20 юни 2014 г.

Много Неща За Показване



Преди почти два месеца влязохме в Градински център ОЛЕА , май беше без повод, с голямата грешка да носим пари в джоба. И оставихме толкова, че не искам да си спомням колко. Там е пълно с италиански растения с гигантски размери, лошото е , че има и с по-малки размери, на които цените съвсем не са малки. Растенията изглеждат страхотно, направо говорят Купи ме, Купи ме....А на нас не ни трябва много.... Не е като да влезем в МОЛ-а. Там сме като скала!
 И така след месец и половина една стара мечта на ММ намери своето място - Конколорка Abies concolor .За целта бяха изкоренени две будлеи, които бяха останали на сянка и тази година много се издължиха и изтъняха. Розата над тях беше орязана зверски и есента ще бъде изваден нара, който също е на сянка.


Другата засадена придобивка е Шадопитис, Sciadopitys. Това е японски бор, древен колкото и Гинко Билоба. Чадърчетата му са очарователни, отсега трябва да мисля обаче как ще укротя растежа, защото 20м ми идват много. Освен това потърсихме най-подходящата за него почва, защото е много чувствителен към нея.И сега е под стрехата на хола, което ще рече, че трябва да се наклони напред по някое време. А розата отзад ще си търси ново място, но това след две -три години поне.


 


 Това пък  е аризонски кипарис аурея, който видях в Разсадник - Интродукция - Георгиев и С-ие , голям, в земята. Влюбих се в него от пръв поглед и реших, че на всяка цена го искам. Снимката ми е много некачествена, а и той от тази влага и близо година в контейнера взе че гъбяса. насаден е до чашкодряна с идеята този чашкодрян да се ореже, той е нападнат от вид щитоносни въшки, които са неунищожими, мъчат растението от години въпреки намесата ни.
   Тук се вижда леееко част от него между синята глобоса и чашкодряна. Като се извиси ще виждаме едно жълто дърво. Структурата му е малко по-различна от тази на обикновения аризонски кипарис, този е по-широк и по-нисък.


     Понтедерията е във вихъра си и ще е така цяло лято. Разрасна се много, въпреки че извадих доста корени пролетта, а и рибите бяха изпочупили немалко от тях.


   Някакъв вид юнкус, поставен със саксията в езерото уж временно. И той  е направил голяма туфа, а не виждам място за него. Цветчета - таралежчета.


Любимият ми хемерокалис (яркочервения да не ми се сърди, и той ми е любим). Поогледах го пролетта - много плътно са листата, не посмях да го разсаждам, за да не унищожа някое коренище. Може би догодина, имам си и място за него.


  Я, имало и друг цвят лилиуми, освен оранжеви.


Още хемерокалиси. Разсадих един, който вече две години не цъфти. И сега не цъфна, идея си нямам какъв е.




Ето това е над портата. Трябваше  да има и арка над нея, но тогава вямаше финанси за нея, а после отпадна от дневния ред. От години чакам точно този ефект. Детски спомени.




 
Така е около другото езеро.Ефектно е погледнато и от двете страни. Монардата не ми е от любимите цветя, но точно тази е добро попадение.


 Страхотна роза! Най-вероятно бляк маджик. Две години се опитвах да я гледам на полусянка - беше ниска и цъфтеше с по един - два цвята. Сега си е точно на мястото и ме радва отдалеч.
 Обичам ярките рози, със силно присъствие.

 Крокосмията е екзотична колкото името си. Много ярка!


  Този храст ми е подарък от една страхотна градинарка, жалко, че градината й не се върти из интернет, защото заслужава да я видят много хора! Невероятно кътче в Тетевенския балкан, където плодородната почва, влагата и най-вече тънкият усет за красота са създали невероятно кътче. Храстът е Лайцестерия и макар, че ми е отдавна, за първа година е съвзет и цъфти както се полага.



 Над гранитите в езерото се е надвесило Къри, Helichrysum italicum . Зимата беше мека и нищо от него не измръзна.


До него камъните превзема Гайлардията, една част от нея - самонасята. А всичките ми опити да насея нещо в тази суша (не насадя, а насея) бяха безполезни. Най-цъфтящата ми китка е това, от април до октомври.


 Опитите ми да постигна ефекта на една картинка от нета. Вид артемисия и червен седум. Да ама не са на подходящото място, влажно им е там и малко сенчесто. Затова и няма да го получа, докато не ги изместя, така че да нараснат бързо.


Тази година и хортензиите ми да благосклонни, нищо от тях не измръзна и заложиха повече цвят. Имаха една сериозна поливка с хелатно желязо, иначе не растат. Тази розовата е по-толерантна към алкалната почва, но на бялата изобщо не й понася.



   Будлея black knight на фона на ябълки петровки. Колкото и да търсихме, намерихме ябълки, които зреят рано, но не са Петровките, които помня, нищо общо.


Въпреки, че днес се простих с две будлеи, не спирам да си мисля за buddleja alternifolia . Къде ли мога да събера това дръвче, м?



Много слабо се отчита фуксия Магеланика, знам, че не ена добро място, но се надявам с годините да се поправи.


    Днес освен с будлеите, се простих и с три рози катерачи. След толкова рязане не искам и да помисля за роза. Чудя се ако нямахме товарен пикап, как ли щях да мачкам рози до несвяст в клонотрошачката . След рязането натъпкахме много здраво три пикапа рози, а с ваденето на трите рози ще станат 4 курса. След всичкото бодене си помечтах за жив плет от дива лоза, която няма да пипна! И мини розички, които ако не пипам ще станат малки храстчета, така че на две години може и да ги орежа. Еххх......
    За останалите ми придобивки от ОЛЕА и други места, които чакат да бъдат насадени - друг път. Само с екзотиките не зная как ще се справя, защото мястото, което им избрах, е до къщата, а там още дълго време ще кипи работа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар