22 април 2013 г.

Люлякови нощи

И нощите са хубави, но дните определено повече. Омайващия аромат познава всеки още и бледо лилавия цвят, какъвто е най-разпространения люляк. Дълго чаках моя да цъфне. първо си мислех, че е малък. После - че е на сянка. И преди две години реших, че три нецъфтящи на едно място са ми много, и преместихме единия в по-новата градина. А той така се разцъфтя! А когато подарихме миналата година и другия на едни приятели, тази вече се радвам на много цвят и от останалия там.


От самото създаване на градината цъфти един храст, който ми беше даден за лигуструм, но сега съм твърдо убедена, че това всъщност е люляк, но не syringa vulgaris , а някакъв друг вид. Цъфти по същото време, но аромата му е различен, а листата дребни и меки. И нещо много хубаво - не пуска издънки.


Ето ги натопени в чаша за сравнение:


И след като толкова години въздишах по чуждите люляци, които освен че си цъфтяха, имаха и някаква по-различна форма на съцветието, пожелах си истински сортов люляк, дори без значение сорта, само исках да е толкова хубав и цъфтящ като останалите. Не само, че вече имам, но и са оформени като дръвче! Истинска прелест!


 
Сега е времето и на лалетата. Аз вече се оплаках, че по ред причини при мен почти не са останали, чак се замислям дали да не ги извадя това лято, за да им се радвам гарантирано догодина.




При хойхерите разнообразието е по-голямо:






плюс още няколко дребосъка....

Лично аз рядко разглеждам с интерес цветя, снимани в едър план, панорамните снимки са нещо различно. Обаче се появи проблем - започнали сме и не сме довършили толкова много неща, че трудно хващам нещо панорамно без да включа работния фон. Толкова много искам това да приключи по-скоро!
Тук например има разбутано езеро, на което отново ще му се лепи мушамата и ще се пренареждат камъните. А отзад има купчина столове, които трябва да се боядисат. Но се надявам флокса  phlox subulata  да отвлече вниманието.


 phlox subulata

Керията е впечатляваща на тъмнозеления фон на тревата:

Kerria japonica 'Pleniflora'
Последен от всички нарциси зацъфтя кичестия. Сляпото куче ми отнесе повечето, останаха два. Уникално красиви са!


И една иглика, която никак не бърза, сигурно защото иска непременно да забележим шарената й премяна:




Нейните посестрими вече прецъфтяха, мускарито почти, сега голямо слънчево петно е радиканса - euonymus emerald  gold:





Тук нюансите на сивото са разнообразени от ръждивокафявото на prunus nigra и жълтите цветове на махония.

Още една негърска красавица, от която освен черната дантела тази година очаквам и много розови цветове - Sambucus nigra "Black Lace"

Sambucus nigra "Black Lace"
Езерото също се раззеленява, има още няколко камъка, които трябва да се добавят по борда:

Имам една толкова хлорозна роза, че чак е декоративна с този цвят. Само дето не зная как ще цъфне.




И за да не ставам досадна с едроплановите снимки, за последно показвам дюлята пред прозореца. Толкова е нацъфтяла и е толкова красива, че се чудя защо се опитвам да приспособя умиращите ми магнолии към алкалната почва на двора. Тази красота ми е достатъчна за две магнолии поне. Ако добавя и прекрасните нацъфтели праскови, и отрупаните с цвят череши, ако добавя ябълките, крушите, бадеми, вишня, мушмула, магнолиите просто стават излишни.



 

Няма коментари:

Публикуване на коментар