семеначета.
1 април 2013 г.
28 март 2013 г.
Студено
Студено е. Много студено за хора, които вече са усетили полъха на пролетта и са настроени за съвсем други температури. Баба Марта се е развихрила повсеместно.
Тази зима отоплението е на дърва. Печката е истинско бижу, стара, пловдивска. Предишната собственичка ни обясни, че е правена по случай някакъв юбилей на Панаира, затова на вратичката е Панаира. Долната вратичка е Пешеходния мост, а горе са прозорчетата от Стария град.
Не съм от Пловдив и не зная нищо за историята на тукашните заводи, затова се опитах да намеря в интернет нещо за производството на печки, за съжаление няма Ни-Що.
Другата печка е още по-стара и още по-красива, малко по-голяма от предната. Тя стоя една година навън и доста пострада от това. Но нямаше време за възстановяване, излъскахме я малко и запознахме с дървата и въглищата.
Е, научих се да паля печка. Не е толкова лесно, колкото изглежда. Особено като ти продадат влажни дърва.Че е мръсно, мръсно е, но топлината и аромата са неповторими!
Откакто се отопляваме с огън изхвърляме далеч по-малко боклук. Всичко органично и сухо гори. А пепелта се превръща в тор за градината.
Разчитам много на калия и особено на калция вътре, защото при липса на калций и алкална среда, растенията не успяват да усвоят желязото и стават хлорозни. Това е голям проблем при мен, постоянно внасяме желязо, но ефекта е временен.
Странното е това което прочетох в една статия на АгроНет. И това е, че пепелта не е вече тор ако се намокри. Добре де, растенията в суха среда ли растат и как точно си отдава елементите ако не се намокри??? Някой пак е преписвал без да мисли.
Тази зима отоплението е на дърва. Печката е истинско бижу, стара, пловдивска. Предишната собственичка ни обясни, че е правена по случай някакъв юбилей на Панаира, затова на вратичката е Панаира. Долната вратичка е Пешеходния мост, а горе са прозорчетата от Стария град.
Не съм от Пловдив и не зная нищо за историята на тукашните заводи, затова се опитах да намеря в интернет нещо за производството на печки, за съжаление няма Ни-Що.
Другата печка е още по-стара и още по-красива, малко по-голяма от предната. Тя стоя една година навън и доста пострада от това. Но нямаше време за възстановяване, излъскахме я малко и запознахме с дървата и въглищата.
Е, научих се да паля печка. Не е толкова лесно, колкото изглежда. Особено като ти продадат влажни дърва.Че е мръсно, мръсно е, но топлината и аромата са неповторими!
Откакто се отопляваме с огън изхвърляме далеч по-малко боклук. Всичко органично и сухо гори. А пепелта се превръща в тор за градината.
Разчитам много на калия и особено на калция вътре, защото при липса на калций и алкална среда, растенията не успяват да усвоят желязото и стават хлорозни. Това е голям проблем при мен, постоянно внасяме желязо, но ефекта е временен.
Странното е това което прочетох в една статия на АгроНет. И това е, че пепелта не е вече тор ако се намокри. Добре де, растенията в суха среда ли растат и как точно си отдава елементите ако не се намокри??? Някой пак е преписвал без да мисли.
21 март 2013 г.
Първият ден на пролетта
Баба Марта се приготвя да си тръгва, в първия й ден я посрещнах с тази декорация:
Венецът красеше тухлената ми стена, но цветово не изглеждаше съвсем добре, затова поразредих бръшляна в градината и го окачих за повече контраст.
Едно близко пътуване беше причина да сваля мартеничките, господин Щъркът важно крачеше в реката. Мартеницата вече краси цъфналата кайсия.
Цял ден пчеличките жужаха от цвят на цвят, а аз улових друго насекомо. Знаете ли как се казва? Много бих искала да науча!
Кайсията все пак пострада от пролетните студове. Всички овошки бяха напръскани с Антифрост, но отворените цветове не се спасиха.
В крайна сметка половината цветове бяха покафевели.
Цъфнаха и първите храсти в градината - форзициите. толкова ме радват с този ярък слънчев цвят! Моята половинка не ги харесва особено и често мисли как да ги замени, но аз не си ги давам заради тази първа пролетна багра.
Forsythia |
Forsythia |
Започва да цъфти медуницата Pulmonaria officinalis. Имам две различни мънички коренчета след разсаждането, което май се оказа излишно, защото това цвете се е самонасяло в доволно количество.
Pulmonaria officinalis |
Pulmonaria officinalis |
За моя голяма радост се е самонасяло за първи път и друго растение - Арум. Изпитвам известен страх да разсадя тези бебчета, а са ми много важни, защото от три корена Арум е останал само един.
Arum italicum |
Да си призная, никога не съм виждала как от семка пониква плодно дръвче. Докато си ровех под декоративната ябълка, забелязах странни семеначета. Някои излизаха направо от плода!
Така изглеждаше, когато я купихме. По-интересното в случая е, че я избирахме по вкус.
Батутът е част от атракционите в градината, след езерото, детската къща, пауните и фазаните, а може би и преди тях. Имаме и заявки за преспиване :)
Malus x zumi 'Golden Hornet' |
Абонамент за:
Публикации (Atom)