2 декември 2014 г.

Близо до финала - Къщата

Годината си мина с леко занемарена градина. Аз си имам друга занимавка - строим къща. Строят я Стопанинът, един приятел и едно момче за всичко. Моите включвания са редки, а приносът ми се ограничава предимно с готвене и лакиране (не на ноктите), а също и мрънкане. Случва се и да извися глас, да ме чуят и далечните съседи.
 Имаше и ударни дни, когато бригадата се увеличаваше с още 2-3-4 помагача. Много се надявах за годината от започването - 10 ноември, къщата да е готова отвън, но момчето , което работеше, се захвана с някакъв свой бизнес, а и възникнаха (слава Богу) доста задачки по чужди градини. Аз отлагах, отлагах, но май е време да приключа годината с един отчет.
  Преди няколко години направих един проект, който влезе в законови рамки, а аз направих безброй вариации на фасадите, като последната най-близка до сегашния вид на къщата е тази:

 Дойде един бетон и наля едни основи:


После Стопанинът намери едни греди с много плашещ вид и много добро качество и те си чакаха пролетта върху новата плоча.:


Вдигнахме два етажа:


За покрива се бързаше много:

В крайна сметка след точно година къщата изглежда така:




   Има да се довършва шпакловка и да се поработи доста по детайлите. Успяхме да съберем нашата къщурка със специалното участие на Продавалника, който междувременно стана olx .
За наш късмет някои хора не са си хвърлили приготвените за нова къща дограми, а са ги качили по тавани и свалили в мазета - да чакат нас.



 Друг човек пък си смени дъбовата слепна дограма с ПВЦ. Е, няма лошо, щом подарява . Стъкларите не режат точно, и бавят работата с поне един ден. В магазините продават некачествени гумени уплътнения, закрепихме ги на магия и не зная ако отворя прозореца два пъти какво се случва.
Входната врата от орех някой е сменил за блиндирана, това ни е най-скъпата врата - 300лв



 От Панагюрище дойдоха стааари стари греди, които ще красят тавана, и са колкото носещи, толкова и декоративни. По-стари са от Априлското въстание. Това е тавана на хола, който над гредите ще стане бял.


Нашата входна щеше да е друга, докато не открих тази:



Осемдесет години е посрещала и изпращала. Възстановяването й беше много пипкава работа, но се преборихме дружно. За мен бяха всички дребни ъгълчета и завойчета, жлебчета и т.н. Не ми се вързва много с визията на къщата, нито ми харесва тъмна като прозорците, но това е Мечта и мястото й  е пред очите ни - всеки ден. Това е едното крило, нали се сещате? Горе на снимките на къщата се вижда цялата, не съвсем добре.



Сега се умува върху кухнята, защото и тя ще е събрана оттук оттам и сглобена с наши сили. Плановете се съобразяват с наличното, няма как иначе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар