Голямото садене

  Беше точно преди Коледа. Това на снимката не е новонасадено дръвче, а клон от някаква ела, плюс орязани клонки на синия смърч. Коледната украса тази година беше бедна, защото вятъра помете всичко, което бях наредила на масата и се отказах още след второто пренареждане.

Както обикновено виновникът е моят мъж. Като видял тези растения, не устоял на вида и цената им. И така - pinus golden ghost  втори опит, защото първия беше неуспешен. Боровете не обичат задържане на вода, а първия път сгрешихме мястото. Този в саксията сме го завили и защитили от многото дъжд, защото се наложи доста да почака.
 Влиза в кадър с още един жълт бор, ако не се лъжа pinus mugo golden glow. Влязоха и двата в кадър и са на много песъчливо.

pinus golden ghost

pinus mugo golden glow

И още един ракурс, защото второто борче съвсем не е голямо:

Фонът е много неугледен, защото отзад има доста работа.Друго си е като стане павираната алея и новонасята тревица, а не пожълтял троскот. Да не говорим, че зимата винаги фонът е неугледен.
Другата хубост, на която търсихме място е Thuja orientalis 'Juniperoides. Лятото си е зелена, зимата - лилава. Дълго й търсихме място - ту лятото ще се слива със съседните храсти, ту ще й е прекалено сухо.... Не ми се искаше да е в тази част на градината, където се постигна вече някакво равновесие и всичко допълнително ми е излишно. Обаче не намерихме друго място.
 В момента не изглежда перфектна композиция, но пролетта между туите ще разлисти една пъстролистна вайгела и ще възстанови  хармонията. Съвсем малка е още вайгелата и не се виждат дори клонки.

Thuja orientalis 'Juniperoides

Тук реда си чакат още една Picea conica и Cryptomeria globosa nana , която никак не е нана, ако съдя по размера й. Тази беше от по-малките. Ето ги и насадени. Кониката - точно където трябваше да е. Извадихме от там туя Смарагд, и без това ги имаме в изобилие.
 За криптомерията беше по-трудно, защото изобщо не исках растения до къщата. Но там беше единственото подходящо място с по-малко вода, защото криптомерията е много чувствителна към застой на вода.

На мястото на криптомерията имаше една роза Фалстаф, която преместих на мястото на един червен трън, който пък отиде на боклука.
Имаше и една туя Тими тим, която засега е в саксия и вече се чуди ще оживее ли.
 Короната на принцеса Маргарита си остава там, но ще я насоча към стената, за не ми е точно пред прозореца.
  За съжаление до къщата наместихме и един Джел, него пък не го исках не само там ами никъде другаде. На всичко отгоре той е сигурно с някакъв дълбок централен корен и изваждането му се е отразило зле, окапаха му половината листа. За да не си стърчи самотен, ще трябва да му търся компания, точа се на една хортензия, която много бързо клюмва лятото заради слънцето. До Джела ще е на пълна сянка.

  Има и още дървета, мъка, мъъкаааааа......

След десетина години очаквам да се превърнем в мрачна гора. Това е. Дотогава ще се радваме на цъфтящите.

Ликвидамбър. За мен - невзрачно дърво, което избухва за седмица две през есента. Достатъчно високо и с оформена корона. Важно беше да е достатъчно високо, защото искам да мога да виждам това което е на равнището на погледа ми. В моя случай - да виждам пиракантите на оградата откъм перголата. Тепърва ще се отрупват с жълти и червени топчета, хич не ми пука за ликвидамбъра.

Ей това голо дърво с кръглата корона.

 До него клюма "сурвачката" - Дивия рожкоф. Той остана там по милост и сега го режа яко. Като сурвачка. В ляво се вижда бреза , с три стебла е, в далечината - Пауловния, а в дясно - върбата. Не е ли ужас! А иглолистните тепърва ще нарастват, тук има три ставащи дървета.
Ох, забравих да спомена кайсията, зад пауловнията е.
 Отпред част от орязаните треви ми грозят гледката.

Следващото е Libocedrus decurrens . Това нещо ще става 12м , изобщо не си го представям. Набутахме го до езерото, да подобри зимната гледка. Зад него останаха няколко форзиции и един жълт физокарпус, който беше жълт повече от хлороза, отколкото от гени. Остана и една непроходима пътека. Лятото ще видя как ще се оправям с нея.

Така може и да ви се стори малък, но да знаете, че тревата до него е три метрова.

