Силата на живота и още цвят

Започвам с цвета, и то с този розов облак, който се скъсах да снимам, но ту ми беше светло, ту ми беше тъмно, в края на краищата снимката не ми харесва особено, но нямам много по-добра. Розовият облак е величествен! Това е храст, който след като прецъфти има вид на иглолистно растение, засаждат го по склоновете на магистралата и озеленяват с него само в краен случай. Познайте защо. Това си е мое предположение, но според мен е заради мощния му растеж, когато се гледа добре, или опърпания му вид, когато не се гледа изобщо.
Аз дълго бях разубеждавана да не засаждам тамарикс, но нищо не може да ме откаже от тази прелест. Дълги години пътуването ми по това време на годината беше свързано с дълга редица розови облаци по пътя, незабравима и прекрасна гледка.
Миналата година моят красавец не беше отрязан както обикновено на метър от земята, затова сега гони петте метра и има стебла, с които мога да се грея няколко дни .

 А силата на живота не е в това да се боря с храстите си, а от моето изумление пред силата на Природата. Оплетох си плет за кокошето дворче. Това стана в края на зимата, след като орязахме върбата. Малко е нескопосан, но в случая си го бива.

И защото ми е малко разклатен плета, съм му боднала тук там по някое колче, къде от върба, къде от бреза. И какво да видя - раззеленени клони! За върбата е ясно, тя се вкоренява лесно.

Обаче не очаквах същото от бодната на обратно бреза! Тя е забодена с върха си надолу и е успяла да обърне сокодвижението и да се разлисти!

Имаме си и гъба, ядлива. Есента изхвърлих доста. После я разпознах като порцеланова копринка.

Този път хапнах малко, за проба. Оживях!

Продължавам с цветовете. Моля се да не ми се разсърдят някои цветя, че не съм ги уважила, мисля да го направя в пълната им прелест след една две години. След лалетата е ред на ирисите. Първи цъфна ниския жълт ирис:

Почти когато прецъфтя отвориха пъпки първи белите ириси. после бели с бледолилаво по края. Купих ги за "Бутик", но никакъв бутик не са, не само тукашните производители слагат грешни етикети. Но и така ми харесват. И веднага след тях - много често срещания в задблоковите градинки лилав.

Има още около три-четири вида, които не са отворили пъпки. Тази година нямам загуби.

Една върба фламинго с много сложно японско име salix integra hakuro nishiki , сниман на свечеряване:

Имахме намерение да удължим стеблото, тоест да дръпнем топката нагоре, защото стеблото е вече дебело и непропорционално. Тази година ще са две топки, докато горната част сгъсти. А догодина може и да ми дожалее да отрежа долните клони.

Цъфна мушмулата. Всяко цветче е оградено от розетка листа. Много красиво.

Армериите са отрупани с цвят, рожеца също:

Започнаха да цъфтят карамфилите:

Малката вайгела също се е отрупала:

Клематисите при мен по традиция не вървят добре. Винаги съм се съмнявала в качествата на почвата, и този път пак съм познала. Клематисите предпочитат кисела почва, а моята е алкална. Ето защо е едно от най-нещастните ми цветенца. Отгоре на всичко кокошките са го харесали и каквото влезе в територията на кокошарника, бива изядено.

Имам още куп снимки тип картички, които не могат да предадат усещането на цялостното възприятие, затова ги спестявам.

Люлякови нощи

И нощите са хубави, но дните определено повече. Омайващия аромат познава всеки още и бледо лилавия цвят, какъвто е най-разпространения люляк. Дълго чаках моя да цъфне. първо си мислех, че е малък. После - че е на сянка. И преди две години реших, че три нецъфтящи на едно място са ми много, и преместихме единия в по-новата градина. А той така се разцъфтя! А когато подарихме миналата година и другия на едни приятели, тази вече се радвам на много цвят и от останалия там.

От самото създаване на градината цъфти един храст, който ми беше даден за лигуструм, но сега съм твърдо убедена, че това всъщност е люляк, но не syringa vulgaris , а някакъв друг вид. Цъфти по същото време, но аромата му е различен, а листата дребни и меки. И нещо много хубаво - не пуска издънки.

Ето ги натопени в чаша за сравнение:

И след като толкова години въздишах по чуждите люляци, които освен че си цъфтяха, имаха и някаква по-различна форма на съцветието, пожелах си истински сортов люляк, дори без значение сорта, само исках да е толкова хубав и цъфтящ като останалите. Не само, че вече имам, но и са оформени като дръвче! Истинска прелест!

 

 

Сега е времето и на лалетата. Аз вече се оплаках, че по ред причини при мен почти не са останали, чак се замислям дали да не ги извадя това лято, за да им се радвам гарантирано догодина.

При хойхерите разнообразието е по-голямо:

плюс още няколко дребосъка....

Лично аз рядко разглеждам с интерес цветя, снимани в едър план, панорамните снимки са нещо различно. Обаче се появи проблем - започнали сме и не сме довършили толкова много неща, че трудно хващам нещо панорамно без да включа работния фон. Толкова много искам това да приключи по-скоро!
Тук например има разбутано езеро, на което отново ще му се лепи мушамата и ще се пренареждат камъните. А отзад има купчина столове, които трябва да се боядисат. Но се надявам флокса  phlox subulata  да отвлече вниманието.

 phlox subulata

Керията е впечатляваща на тъмнозеления фон на тревата:

Kerria japonica 'Pleniflora'

Последен от всички нарциси зацъфтя кичестия. Сляпото куче ми отнесе повечето, останаха два. Уникално красиви са!


И една иглика, която никак не бърза, сигурно защото иска непременно да забележим шарената й премяна:

Нейните посестрими вече прецъфтяха, мускарито почти, сега голямо слънчево петно е радиканса - euonymus emerald  gold:

Тук нюансите на сивото са разнообразени от ръждивокафявото на prunus nigra и жълтите цветове на махония.

 

Още една негърска красавица, от която освен черната дантела тази година очаквам и много розови цветове - Sambucus nigra "Black Lace"

Sambucus nigra "Black Lace"

Езерото също се раззеленява, има още няколко камъка, които трябва да се добавят по борда:

 

Имам една толкова хлорозна роза, че чак е декоративна с този цвят. Само дето не зная как ще цъфне.

И за да не ставам досадна с едроплановите снимки, за последно показвам дюлята пред прозореца. Толкова е нацъфтяла и е толкова красива, че се чудя защо се опитвам да приспособя умиращите ми магнолии към алкалната почва на двора. Тази красота ми е достатъчна за две магнолии поне. Ако добавя и прекрасните нацъфтели праскови, и отрупаните с цвят череши, ако добавя ябълките, крушите, бадеми, вишня, мушмула, магнолиите просто стават излишни.

 

От ново - старо

От ново да получиш старо е абсолютно сигурно. Всички се стремят да направят обратното. Сега става въпрос как направих новите греди състарени, само с мацване на четката. При това лесно, бързо и екологично.
В стария си блог вече показвах перголата, направена с греди, свалени от стари тютюневи складове. Все едно винаги си е стояла там и е на почти 100г. Площадката от павета и зидарията от гранит допълват това усещате. Само покрива на гаража беше с ламарина , но вече почти целия е покрит със стари турски керемиди. Продължението на перголата ще е навес, който трябва задължително да не изглежда нов. 100 годишните керемиди са осигурени, но не и гредите и дъските. И моята задача беше да им придам старинен вид.

Единият начин е да ги вали дъждът две години, което нямам как да стане. Другия много го търсих, но успях!

Значи!

Купих си син камък, беше точно толкова като количество, защото е купуван комплект с вар, за приготвяне на бордолезов разтвор.

Източник - http://agro-magazin.com

 Варта, която ми остана реших, че мога да я ползвам за да си варосам овошките , или за рачела есента. Рачела се приготвя, като се киснат парчетата тиква във варов разтвор. После си облизваш пръстите. Като измиеш тиквата от варта и свариш де.

Следващата стъпка беше да намеря стари железа. Кофата беше от някаква мазилка и известно време се чудих дали ще си взаимодейства по някакъв начин с това, което ще кисна вътре, но се престраших. Сега да не си помислите, че за някакви греди ще спазвам изрядна хигиена на процедурата. Железата си изглеждат ужасно, най-малко затова защото са ръждиви.

Ей така се почна:

Изсипах пакетчето в половин 10 литрова кофа с вода, и железата вътре, и така 48ч. Рецептата беше за 24 часа, но нещо не ми дойде вдъхновение на двадесет и четвъртия час. Ура, получи се!

 Най-долу на снимката е една стара греда, като онези на перголата, белязана от времето. Над нея е почти изсъхналата нова боядисана греда. Най-отгоре е небоядисаната греда.

 Само едно нещо пропуснах - ръкавиците. От което също толкова сиви ми станаха и ръцете, и черни ноктите, при това доста трайно. На другия ден посрещах гости и се наложи на всеки да обяснявам, че не пипам с мръсни ръце, просто това по тях не може да се измие.