Пеещата каруца

Така съм зарязала блога, че ме е срам от себе си. Каруцата е нарисувана отдавна. Само със задната част ударих на камък, не искам да рисувам Кармен, нито Свети Георги. Затова и още нищо няма там.

 Както обикновено, предстартовата треска ме тресе яко, и от страх да не се издъня, реших да мина с най-евтините боички. От днешна гледна точка го отчитам като грешка, не заради качеството, а заради цветовете. Цветовете по избор струват скъпо. Затова пък каручката се получи точно Гагаузка -. пъстра и ярка. Нашенските български са с по-тъмни и убити цветове. Но нали реставрирам , все пак.

Първо се заех с кованото желязо. Не съм виждала по-богато,по-детайлно и красиво желязо по каруца до момента. Изшкурено и минато с преобразовател Вюрт, и отгоре с лак за метал.
Оригинално и металните части бяха боядисани и нашарени, но аз толкова шарения не можах да понеса, и ги оставих такива, с леко загатнати шарки тук-там.
Дървената част се оказа много гъбясала и крехка, чак ми е трудно да повярвам, че придоби такъв приличен вид. Намазана с грунд на Sokrates, каквито са и боите. Акрилни полумат.

  И докато при колелетата беше невъзможно да видя как са изглеждали преди, многото снимки на горната част ми бяха достатъчни, за да възстановя предишния вид на каруцата. С изключение на надписа за собственика. Добре се получи, дори и на снимките с телефон.

 

 Кътчето просто грейна!

 

  Каручката е на сянка и сухо. Независимо, че все пак си е навън, вече повече от две години боичките не са се повредили. Не беше така при една старинна количка, с която са пренасяли тор. Нарисувах я веднага след каруцата, бързо и с голяма лекота. И с огромно удоволствие. Тя прекара повече от година съвсем на открито, някъде по дъното водата не се е оттичала добре, дървото се е овлажнило и боята беше започнала ад се лющи там. Дървото не само се беше овлажнило, но и на места загнило, заради което се счупи дръжката. Затова в момента си почива до голямата си сестра. Но пък ми останаха прекрасни снимки!