Краят на пролетта

Много, много цвят. Влюбена съм в моята градина.Търпение...търпение...Ножиците решават много. Стискам прецъфтели цветове в шепата си. Спомен за отминал разкош. Заслужават подобаващо място. Нямам такова. Искам да имат своето място. Компостер. Модерна дума. Там ще се разградят до това, което ще даде живот.

        Помня този кът в началото на пролетта. Дори на мен ми се стори гол.

 

Цъфтящата ми кралица. Неуморна, мощна, ярка. И под нея шарен мъник. В началото ме стресна с толкова цветове. А сега го обожавам.

 

Тази роза е като експеримент. Картинката беше твърде нереална, трябваше да проверим какво ще излезе. Излезе Компасион.

Саксии, които чакат да бъдат подменени, пренаредени. калата е невероятна. Рано е да я показвам още. каква красавица става само!

Последни цветове на арката. Симпатия.

 Кралиците ми са две. Далеч са една от друга, няма да има битка.

Безименна и прекрасна. Графиня ли да я нарека или принцеса? Заслужава най-хубавото и нежно име. Неуморна,  стройна, стегната, здрава.

Тролчета и бял воден ирис.

Двугодишните маргарити прецъфтяват. Ред е на многогодишните. Leucanthemum.

Лилиумите. От толкова много цветове останаха само оранжеви. Но пък се размножават добре.

Лавандула, почти бяла. И роза, почти черна.

Взрив от цветове

Нацъфтяха розите. Безброй цветни петна, истинска мозайка, на места уханието е божествено!
Черния път , дупките и треволяка почти не се забелязват, когато погледа се спре на тази стена от цветове:

Розовата феерия продължава с една роза с божествен вид и име - Eden. Провесила се е през оградата, нахвърляла цветовете си върху камънака - импровизирана ограда, тревите, паветата и какво ли не. Едва успях да кача един клон на оградата. догодина ще е съвършен параван. Щастлива съм, че по някаква случайност имам три.

  Другата, купена за чаен хибрид, все още си е на старото място, и за да намаля гъчканицата, съм й оставила два изправени клона, на върха на които стърчат клонките с пъпки. Все още не е разцъфнала съвсем, а аз нямам търпение да видя как се е получило това мое хрумване. Ако е сполучливо, догодина ще остане така - като щамб.

Третата е сгушена в подножието на рустифината. Сянката не й позволява да расте мощно, нито да цъфти повторно, но си заслужава да я гледам веднъж в годината.

  

                   По-нататък май няма нужда от думи.  На мен ми е хубавоооо.....