9 юни 2014 г.

Юнски



За пореден път си разучавах фотоапарата. Вече на теория уж съм съвсем наясно какво ми трябва, за да постигна плитка дълбочина на снимката. Обаче на практика ми стана още по-ясно, че няма как да ми се получи. Дори и метричната система разбрах откъде да променя, вече меря в метри, не в инчове, ама мерилото ли не ми е точно, не знам. Като върна на автоматичен режим и работите си идват веднага на място.
  А днес е ден за перфектни снимки на автоматичен режим, баш като за мен! Чат -пат сменям на P ,там съм го усетила вече и се оправям. Иначе снощи в стаята ми се получиха нещата, осветлението на снимката беше по-добро от на мижавите крушки.
 Не е по темата, но да знаете, че това с икономичното осветление си е икономично само от гледна точка на това да консумираме по-малко енергия. За джоба ни никак не е икономично, тия ледки изгарят за по-малко от година. Не зная заради ниската мощност на тока ли е (при нас е така - пусна ли пералня, не мога да пусна печка) , но само след половин година ледката започва да свети наполовина, а след още половин година мига, мига и вземе че угасне. Тва е.   То пък за нас и това му е предимството на Лед осветлението, че поне мога да си светна всички лампи като си пусна пералнята.

 Да ви покажа сега ММ какво донесе - в пет малки саксийки. Аз ги превърнах в една, ще кажа и защо.

Duchesnea indica


 Засадихме от това нещо на скалния кът на съседа. Там ММ прави голямо езеро, което като се изкопа направи и голяма купчина пръст. Тъй де, да му утива. Обаче тази купчина иска повече финанси, за да се превърне в зелен куп, затова се насадиха и разни почвопокривни. Само тази декоративна ягода ми беше непозната, нямам в градината. Но пък имам един плевел, който много прилича на това, и с който се боря от години. Затова прецених, че може да свърши работа за пълнене на дупки, където юниперусите след време ще скрият необуздания му стремеж да се сади като бясно. Обаче в моята градина такова място нямам. А ММ е поразен от резултата при съседа, много го хареса и ми го домъкна.
 Събрах си го аз в тази саксия, колкото да не го уморя в мъничките. Пуснахме пауните да се разходят, и след час вече нямаше и помен от хубостта му - всички ягодки мистериозно изчезнаха, без следа. Всичко останало остана непокътнато. Сега трябва да го завра някаде, докато успее пак да се украси. Duchesnea indica му е името, плодовете ставали и за ядене, но били безвкусни.
 Аз старателно го крия от малката щерка, която е всеядна, но ако ще го слагам някъде за постоянно, ще трябва да хапна малко, за да зная дали ще се яде, дали ще се получи нещо със стомаха ми и т.н.
 Налага се да го правя с всички достъпни плодчета в градината. Силно отровни растения не отглеждам, ако ще да са безумно красиви.

Ето това пък ще ми е е изглед през единия прозорец на дневната:


  Това с изгледите е планувано още като садихме - къде изглед, къде сянка.... Е, и случайни попадения има, от чиста лакомия. Вече я озаптявам, защото ще ми развали съвсем изгледа.
 Но като вдигнахме конструкцията на къщата, вече пролича. Сега чувам от приятели - Това как е насадено, все едно тук е трябвало да бъде. А пък то си е нарочно там, но досега беше невидимо за чужди очи.

Друг изглед, който не е сниман съвсем от "прозореца", но идеята беше да се вижда това. Любимата ми розичка, на която дъждовете пречупиха част от клоните (заради тежестта на мокрите цветове). Друга част пречупи кучето, докато препускаше бясно край нея. Вързах останалото , за да има някаква форма-


 Караман ММ го избира по красота. Парадокс, защото от черно-бялото кученце с такива дългокосмести родители, се оформя едно късокосместо и рижаво създание. Има да расте още няколко месеца, но няма надежда да стане какъвто очаквахме.
    Но пък ми е хитрец той - изпълнява всички команди, които съм го научила ВЕДНАГА само ако има награда след това. Помни и такива, усвоени преди месец и неизползвани повече. А пък аз не съм особено старателен учител.



 През останалото време си прави каквото поиска и се налага да упражнявам сила, за да променя посоката му. Вече се иска доста сила. Затова навън - само на повод, нищо че ходим по поляните.
  Като се приберем има  малко време да потича и поиграе. И тогава започва голямото тичане - като хала е. Веднъж имах неблагоразумието да го извикам при мен, докато си седя на поляната. И това ми ти куче като се засили, и се спря в носа ми. Любов, кво да праиш. И доста кръвчица пуснах.

Ето Караман с разлика 4 месеца:



  Цъфна астилбето. Три са - бяло, розово, циклама. Розовото е най-зле, бялото има един цвят. Цикламата се оказа най-цъфтежно. Влага имат достатъчно, но кисела почва не мога да им направя. И това е резултата.


 Лилиумите са още по-нацъфтяли, все оранжеви. Знаят, че обичам оранжеви цветя. Цветът им е с една идея по-червен и ярък, точно какъвто го обичам.



И нарът цъфти до тях - същото оранжево. Наровете пък цъфтят до есента. Сега обилно, после не толкова.




Цъфтят и хостите:


Цъфти една закъсняла вайгела. Бебе е още, не се е научила.


И The fairy rose цъфти последна. Дъждът я е свалил до земята.

    Започнаха да цъфтят и декоративните треви - каламагростиса започва с виолетов оттенък (Calamagrostis acutiflora )


Calamagrostis acutiflora

 Стипата е много нежна. Прилича точно на конска опашка. Stipa tenuissima pony tails


stipa tenuissima pony tails

И малко плодове - приятно ме изненада степната вишня. Очаква се да стане храст, повече широк отколкото висок, което е много плашещо, обаче пък плодовете й са невероятни - имат консистенцията на вишня, а са сладки . Prunus tomentosa

Prunus tomentosa

Тази година за първи път роди най-малката ябълка. Вече бяхме забравили каква е, като гледам - червена превъзходна.


А тези откога ги чакам! Няма по-вкусно от това, да си скъсаш салатката от градината.



Даже издебнах дъждовете и щом поизсъхне пясъка, редих павета. Нааааййй-сетне е готова и тази пътечка - към зеленчука и кучето. Само колибата на кучето не е готова, защото не искам да е просто колиба. Но не се знае как ще се развият нещата, може и просто колиба да е. Отсреща, под жълтата туя, която старото куче изгриза (ден преди да умре, сигурно му е било много зле, почивай в мир Шаро) ще има ярко червена ръчна помпа - чешма. Това не знам кога. Помпата я има, и тръби също, но ръцете не стигат.


 Завършвам с няколко снимки, за които нямам какво да кажа. Харесвам си ги, обичам си градината. Всичко ми харесва.







Няма коментари:

Публикуване на коментар