Поизчерпахме жълтите , сега едно зелено. Какво е - не знам. Има вид на плачеща форма, но имам опит с високия син смърч, който купихме зелен и клюмнал - от суша.

Затова подозирам, че това подобие на пицея оморика може и да не е пендула, а да е лошо гледано растение досега. Новите му прирасти са чудовищни, затова е насадено в дъното на градината, до оградата. Като си погледна към доматите, това Нещо ще стърчи зад тях. Двете огромни лоницери фрагрантисима ще бъдат извадени и запокитени, идеално растение за парк и гора, но не и за малка гъчкана градина. Сега ролята им е да крият градината от редките минувачи.

В голата дупка зад него е една чудовищна роза, която от ранна пролет кюта в миниатюрна саксийка. Щом оцеля в нея, представям си какво ще стане на оградата. Yellow Banksia 'Lutea' е розата и от нея се получава ето това рано пролетта. Голяяямото й предимство е, че няма бодли, ама никакви!

Останаха и няколко дребошлъци, на които тепърва ще се търси място, но те не са толкова важни за цялостната визия.

Кухня - главоблъсканици

С кухнята сме до никъде, решихме да оставим всичко за след празниците, така че имам още време да помисля. Преди доста време още мислих за разположението ето ТУК
После нещо не ми се работеше вече с програмата на Икеа или която и да е кухненска, защото така и така на мен шкафовете съвсем не са ми ясни, затова с ландшафтната правих кухня. Затова и мебелите вътре не са като за кухня съвсем, но пък си има човечета за изясняване на мащаба. Разположението вече е уточнено , предпоследно естествено.

Дилемата ми беше мивка към стената или мивка на онзи зидан полуостров. И ако искам да я скрия малко тази мивка дали да ми е висок "барплота" или да не я крия и да си е към стената. Нямаше начин да няма поне 20см зад мивката, защото аз като мия правя морета и езера.

  Ето и варианта с висок:

 

 И варианта с нормален:

Реших, че няма какво толкова да гледам към стаята, все пак се надявам скоро да си имаме нормален ток и да мога да включвам съдомиялната и окончателно остава втория вариант. Дали ще е зид - друг въпрос. Зависи дали този дето ще зИда евентуално, ще има желанието и времето да го направи.
Много ме е яд за вратата отсреща, но няма как да минем без нея, защото тя свързва мястото, където сега живеем с къщата. Като знам как вървят нещата, ще се използва интензивно много дълго време. После пък като не спим вече там, ще сме толкова изморени от ремонти и строителство, че надали ще си разширя кухнята. Нали ще съм свикнала вече......
 Всеки ден си ровя в Продавалника за кухненски шкафове, за да намаля така личния принос и да скъсим времето. Чакам да ме открият сами. Засега все още не са и подозирам, че ще използвам  вратичките от апартамента. Не ми се щеше да ги разваляме там, но може да нямам избор.

И докато си търсех, попаднах на тези плочки за камина:

И направо откачих, само дето не ги сънувах. Не за друго, ами много скъпо ми излизат, не зная дали всички са в добро състояние и иска мислене как да комбинирам всичките ъглови, защото тези от снимката не стигат дори за зад печката. Обаче тези плочки, не някои подобни, така ме обсебиха, че сериозно мисля за плочките.
 След многото ровене в крайна сметка стигнах до фирмата, която прави Мои плочки, в смисъл харесват ми толкова, че повечето бих използвала. Работата е там, че е испанска, а в България малко фирми внасят от нея и то само няколко серии. Сагата ще продължи, защото така ме яде отвътре.....

 Намерих къде в Бг има от техните плочки, много ми харесват, но не си ги представям в кухнята, колкото и да съм влюбена в синьото. Не ми се вързват с другите фантазии и наличности. Ако не открия каквито искам, ще разсъждавам върху тях.

А избраните са  ТЕЗИ

 И си имам една отколешна мечта за тъмно синя стена, още от времето, когато планувах друго разпределение и зад трапезарната маса оставаше голяма гола стена. Представях си я тъмно синя с голяма картина с преобладаващо жълто и лайм.
 Като видях плочките отново си представих синя стена, която сега заема доста по-малка площ, вдъхнови ме синьото в сайта на един италиански дизайнер Marchetti

 И така - имам си кухня:

Синя, от гредите навътре. Прозорците са още червени, защото не остана време да се шлайфат и лакират. Вероятно ще са тъмен орех като всичко останало. Мен ме спохожда еретичната мисъл да са сини, гръцко сини. Обаче както всичко в къщата не решавам само аз.
Вратата отсреща ми се ще да е някаква такава, но жълтия нюанс ме дразни. Значи нещо избелено, или потъмнено и с бяла вакса или нещо от рода. Не знам, но трябва да остане светла.
 Шкафовете - бели. Имам останали от лятната кухня два 60/60 и един висок и тесен. И една витринка, която трябва да повторя от чам и да сложа перденца. Това за горни шкафове.

