Близо до финала - Къщата

Годината си мина с леко занемарена градина. Аз си имам друга занимавка - строим къща. Строят я Стопанинът, един приятел и едно момче за всичко. Моите включвания са редки, а приносът ми се ограничава предимно с готвене и лакиране (не на ноктите), а също и мрънкане. Случва се и да извися глас, да ме чуят и далечните съседи.
 Имаше и ударни дни, когато бригадата се увеличаваше с още 2-3-4 помагача. Много се надявах за годината от започването - 10 ноември, къщата да е готова отвън, но момчето , което работеше, се захвана с някакъв свой бизнес, а и възникнаха (слава Богу) доста задачки по чужди градини. Аз отлагах, отлагах, но май е време да приключа годината с един отчет.
  Преди няколко години направих един проект, който влезе в законови рамки, а аз направих безброй вариации на фасадите, като последната най-близка до сегашния вид на къщата е тази:

 Дойде един бетон и наля едни основи:

После Стопанинът намери едни греди с много плашещ вид и много добро качество и те си чакаха пролетта върху новата плоча.:

Вдигнахме два етажа:

За покрива се бързаше много:

В крайна сметка след точно година къщата изглежда така:

   Има да се довършва шпакловка и да се поработи доста по детайлите. Успяхме да съберем нашата къщурка със специалното участие на Продавалника, който междувременно стана olx .
За наш късмет някои хора не са си хвърлили приготвените за нова къща дограми, а са ги качили по тавани и свалили в мазета - да чакат нас.

 Друг човек пък си смени дъбовата слепна дограма с ПВЦ. Е, няма лошо, щом подарява . Стъкларите не режат точно, и бавят работата с поне един ден. В магазините продават некачествени гумени уплътнения, закрепихме ги на магия и не зная ако отворя прозореца два пъти какво се случва.
Входната врата от орех някой е сменил за блиндирана, това ни е най-скъпата врата - 300лв

 От Панагюрище дойдоха стааари стари греди, които ще красят тавана, и са колкото носещи, толкова и декоративни. По-стари са от Априлското въстание. Това е тавана на хола, който над гредите ще стане бял.

Нашата входна щеше да е друга, докато не открих тази:

Осемдесет години е посрещала и изпращала. Възстановяването й беше много пипкава работа, но се преборихме дружно. За мен бяха всички дребни ъгълчета и завойчета, жлебчета и т.н. Не ми се вързва много с визията на къщата, нито ми харесва тъмна като прозорците, но това е Мечта и мястото й  е пред очите ни - всеки ден. Това е едното крило, нали се сещате? Горе на снимките на къщата се вижда цялата, не съвсем добре.

Сега се умува върху кухнята, защото и тя ще е събрана оттук оттам и сглобена с наши сили. Плановете се съобразяват с наличното, няма как иначе.

Листопад

 След вчерашния дъжд и сутрешния вятър, в градината почти не е останало жълто, оранжево и червено.Земята е посипана с листа, но предните дни успях да поснимам малко. Съжалявам единствено за върбата, имаше чудовищна оцветена в жълто корона.
    Строежът и той върви, време е и за него да напиша нещичко тия дни.

 

 Тази година "лъвската глава" е червена. На фона на аукубата кленът е прекрасен.

Тревите са полегнали и разхвърляни от дъждовете. А разчитам на тях за зимата.
 

Космосът много закъсня, но ме радва до късна есен.

Каликарпата хвърля грозни листа есента. Но това, което остава е поразително!

Пиракантите също са храсти на есента и зимата. Всъщност и пролетния им цъфтеж е доста впечатляващ. Красиви и трудни растения. Трудни за работа - ужасно бодливи.

Последни хризантеми. Това цвете ми се хваща много трудно, тези са насадени на шега.

Край езерото. То почти не се вижда вече, милото.

Най-шареното кътче в градината. Тук хризантемите прецъфтяха, но аз си ги харесвам и такива.

Листопадният котонеастър е оцветил и листата си в червено.

Плачещата лиственица вече е без бодлички, но я хванах оцветена. Закъснели рози.

  Пурпур и червено.

Есен

Рус тифината бързо съблече красивата си премяна, но в седмицата с огнени цветове беше запомняща се.

  Дълго чаках да видя букета хризантеми с вид на маргаритка, така и не дочаках. Все си мислех, че още не са разцъфнали, но причината се оказа друга.

  Причината са тези малки голи гадинки, коит оса изгризали венчелистчетата.

