24 май 2014 г.

Рози, много рози. Катерачи.

  Днес нащраках 160 снимки. Редуцирах до120, предимно общи планове. Трудно е да се каже общи, защото нямам разстоянието да снимам отдалеч, и снимката няма нищо общо с това, което се вижда с периферното зрение и най-вече с душата. Даже не зная кое да отсея , за да покажа.
   Продължаваме да сме си строителна площадка, все повече са натуриите. Все по-малко ми е времето да оправям, защото освен да правя кафета, айряни, да готвя и за няколко  мъже, да слагам и вдигам маси, да наливам вода, да угаждам на капризни деца, от време на време и помагам с каквото мога на строежа.

  Дъждът е всеки ден, че и по два пъти, но е толкова оскъден, че само ми маносва розите и залъгва, че е мокро. Отдолу земята е суха и спечена. Вали, не вали, поливната система трябва да работи поне през ден.

    Ще се огранича с малко приказки, но пък с повечко снимки.
 Може да ни е черен пътя, но ухае. Три години и независимо от рязането, което ненавиждам, тези катерачи са се проснали много удобно по оградата.





  Две Румби, на едната съм се заканила много. Цъфтят веднъж. Онези дребничките шаренки, които тръгват от жълто и оранжено и накрая направо те палят с огнено червено. Горещи!



 Айсберг, той цъфти и за румбите, просто неуморен и много обилен цъфтеж . Бял.


 Една жълта много ароматна красавица, която при прецъфтяване става с червеникави венчелистчета. Загубих й името някъде през годините, но пък Фидус и Флоров я продават много, затова съм се оказала с три броя, като Румбата.



  Розов, огромен цвят, за който две години имах колебания дали пък не е на чаен хибрид. Но на етикета пишеше - катереща, затова е до оградата. От Ирис дей - с картинка, която няма нищо общо с действителността и изглежда толкова нереално, че на шега я купихме да видим какво ще излезе. По-късно открих и името. Rose Compassion. Твърди , много трудно огъващи се стебла, бавен растеж, не е подходяща за арки.




     И последна на оградата - Еден. Къртицата отдолу рови здраво, няколко клона съхнат.


 Ако трябва да продължа с катерещите - арката е нацъфтяла. Жълто - червената вече спомената роза там е на прецъфтяване, а розовия рамблер тепърва ще запълва. Червената е Симпатия, а розовата една от любимите ми - rose Coral Dawn.





 Айсберг имам и в еднократно цъфтящ вариант. Така се е маносала, че изглежда още по-бяла.




Близо до нея имам и червена еднократно цъфтяща, купена за жълта. Вече зная, че червеното е по-добрия вариант, с жълто щеше да ми бледнее. И прекрасно се съчетава с цъфналата по същото време дойция.




3 коментара:

  1. Леле...откъде ги намери толкова много рози...По-скоро как ще събереш толкова много рози в градината :D

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей, Марчела,
    от вчера се ровя в стария ти блог и съм вдъхновена от всичко, което си събрала и показала. Възхищавам се и ти благодаря за толкова много труд, старание и това, което правиш да нас. Това е невероятна красота, толкова много информация...Поздравявам те за неуморимостта, таланта и любовта, с която садиш красота.
    Честичко ще надничам тук, тъй като и на мен ми предстои създаването на градина и ще ти задавам въпроси :)
    Поздравления за теб и цялото семейство, за красотата, с която ни дарявате!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, много благодаря! С радост ще помогна да създадеш Своята градина с възможно най-малко грешки :) За красотата, не се и съмнявам,че ще се справиш невероятно, виждайки блога ти. Удивителен е е, и като снимки, и като организация на страниците, предполагам и на вкус е страхотно, непременно ще опитам нещичко! :)

      Изтриване