Може и много да съм си мечтала за това и онова, но суровата действителност е, че имаме по два крака и две ръце , и малко свободно време покрай другото. А и финансово не цъфтим, така че първата задача е да изравним и насеем трева, а после винаги може нещо да се променя.
Припомням как в дъното на дворчето, в което садих зеленчук, моят мъж направи навес, и го прегради, как да е, с всевъзможни отпадъци. Обаче пауните много си го харесваха и така 😁
Не знам дали прави впечатление колко са рециклираните материали в нашия дом. Да оставя настрана, че мъжът ми скатава всякакви неща с цел да се използват по-късно. Има нещо повече - сред нещата, от които хората искат да се отърват и да изкарат някой лев, има истински съкровища! И ако цената наистина много си заслужава, съкровището е отнесено вкъщи, подпира се някъде, или се нарежда на първото свободно място, или просто се набутва нейде (където понякога е невъзможно да се открие баш когато трябва), или заема видно и неподходящо място, и с години се заобикаля и прескача.
Само като пример - преди да имаме къща, тук дойде едно старинно пиано, понеже се продаваше за 70лв. За седемдесет лева!!!!!!! Е как да не организираш шест човека , които да го свалят от петия етаж, да го замъкнат в някакъв склад в София, от там да го натоварят в бус, и да го докарат на голата ни поляна, намествайки го под един отворен навес. Така си постоя няколко години, завито с найлон. Ама наистина насред полето, защото около нас на разстояние 150м нямаше никой.
И така, по някое време се появиха едни тънки летви, които вероятно са служили за разделяне на нещо. Ама много летви! И с тях се скриха отвратителните пълнежи на навеса.
Само че изобщо не ни харесваха в този цвят, и аз забърках онази смес от ръждиви пирони и син камък (а после botan от форум хоби кафе ми разясни, че резултата е зелен камък) , и ги намазах. Станаха кафяви, а в момента са тъмно кафяви.
После пък съседите се отърваха от плочите от ивайловградски камък, и част от тях наредих до волиерата. Там не съм снимала какво имаше преди това, да не съм луда! Само ще кажа, че дни наред се разчистваше, предимно ръждиви железа 😂 Разбира се, отидоха на вторични суровини. Дотогава просто си чакаха реда. С години.
Прибрахме и седем - осем палета, които разковахме, и се скова ограда заради пауните. Тя преграждаше зеленчука, за да можем и ние да ядем, не само пернатите.
Белият демон, тоест паун, много ме дебнеше , за да ме клъвне, докато боядисвах.
После, при разчистването на гаража, успяхме да стигнем и до таблите на едно старо дървено легло, проядено от дървояди. Едната табла беше изметната от самото начало, и се взе решение всичко това да стане пейка. За нея съм писала в тази публикация.
После и зеленчука беше насят, насаден, и всичко изглеждаше наред, докато не се отвори възможност да го преместим на друго място , с по-хубава почва. Оградката беше изместена, конструкциите за парник разглобени и боядисани, лампите извадени. Малините, касиса и къпините изместихме. Големите клони са разчистени. В момента остана само едно парниче с марули и лук, и много клечки по земята.
Намериха своето място няколко лавзонови лъжекипариса Елводи, по-точно три здрави и един болен, бонус. Спасихме от друг двор една пицея глобоса, защото пречеше на датчика на охраната. Нямаше накъде да се реже, защото растеше залепена до смърча, и фактически е точно половината.
Пак по същата причина се сдобихме и с Picea abies Nidiformis, тя пък не може да се реже, защото се губи формата.Много се надявам да понесат пресаждането.
От две години отглеждам и две гледичии без бодли. Бяха предназначени за друг човек, но той не успя да се справи с времето , и дърветата щяха да си умрат от суша. А нямаше как и да ги гледам в саксии толкова време, затова ги насадихме.
Насадени са пред двата лешника. Идеята е когато пораснат до някаква степен, да се разделим с лешниците. Тази година обаче лешниците получиха повече вода, и за пръв път ядохме вкусни ядки от тях. Не знам искам ли да ги махна. Недостатъкът им са безбройните клони, които изкарват постоянно от основата.
Имаме нови съседи, в момента строят двуетажна къща. Ще надничат в дворчето. Опитвам да огранича наблюдението поне лятото, затова садим широколистни дървета. Короните им ще ни пазят от чужди погледи. Освен гледичиите, купихме и Acer platanoides Royal red ,който запазва цвят бургунди през целия сезон. Не знам дали не прекалих с червенолистните, но много исках да имам на слънчево място и един бъз с черни листа, Sambucus nigra black lase . Той също е трета година в саксията. Имам и две червенолистни лагерстремии, които никак не искат да растат в другата част на градината, но ще опитам и тук с тях. Къде забравих червенолистната смрадлика!!! Имах такава преди години, но беше на много поливано място, и правеше по метър прираст за сезон. Налагаше се да я режа много, затова и само веднъж видях розовите ѝ пухове. Накрая се разболя от нещо гъбично и умря.
