Виртуални измами. Любчо трите точки.

 Много се надявам тази публикация да не се окаже от най-честите попадения сред търсенията в моя блог. Както стана с Играете ли Лото спорт? Това май го изтрих с изчезването на империята Лафка. А го написах, защото пробвах, за да се убедя каква голяма нелепица и лов на шарани е. Само "Роза Еден" го беше била по попадения на търсенията. 😉

Затова няма да кръщавам публикацията - попадали ли сте на измами в олх? (или другаде, все тая)

Та продавам аз разни паници, порцеланови. Сега е мода да си имаш стар български сервиз. То няма и как да имаш нов, защото фабриките са приватизирани, разграбени и затрити.Но се намират из тавани и мазета , подаръци за сватби и юбилеи, нови новенички български сервизи. И стари, разбира се. 

Някой друг път ще разказвам за порцелана.

 

 И не щеш ли , WhatsApp светна! Това заспало приложение го ползвам само за приятелите в чужбина, защото целокупния български народ е фен на Вайбър. 

И отсреща - непознат номер , но пък със снимка и име! Снимката - готин мъж на около 42-45, баш за зарибявка на лели, а и не само.

 

  
 

 

 Любчо, Любчо! Тази люта чушка казва много, и никак не се върза с последващия ни разговор. И ха познайте защо Любчо иска да си говори с мен? Сервиз ще купува! Брях, викам си, ударих кьоравото! Защото паниците къщи всъщност не ги купувам аз, а моя мил съпруг, и имам толкова комплекти, колкото дрехи. И използвам всяка възможност да се отърва от нещо. Но половинката е скъпар,защото му се свиди порцелана,и такива цени праска, че е цяло чудо да се продаде нещо!

Любчо започна с неадекватен въпрос, което в комбинация с избора на приложение и чушката ме поставиха нащрек.

 Ииии, както прави впечатление - и аз веднага започнах да прехвърлям в ума си в кои държави го има името Любомир, защото беше твърде книжовно обръщение, за да е на някакъв неграмотник от един специален етнос. Обаче нали ми е важно да продам, се запенявих да обяснявам какъв ми е сервиза и защо е ценен.

Любчо ме изчака до вечерта, може би за да изгубя надежда , че ще продам, и ми изпрати съвсем грамотно съобщение:

Аз, естествено, не зная как работи, но пък предишните грешки започват да избледняват. Зная само, че има товарителница през олх, която е за Спиди и Български пощи, а аз твърдо използвам Еконт за чупливо, и надълго и нашироко обяснявам на Любчо, че тази работа няма как да стане.

Той обаче продължава най-спокойно, като робот. То за робота става ясно по-късно, и е с краткото име бот, но аз все още имам надежда, че ще продам пустия сервиз, и дори ми става интересно, че ще науча нещо ново.

Хоп, удрям на камък. Няма по-просто нещо от това да те упътят веднага. И естествено, събирайки всички части на пъзела, знам, че си имам работа с измамник.

И тук може би играта щеше да свърши, ако просто го бях блокирала, но дяволчето в мен реши да вляза в роля и да отнема от времето, в което ще изпробва да излъже друг.

И ето, ние вече няколко часа преговаряме. Аз все още ровичкам, защото ми е много интересна схемата на измамата. Винаги съм се чудила как хората се връзват на уговорки от непознати, ето, че имах възможнот да го разбера. 

Аз не лъжа. Сигурно се броят на пръсти моите лъжи, които в крайна сметка са послужили само за защита. Моралът и ценностната ми система не позволяват да лъжа. Така се живее далеч по-лесно. Обаче в този случай имах насреща си измамник. И влязох в роля.

В шести клас ходих няколко пъти на театрален кръжок. Определено направих впечатление. Но някак не ми идваше отвътре да се правя на нещо, което не съм. Затова се отказах. Не е за мен.

Но да продължа с новата си роля. Имах нужда от спешно подкрепление, което да потвърди съмненията ми, и това беше моя син. Тийновете, знаете, имат свой свят, от който ние отдавна сме се откъснали. Като добавим и разликата във възрастта ни, която прескача едно поколение и забива чак на второто, можете да си представите какво прозорче към света си имам.

А моето прозорче отдавна ми разказваше за индийските измамници, които се помещават в една сграда, по няколко в апартамент, с голям офис, където всички заедно работят. Работата им е да мамят американски баби. Винаги сме се шегували за това как би могъл да ме измами "Дай едно гаща плява за нашта магаре", но се оказа, че има и хора, които безкритично и доверчиво са следвали инструкциите.

