Стенопис, или просто рисунка на стената

В по-стара публикация прочетох, че се каня да снимам обновената чешма и нощното осветление. Само че аз не съм бърза с публикациите, и през това време се започнаха и други дейности. Теренът е покрит с какво ли не, каруцата е натоварена "като каруца", и затова ще разчитам на старите си снимки. 

Най-добре да започна с градината и това, което съм пропуснала да покажа. Алстромерии. Подари ми ги някой приходящ, и много съжалявам, че не помня кой. По-скоро имам спомен, но не мога да съм сигурна. Стръкчето три години не цъфна, аз дори помислих, че е изчезнала, и една година избухна в цвят. 

 Крокосмия, ехинацея и монарда. Там трудно се забелязва, но има и една ярко розова монарда. Нейните семенца преди много години закупихме от Англия, чрез ebay. Купихме десетки видове семена, но малко от тях станаха растения, и още по-малко оцеляха.

    Цветята във вътрешното дворче също се развиваха превъзходно, докато температурите не подминаха 40 градуса, и се задържаха така достатъчно дълго, за да пострадат растенията. 

След розите следващата атракция са хемерокалисите. Пропускам лилиумите, защото са останали много малко от тях.

Водните ириси са като накацали пеперуди:

   Да стигна и до съществото на тази публикация - рисуваната стена.

Има една тясна стеничка на помощната постройка, етикирана като Архива 😉

Тя беше просто шпаклована, и след като обнових лака по вратата и прозореца, беше като цирей. Затова в духа на възрожденската стилистика на къщата, реших, че ще е по-интересно ако напомня характерните пловдивски стенописи по къщите в Стария град. Но пъво трябваше да я боядисам. Избрах цвят, който първоначално исках за цвят на вътрешното дворче. 

Не зная какво съм избирала, но на мострата изглеждаше повече към жълто, в кутията беше портокалово, а на стената по-скоро охра.

  Стената се вижда още от улицата, затова ми беше важно да изглежда добре.

 Нямах намерение да я рисувам, но ми стоеше като кръпка, затова реших да я подчертая с няколко бели ивици. Обаче и това не ми се стори достатъчно, затова реших да нарисувам нещо простичко, наивистично и лесно.

След това обаче реших, че ми е под възможностите да се занимавам с елементарни неща, и скочих на нещо, което е над възможностите ми, поне с опита , който имах. Порових, харесах си няколко неща, съчетах ги по някакъв начин, и когато реших да ги рисувам, се оказа, че директно на стената ще е по-добре, отколкото да прекопирам, защото мащабът не е съвсем съобразен. това беше най-трудният вариант. 

 Очертах с молива. Да, обаче когато започнах да оцветявам, вече друго ми се въртеше в главата, и рисунката претърпя още корекции.

 Боичките са акрилни, любителски, или по-скоро за ученици. Ярки и некачествени. Добре, че имах бяло от професионалните опаковки, и смесването с него, а не това от малките тубички, даде един по-плътен цвят.

Имам си вече и нощно осветление, но не е добра идея да се рисува нощем :)

Ето го и крайния резултат:

След това го видя една приятелка , художник, със съпруг още повече художник 😁 И казаха, че иска малко обогатяване. Да, но аз художнически среди не съм и помирисвала, и не зная какво ще рече това. Малко охра искало, малко зелено....Добре, но си казах, че най-добре да остане така, няма да ходи по изложби, аз толкова си мога.

После, на живо, моята приятелка художник каза, че се прави велатура, и обясни в общи линии как става. Търсих и в ютуб, но там велатурата беше твърде професионална за моята ръка, и просто разредих малко латекс и намазах отгоре, без страх, че ще изляза от очертанията, защото това си беше цвета на фона.

Получи се леко замъгляване, което придаде на рисунката по-вехт, старинен вид. Малко ми е трудно да свикна да я гледам така, но повече НАИСТИНА нищо няма да пипна, защото не знам какво правя.