Имам и десетина резника лавандули, които разделих с една приятелка, правейки ѝ услуга. Много ѝ били 😀 При мен не им харесва, и това ще е не зная кой по ред опит, но се радвам, че и тя е доволна 😁 Имам безброй ириси и диви хемерокалиси, които са почти пред изхвърляне, но мисля да запълня известно пространство с тях. И три гаури. Преместих и малко растения от други части на градината. Това засега.
А, забравих! Ами къде без черешката на тортата! Ниваки! Беше много измъчено в разсадника, две години стояло в саксия, прираста мизерен, но пък прорасло. Взех го да го спасявам, защото и имаше заявка от един човек. Човекът се отказа, а аз се лиших от доста парички, и му треперих още година и половина. надявам се догодина вече да тръгне както трябва.
Опасна еклектика, но това е положението! 😂
Пръстта от фрезоването е променила доста нивото си в самия си край, и наредих бордюр от тухли, за да я спирам. Да живее рециклирането! Плочките са харизани преди мноооого години, а тухлите разчистихме миналата година от една градина.
Наяредих едни десетина метра, борих се с корените на четири големи дървета, и бях толкова изморена, и ме чакаше още толкова работа, че нищо не съм снимала повече. Обаче останаха страшно много тухли, сигурно има за една тоалетна. И дори да се сетя как да ги оползотворя, има едни ронещи се парчета, които ум не ми побира какво да правя.
Следва изравняване, и май ще прибегнем до фрезата. После поливна и трева, и чак тогава нови фотки 😀 А после кокошарник в колибката на Караман (вече звездичка) , за да имам мотивацията да се дотътря до това място.
В по-стара публикация прочетох, че се каня да снимам обновената чешма и нощното осветление. Само че аз не съм бърза с публикациите, и през това време се започнаха и други дейности. Теренът е покрит с какво ли не, каруцата е натоварена "като каруца", и затова ще разчитам на старите си снимки.
Най-добре да започна с градината и това, което съм пропуснала да покажа. Алстромерии. Подари ми ги някой приходящ, и много съжалявам, че не помня кой. По-скоро имам спомен, но не мога да съм сигурна. Стръкчето три години не цъфна, аз дори помислих, че е изчезнала, и една година избухна в цвят.
Крокосмия, ехинацея и монарда. Там трудно се забелязва, но има и една ярко розова монарда. Нейните семенца преди много години закупихме от Англия, чрез ebay. Купихме десетки видове семена, но малко от тях станаха растения, и още по-малко оцеляха.
Цветята във вътрешното дворче също се развиваха превъзходно, докато температурите не подминаха 40 градуса, и се задържаха така достатъчно дълго, за да пострадат растенията.
След розите следващата атракция са хемерокалисите. Пропускам лилиумите, защото са останали много малко от тях.
Водните ириси са като накацали пеперуди:
Да стигна и до съществото на тази публикация - рисуваната стена.
Има една тясна стеничка на помощната постройка, етикирана като Архива 😉
Тя беше просто шпаклована, и след като обнових лака по вратата и прозореца, беше като цирей. Затова в духа на възрожденската стилистика на къщата, реших, че ще е по-интересно ако напомня характерните пловдивски стенописи по къщите в Стария град. Но пъво трябваше да я боядисам. Избрах цвят, който първоначално исках за цвят на вътрешното дворче.
Не зная какво съм избирала, но на мострата изглеждаше повече към жълто, в кутията беше портокалово, а на стената по-скоро охра.
Стената се вижда още от улицата, затова ми беше важно да изглежда добре.
Нямах намерение да я рисувам, но ми стоеше като кръпка, затова реших да я подчертая с няколко бели ивици. Обаче и това не ми се стори достатъчно, затова реших да нарисувам нещо простичко, наивистично и лесно.
След това обаче реших, че ми е под възможностите да се занимавам с елементарни неща, и скочих на нещо, което е над възможностите ми, поне с опита , който имах. Порових, харесах си няколко неща, съчетах ги по някакъв начин, и когато реших да ги рисувам, се оказа, че директно на стената ще е по-добре, отколкото да прекопирам, защото мащабът не е съвсем съобразен. това беше най-трудният вариант.
Очертах с молива. Да, обаче когато започнах да оцветявам, вече друго ми се въртеше в главата, и рисунката претърпя още корекции.
Боичките са акрилни, любителски, или по-скоро за ученици. Ярки и некачествени. Добре, че имах бяло от професионалните опаковки, и смесването с него, а не това от малките тубички, даде един по-плътен цвят.
Имам си вече и нощно осветление, но не е добра идея да се рисува нощем :)
Ето го и крайния резултат:
След това го видя една приятелка , художник, със съпруг още повече художник 😁 И казаха, че иска малко обогатяване. Да, но аз художнически среди не съм и помирисвала, и не зная какво ще рече това. Малко охра искало, малко зелено....Добре, но си казах, че най-добре да остане така, няма да ходи по изложби, аз толкова си мога.