Сега единственото, което целях, е да печеля време. Дълбоко в мен идеалиста се размечта как ще опандизя тия копелета 🤣  Започна разиграването.

 Тука преводача вече не си върши работата, аз се правя на луда, защото той не е наясно колко грешно превежда. Само че вечерята ме чака, ще ме чака и Любчо. Най-важното е, че получава каквото иска.

Харесва миии!!!! Ама много ми харесва! А на него още повече!!!!! 

Любчо също се е изморил, кой знае на колко линии "работи", и утре е ден!

 

То е ясно какво не може, ще е интересно да се чуем ;)

На следващия ден Любчо сигурно спинка, харчил е вечерта крадени пари. Аз обаче , нали искам да си продам сервиза, давам зор.

 

 

 Охооо, има раздвижване! Ще ми се изясни , значи. Кодера сигурно е купонясвал повече и спи до по-късно, защото Любчо ми го пише това чак в три. Ами почивен ден е все пак! За тези, на които не им е ясно, това е група, в която участват много хора, и всеки има своята позиция и работи по нея. Кодера е този, който прави фишинг страниците. Тоест залага кукичките за шараните. А направо ги виждах как доволно потриват ръце.

Напълно е възможно да е само един ,Супермен, даже Трите Хикса (или трите точки, както се оказа), но обикновено работят в група, и то доста голяма.

Аз пък отидох да ръчкам сина ми,спешно да ми се притече на помощ, за да не объркам нещо.

Ето я и заветната кукичка.Не искам да будя подозрение, затова задавам обичайните въпроси.

Аз, естествено, направо не смея да цъкна. 🤣 Все едно някой ще се протегне и ще ми бръкне в джоба, хаха. И тук младежта взима нещата в свои ръце. 

В момента, разбира се, не мога да покажа какво ми изпратиха, защото връзката е активна само около час. И аз не се сетих да я снимам.  Зоркото око на младежа забеляза, че се използват само от рускоезични този тип кавички.

Ха ха , любопитно ли ви е? На мен ми беше СТРАШНО любопитно.

 

 И сега кака ви трябва да цъкне на Получаване на средства, ама точно това не се сетих да снимам. Там имаше една форма, в която трябва да попълниш - 

Номер на карта

имена

смс парола

твоя парола

CVV

и забележете - наличност!

Защото ако няма наличност, изобщо не си струва да се хабят патрони.

И докато мислим как да продължим, аз му пиша глупости. Веднага, след като написах долното, отсреща ме блокираха.

 Нееее, това не е краят! Щеше да е много скучно да свършим така. Искам още да си играееееем!

Предполагам, че е настанала паника, кодера е правил проверка. Моя кодер пък се възползва и докладва домейна на безброй места, общо взето докато му се изчерпа търпението. Междувременно провери и домейна, оказа се, че е украински, купен от рускоезичен, с името (със сигурност е като нашето Иван Петров) - Сергей Никитин. Преди това правихме много проверки как се превеждат фразите му от руски на български и от български на руски, и установихме, че използва много лош преводач. Гугъл се справя по-добре, да не говорим за 

Translator

Дори продължих да имам съмнения, че е рускоезичен, но пък допуснах, че този, с който си пиша, е възможно да е от Казахстан , примерно.

Помощникът ми веднага ми намира CVV генератор, и попълнихме формата с фалшиви данни.след като ги изпратихме, отсреща се успокоиха, и играта продължи. Нов акаунт, или поне променен.

Язък! Тъкмо свикнах с Любчо. Този новия започва разговор, няма и десет минути след последния, с Добър ден! 🤣

 Аха, искат да ми източат и друга карта.

Аз все още мечтая да  опандизят наглеците, обаче се оказва, че във виртуалния свят нещата не стоят така. Това е схема, изпитана от години, и е почти невъзможно да бъде разбита. Тоест - нищо не може да се направи, освен да им докладваш домейните. При което, те - виждайки, че не могат да ги използват, си купуват нови. Цените са от 2 до 10 български лева. Смешно. И тъжно. 

 Ние чакаме следващия домейн. И печеля още време.

 Каква жена бе, човек? Даже не се сещам какъв жаргон е използвал, за да го преведе така. Трите Хикса иска да изтегли и другата ми карта. Аз пък съм готова да му дам колкото иска карти. Наличност по първата - над 4000 долара. Обаче , то на нищо не прилича този преводач! Не ме сдържа и питам:

 Лююбчо трите точки изобщо не смята да ми отговаря, защото е прочел най-важното, и е щастлив! Аз пък лекинко подсказвам, че съм влязла в час. Яндекс е руския браузер.