Много са ми къси нещо. Или трябва отдолу да имат рафт, или фриза отгоре да е висок.
А дългия ми се иска да е до печката и да е червен като онази лампа горе при испанските плочки. Имам си и радио Звезда  в същия цвят, ще го кача на хладилника. Радост за Милото.

Долу ми е пълна мъгла. Продължавам да си блъскам главата.

Още е късна есен

В началото на Декември все още усеща повече есента. В северна България клоните се чупят от лед, тук ръми тихо и напоително.
 Почистих сухите растения от езерото. Завзели са една трета от територията, трудно ми е да си представя как ще се почистят, защото ще трябва да е рано пролетта, а без неопренов костюм си е изпитание за Моржове.

 Успях да видя шест риби, редиците им доста оредяха заради отлагане на почистването на дъното. От гниенето и това, което носи вятъра, долу има сигурно 30 см тиня, която отделя газ и ги трови. Най-големите вече станаха храна за котките.
 Чуждите градини и езера са с предимство, не че не знаем какво трябва да се направи, но все не остава ред за нашето. Дето има една приказка - Обущаря ходи бос. Че и нашата работа такава.

  Всъщност идеята при правенето на езерото беше да си го гледам от прозореца на хола.  Но то толкова обрасна, че нищо не се вижда от него лятото.
  Пъстричко е още в градината, берберисите са червени, има някоя и друга цъфнала роза.

 Цъфнала е тепърва една калина - Viburnum bodnantense , която при топъл климат цъфтяла цяла зима. Тук не е съвсем така и очаквам да измръзнат голяма част от цветчетата. Иначе пък цъфти първа, заедно с форзициите и е един розов облак рано напролет.

 

Viburnum bodnantense - 3 декември

Дъждът е проснал на земята и пуховете на мюленбергията и листата на хаконехлоята, но и така носят свото очарование:

При тревите положението е подобно - не могат да отворят и разпухнат класовете си. Но  когато вали, листата им са оранжеви, без бежов оттенък.

Ларикса е останал вече без иглички, червенее един изправен сорт берберис, а жълтата пираканта , макар и млада, е уникална! До нея расте и червена, така че до две години ще имам плътна бодлива ограда с ярки есенни плодчета.

Ето го котето, което нарекохме Топчо. Мисля, че нашия котарак Писан и една дива самоподдържаща се котка са му родители.

 Тя се въртя в градината цяло лято, а накрая доведе и 5 плашливи уникално красиви котета. Майката ги беше отбила и се запиля някъде, а нашата котана се сдоби с огромна рана на врата, подозирам, че тя се е разправила с нея. Котетата получаваха остатъците на моите две големи и две малки котки, но това явно не им беше достатъчно. Котенцата залитаха като ходеха и трудно правеха скокове, толкова бяха изтощени от глад. Започнаха да изчезват едно по едно, а най-слабичкото, за което се грижих, намерих мъртво. Вчера открих къде е умряло и друго коте.
 Толкова ми стана жал за милите животинчета, че си приютих последното, Топчо , като домашно коте, успях да спечеля доверието му до голяма степен и той получаваше отделна яка дажба, за да набере силички.
 Не бях го снимала, защото го чаках да се възстанови, за да му търся стопани. При нас моите котки го отблъснаха, освен това е котарак, а и без това татко му бие по-слабия Гошо.
 Мустачките,веждите и козинката му се опърлиха от пламъка на газта, толкова му беше студено, че пренебрегна опасността и се гушеше до врящите тенджери.
 Топчо си намери стопани много бързо, когато го видя една прекрасна широка душа, съфорумка с невероятния талант да твори приказки с фотоапарата си. И така Топчо отпътува за Бургас. Много се привързахме към това пухче, толкова мило и гальовно същество. Успях да го снимам минути преди да го предам в добрите ръце на неговите спасители. На Топчо много му се спеше и има само една що-годе будна снимка.