После, на живо, моята приятелка художник каза, че се прави велатура, и обясни в общи линии как става. Търсих и в ютуб, но там велатурата беше твърде професионална за моята ръка, и просто разредих малко латекс и намазах отгоре, без страх, че ще изляза от очертанията, защото това си беше цвета на фона.
Получи се леко замъгляване, което придаде на рисунката по-вехт, старинен вид. Малко ми е трудно да свикна да я гледам така, но повече НАИСТИНА нищо няма да пипна, защото не знам какво правя.
Лятото се търкулна, и дойде есента. Мога да отбележа, че беше едно продуктивно лято!
Направени бяха доста неща, в предишна публикация показах как облицовахме една грозна стена с дъски, които потъмних с разтвор от син камък и ръждиви железа. Аз не съм силна в химията, но във форум Хоби кафе botan ми разясни, че химичната реакция на двете вещества дава зелен камък 😁 Така че става и като се разтвори зелен камък.
Тук се вижда светлата естествена, и вече намазаната със сместа част.
На площадката, която направих тук с наредени плочи, кацна и пейката, която направихме от таблите на старо легло. Едната табла беше изметната, затова беше разрязана на две, за да послужи за странична част на пейката.
След това старателно свалих двата пласта боя с пистолет с горещ въздух и шпатула. Оказа се, че фабрично е била двуцветна - зелено и естествения цвят на дървото.
Исках да я боядисам с алкидна боя, но нямах никаква идея с какъв цвят. Затова влязох в един голям строителен магазин, и огледах готовите цветове на всички алкидни бои. Оказа се, че Селт имат светло синя алкидна боя, почти като на стария цвят. Чудесно! Боята нямаше силна миризма, и съхнеше за половин ден, така че за един я боядисах, а на следвашщия само допълних където трябва. Стигна ми една кутия, като се има предвид, че не се налагаше грунд. Като че ли , обаче , леко избледня . Не е само от снимката, въпреки, че на нея изглежда по-бледа, отколкото е. Доколко е здрава боята не мога да преценя, лятото и есента са изключително сухи.
Стигнахме и до водопада. Вече има един, който вече функционира като такъв.
Както посочих в края на публикацията Разработихме се, имаше камъни, имаше и желание у моята половинка. Много мислихме за мястото, за да не изглежда като паднал от Марс. Аз не съм фен на скалните кътове, особено ако са купчина пръст ей така в нищото, с няколко камъка отгоре, и дребни растения, които през повечето време или са потънали в бурени, или ти се взима акъла да плевиш.
Разпръснахме камъните, да са ни пред очите. Доста време ни бяха пред очите, по-лошо е, че бяха и пред вратата, на мястото, където обикновено спирам колата 😂
Моят мъж и един приятел натрупаха голяма купчина пръст. На снимка може и да не личи, но има пренесени два кубика пръст на ръка, с кофи. Просто нямаше по-удобен начин.
После беше иззидана кулата на Рапунцел, както аз я бях кръстила. Всички "грозни" камъни влязоха там. Нейната стабилност е неподвластна на каквито и да е закони на строителната механика, обаче Майсторът, в лицето на моя мъж, естествено, каза, че няма проблем, и тя наистина няма проблем и след като понесе още камъни отгоре си.
Мястото е избрано така, че да се вижда най-вече от прозореца на дневната. Така ще го наблюдаваме и зимата, когато ще си стоим повече време вкъщи. В "кулата" е обиколено като в кладенец стеблото на тамарикса. Това е храст, възпитан вече като дърво. Садят го по склоновете на магистралата, за да ги укрепи, и се приема за доста прозаично растение, което обаче е очарователно нежно по време на цъфтеж, представлявайки водопади пухкави розови клони.
Така изглеждаше преди много години, може би четиринадесет.
А това е мястото пролетта, снимано от прозореца:
А така приблизително от същата посока, но в по-близък план, вече изграден.
Собствената ми дъщеря не можа да се ориентира по снимки къде е направен, така че обясненията са напълно излишни 🤣
Ние си обичаме кътовете за посядане, независимо, че много рядко ги използваме. За тук поръчахме тези бели столчета, които дойдоха...след месец. "От Луната ли ги носите?" попита съпругът ми, когато ги поръчваше. 😜
Много дълго им търсихме подходящата масичка, и накрая цветарник изпълнява нейната функция, но това по-нататък.
Ето и въпросният цветарник от Лидл, който пребоядисахме в бяло. Вече е почти ноември, но температурите са почти летни, и седейки на тези столчета, се открива най-красивата гледка към градината!
През лятото всичко е красиво, погледнато отвсякъде! Подбрах още няколко снимки.
В другата публикация ще ви покажа един стенопис, с който декорирах стеничка.
