Великден

Тази година исках да се постарая повече и да направя шарени яйца. С парафин и последователното топене съм го правила преди години, исках нещо различно. Затова като видях Комплект за писани яйца, реших, че това ще направя.

Това е една немалка кутийка, на която освен картинката, няма никаква снимка и никакво описание. С три думи - не знаеш какво купуваш. За около пет български лева. Хазарт е, но реших да играя и купих. И като го отворих ахнах - вътре се мъдреше една малка писалка и парченце черен восък. Тази писалка даже от пръв поглед не личеше да е писалка, а едно парченце дърво.

Сварих яйцата, дойдоха едни близки приятели, боядисването се отложи час два, децата огладняха, времето ме притискаше, и малко преди да изтече четвъртъка, свърших!
 Не бях много старателна, защото бях изнервена. Никак не е лесно. Восъка тече с различна дебелина на рисунъка, линиите не искат да стават прави....Като свърши черния, реших да опитам с парафин. Рисунъка, дали защото вече имах някаква практика, но ми се стори че е по-чист. Обаче пък свалянето на парафина е много по-трудоемко от свалянето на восъка. Това го правих на запалена свещ - нагрявам и бърша. Не зная кое е по-добър вариант. Не следвах описаната технология, защото черния восък трябва да е само на бяло яйце и после да се оцветява, а време нямах.

После почна голямото чудене къде да скрия яйцата, за да не ги ядат деца, котки и мишки. Това го реших, но се оказа по-сложно да измисля къде да ги подредя. Една форма за торта свърши идеална работа, сено, канап и ечемичена слама станаха моето "гнездо".

Весели Великденски Празници!!!

Нови идеи за къщата

  От моята бивша началничка научих една много мъдра приказка - пари се печелят два пъти - веднъж като ги заработиш, и втория път като ги харчиш. В този смисъл сме двойно по-богати. Пак ще иде реч за къщата, тази която строим. Моят Франкенщайн, който ще трябва да се превърне в принц, принцеса или нещо там хубаво.

 Гредите от Панагюрище вече влизат в употреба. От една страна - ще държат покрива на едноетажната част, от друга - ще са декорация. Не на всеки биха му харесали, но аз съм ужасно развълнувана, че ще имам в хола си късче история, по-стара от Щатите.

Вече споделих за талпите, но не казах и за гредите, от суеверие, защото бяха само уговорени. Всички те са от една къщурка в центъра на Панагюрище, построена когато там е било просто гора от стари дъбове. Къщичката няма нищо общо с богатите възрожденски къщи на Каблешков и Каравелов, може би като размери е най-близко до тази на Димчо Дебелянов. Някога сигурно е била от плет, защото една от гредите е направена точно с такава цел. После е укрепвана с кирпич.

Гугъл стрийт пази фотографията на част от къщата, сгушена зад друга голяма и съвременна. Не мога да не си я сваля за спомен, защото вече нищо не е останало.

    Със сигурност пази спомена от Априлското въстание, когато в Панагюрище са били опожарени повечето къщи. В тази може и да не са живели бунтовници, а кротки наблюдатели. Или не е била на пътя на подпалвачите. Така или иначе част от нея ще е моят хол.

 Може да се каже, че открихме гредите почти навреме, защото имаше възможност да се подмени носещата колона със панагюрска. И страничните две ще се подменят. Основните греди на тавана остават видими, другото ще е скрито.

 Първоначално искахме да имаме таван с видими ребра и обшивка, така се налагаше да има втори, дублиращ, който да се натъпче с вата за изолация. Сега ще си е само един. И останалите дъбови колони на конструкцията вече няма да са видими, както го мислехме. Ето го и вдъхновението,  само мащабите ни са доста по-малки.:

  Източник
  Само да не решите, че ще са ми бели диваните - Тц! В нашето семейство и на бозавия ще му личи че е нацапан след седмица още. Не че не искам да са бели.
И така, имаме си ватата от Варна,  имаме си врати от Пловдив, София, Варна и Рудозем. Имаме си прозорци от Великотърновско,  остават  два за банитe и тази за дневната част..
  Дъбовата ни конструкция пък е от една неосъществена пратка за Корсика.
  Паркета ни е от Кърджалийско училище. Какво ли още ще се появи и откъде, не зная. Ето затова ми е Франкенщайн къщурката, но ще е нашето приказно убежище, с наши усилия и Божия помощ.
 Важното е всичко да е наред, работата да върви сравнително бързо и без препятствия.

Решихме докато е време да заменим едната колона с антична.

 Преди:

 След:

  На живо колоната изглежда далеч по-внушителна, но на снимката не се усеща.

Сега и заради варненските прозорци трябва да се намести още една колона, за да ги побера. Тя и без това ми вадеше очите, защото не е там, където поисках. Нещата се нареждат. Поръчан е и материала за покрива, надявам се през май да сложим байряка.

  Асмалъка ще става дървен, но сега няма време за него. Ех, тъкмо рано пролетта му се зарадвах, че най-сетне е готов. Но така поставен до къщата изглежда ужасно. (на първата снимка най-горе) 

  За пет години брезата имаше време да порасне достатъчно, за да ми засенчи прозорците на втория етаж, както го бях намислила. Точно тази бреза е причина къщата да има това разпределение, защото мястото й беше измерено с крачки, а не с метър, а всъщност трябваше да е с 2 метра напред. И нали копчето е по-важно от балтона, скроихме наново.

    По същата причина започвам да мисля за цвета на фасадата.  Имам огромното желание да направя нещо близко до пловдивските възрожденски къщи, дано ми е по възможностите.

Като заличихме историята дали ни стана по-добре

Написах това, когато го разбрах, после дълго време отлежаваше като чернова, защото не бях сигурна, че ще го публикувам. Ами вече съм. Ето.

Може да сте чули  -  саркофага на Георги Димитров е в пункт за скраб. 

Знаете ли, че Мавзолея е построен за шест дни?

 

А знаете ли, че е взривяван седем дни?

 В същото време пирамидите в Египет са туристическа дестинация, и още си стоят:

А Тутанкамон си почива в саркофага си. Дали е бил светец?

Имал е късмета да не го намерят бързо. Иначе отдавна да го НЯМА

 Но Евгени Бакърджиев реши, че Мавзолея в идеологическо отношение работи за някаква идея, или просто реши да натрие нечий нос и го събори. Облицовката му сигурно украсява нечия фасада или поне чешма, мозайките на Дечко Узунов вероятно са съхранени и откупени, или вече закупени. Но саркофага не е бил нужен никому, странно.

  Можеше да почакат смяна на две поколения, и когато никой вече не си спомня от първо лице какво е било ТОГАВА, Мавзолея щеше да е просто туристическа атракция и учебник по оцеляване.

Пренаписвайки историята, в един момент ще се окажем без история. И като няма от какво да се учим, накъде  ще вървим?

В ЧУЖБИНА!

Където са децата ни. Където е моето дете. Където може би някой ден ще отиде и другото ми дете. А ние с дядо Генчо ще си чоплим семки до езерото и ще прелистваме албумите. Даже няма да има на кого да разкажем тази история.