Петелът

 Имам си петел отново. Имах си.

Появи се изведнъж, и много искаше да е част от стадото пауни.

Лятото паунката излюпи четири яйца, оказаха се женски. И се получи истински харем.

Не зная дали заради харема се задържа петелът, но беше прелетял, защото стопанинът му, през две къщи, го сритал, задето се бие с другия и разкудкудяква кокошките.

Той се оказа много шумно петле, японско.

Не ми позволи да го приближа на повече от метър, даже в началото - на два. Слагах му храна пред волиерата, защото той много искаше да е вътре, и докато невъзмутимо си кълвеше, вътре паунката се опитваше да клъвне него.

Опита да спи над волиерата, което беше уютно и топло местенце, под покрив и до бали слама. Но изглежда котките го притесниха, защото след няколко дни се премести на бора до кучето.

Интересно, че постъпи точно както предишния петел, който също беше емигрирал в моя двор от същия стопанин. После да не кажете, че някой имал акъл колкото кокошка. 😉

Предишния беше едър и дорест, имаше си проблем с белия паун, и когато няколко дни се биха до кръв, замина в едно село.

Този пък, на 2 март, дойде под прозореца ми, изкукурига два пъти, след което чух стъпките му по покрива. Целия ден не се появи, и на камерите проследихме какво се е случило. Случи се, че прехвръкна в двора зад къщата, от там на улицата, и после хвана курс към стария си кокошарник. Любовно време е, чул е своята Жулиета. 😊