  Този космос го насадих през май, направих разсад, от който оцеляха 3-4 растения. Цъфна за първи път в началото на октомври. Затова пък е с дебело влачещо се стебло, същинско дърво. Е, все пак го видях цъфнал.

Розите се чувстват като през май. Дните са топли, нощите прохладни. Цъфтят (като)за последно.

Кучешкия дрян също се оцвети. 

  Тази астера порасна тук случайно. Докато оправим полянката, която на това място остана натурален троскот, ще се радваме на цветовете на есенната хубавица.

  Алеята на тревите. Розовата мюленбергия е кралицата тук.

   Лагерстремията избухна в огън преди още да е прецъфтяла съвсем.

  Тук без да се усетя съм хванала и една паяжина.

  Цветовете на мискантуса

   Последен цвят от райската роза - Еден

 Кентската принцеса Александра:

Плодовете на пасифлората:

Неправилно прецених началния цъфтеж на фуксията като твърде слаб. Тя се развихри по топло и все още има много цвят. Догодина съм й измислила хубаво място.

Необичайните плодчета на Каликарпата.

Тези пък червенките са ми пред очите по няколко пъти на ден и много ме радват:

 

Около Караман е неугледно все още, но пък много много червено. Дива лоза и щирове.

Първи щрихи на есента

    Имам си четки, много четки. Мога да започна да рисувам есен. Най-големите са на пампаската трева Cortaderia selloana . То си е тревище, расна, расна..... От тук нататък ще е направо страшно. Докато не дойде някоя люта зима да я занули . Съмнявам се, че горната снимка дава истинска представа за размера, затова и нещо по-мащабно :

Cortaderia selloana

  Има си и още един гигант, той е успокоение за тези, които нямат климата за кортадерията, затова си гледат нещо подобно - Erianthus Ravenae. 
 Мама ми беше на гости , за първи път от много години. Не може да идва заради здравословни проблеми. Видя градината ми за първи път. Снимах я и до гиганта, първо се притесни, че е по домашному цинганейшън и без червило, после великодушно се включи в идеята да покажа мащабите на това чудовище. Милото ми майче.

 

Под него е навирил четки пенисетума, неговите са най-малки. Дали защото тази година не получи достатъчно поливане заради дъждовете (все си изглеждаше, че ще издържат до следващия дъжд) но си остана доста оскъден в сравнение с предни години.

  Но пък пенисетум Мудри получи предостатъчно вода, заради разни проблеми с маркучите на чешмата и беше обилно полят. И му личи - красавец е!

  Белите пухове са на малката кортадерия (пампаска трева) , сорт: Pumila. Ниска, ниска, към два метра е. След голямата, която не цъфна три години, тази си я купихме с цвят, а голямата мислех да я махам. Тя пък взе че цъфна. И една пъстролистна малка си имам, още по-пухена, но още е бебе.

Разпухва розови пухове и Мюленбергията, не зная в тази дъждовна година дали ще й се порадваме както трябва. След месец ще е в пълния си разцвет.  Мискантусите, най-големите туфи, едва сега пускат класове. 

 Тази година приятно ме изненада  Андропогон Жирарди, изглежда му е трябвало повече сила и вода, колкото и сухоустойчив да е. Направи голяма синя туфа, а сега пусна дъъълги класове. Не му е мястото където е, а и ветровете го разхвърляха, затова съм го пристегнала с коланче и вече на нищо не прилича. Зад него вече наднича прекрасна астера.

   Пасифлората е превзела полагаемото и отгоре. Вече не цъфти, но се радвам на няколко плодчета.

    Едни лилави плодчета на каликарпата си говорят с лилавото на  астерата. Случаен ефект, защото си мислех, че съм изкоренила редичката есенни красавици, но те са почти неубиваеми.

  Време е за плодчета. Японска дюля и Пираканта. Планирала съм в жълтата пираканта да се преплете червена и да превземат оградата, но е въпрос на време.

  Още плодчета - на котонеастрите. Тези са листопадни, но водят вечнозелените по зимна декоративност. Обсипани са с плод и няма листа, които да го скрият.

 Все още има и цветове, а розите са напъпили като за първи цъфтеж. Само дето ще е последен - прогнозата за идните месеци е сурова.

Тази година Еден ме изненада приятно - след двата обилни цъфтежа пуска и по някой единичен цвят, все още виждам пъпки.

   Есенните краски на монардата са прелестни. Текомата също жълтее вече, градината до месец ще избухне за последно в топли пищни тонове.