Йес, Йес, Йес!

Чакай малко да му охладя ентусиазма!

 

Той вечe е решил да ми отговори за купуването на жената. Е , не мога да повярвам, че това е превод от руски! Единственнно ми идва наум, че ми обяснява как пише , докато кара.

 Ние (със сина ми) сме в недоумение. Т9 е телефон с бутони.

Добре. Продължаваме нататък. 

   

Излиза ми отново това:

Чакай аз да питам Любчо трите точки! Кой ще ми получи супника? Аааа, кака ви пази старата снимка!

Сакън! Искам да си продам сервиза! Стой , Любчо! Нищо не връщай! Любчо вече губи търпение, може би и доверие, все пак от обяд го разигравам. Но друго си е да ти дават надежда за кинти!

Аз се притесних малко, че Трите Точки не може да преведе правилно "припрян", но разчитам да хване смисъла. Но пък се е информирал за куриерите. 😉 Разчитах, че използва и малко истини, за да е по-достоверен, даже проверих да не би Леоекспрес наистина да са започнали да работят и през почивните дни. Трънки. 

Любчо започна да се изнервя. Чакай да се кротна малко. И да дам надежда! 😁

Пиша аз генерирани данни, цъкам, и не че очаквам да получа пари... чакам да видя Любчо дали е разбрал, че не е друга карта. Той пак ми пуска нова фишинг страница. Започва да пише пълни глупости, аз обаче съм пас и следвам инструкции.

ДА НЕ ОТИДЕТЕ НИКЪДЕ! Хахахахахах

Ти ши каиш!

 Нали вечеря ме чака! Ааа, колко време изгубих в глупости! И естествено, аз половин час не се появявам. Обаче хората ме чакат! И Любчо ми звъни! Ами сега! Умирам си от любопитство какво ще се случи, ако вдигна, аз с руския се оправям чудесно, обаче моя мъж изобщо не е възхитен, че си общувам с непознат! Хич и не го интересува каква игра си играем. Тюх, да му се не види! Измислих го в крайна сметка.

 

На работа съм - готвя, слагам, вдигам, шетам....Предавам щафетата на сина ми, защото на тази фишинг страница има чат с поддръжката. Куратор или каквото е там. И моят син свиква международния съвет, състоящ се от тийнове от Естония, Полша и Бразилия, и започва някакво чатене и лудо кикотене. Здр ко пр и будалкане на какви ли не езици. Ми човека каза, че могат да се задават въпроси. Какво са питали, не получих адекватен отговор, но отсреща изтриха връзката хаха.

 

Ааа, без такива! Аз не знам! Ама наистина не участвам! Аз правя салата!

Тука го оплесках с писането, но разбрал - неразбрал, много важно!

Кой идиот бе! Алоооууу! Щял да ме бомби с смс-и хахаха. Ми хайде де! Тоз пък! Само като е на работа купува сервизи! Сигурно не може с неговия бутонен Т9 да се свърже с Румен. Обаче не се отказва! Аз пък не спирам да му давам надежди.

Крещяла му подкрепата. Ми да крещи! Даже зная какво казва!

Ей сега ще напусна работа, само да измия още някоя чинийка! 

 

 

 Мхм, и тънък намек правя. Ами близки си станахме някак, втори ден чатим, последните девет часа не губим връзка! Става ми все по-забавно. Направо мило.

 Любчо даже става непредпазлив, иска само една парола, само една, ама само да я въведа най-сетне! Ми аз такива суми му посочих като наличност! Ще почива на Бахамите! Нещо не се получава превода, язък!

И лееекинко подозрителен е станал. Но пък нищо не губи, нали?

 

 

Ми тъй е, Любчо. Не е лесно да разиграваш измамници. Още ще поработим с теб. Синът ми цъка игри вече, ще трябва сама да се справям.

Милинкия, опитва се да покаже загриженост. Давай, става интересно. Малко ме е страх да нагазвам в лични теми. Пък и насреща си има младеж, а може и тийн. Ще оплета конците.

 

  Ясно. Разбрано = Понятно. 100 процента рускоезичен. И да, интересно е. Групата обаче иска да почива. Ах, получих и гифче за лека нощ! Колко милоооо! 😂

Неделя е. Любчо се е събудил с добро настроение, сигурна съм! Даже е побързал да стане! Готов е с всичко! Аз съм изпаднала в размишление за безнадеждността на ситуацията. Нищо не може да се направи. Някакви домейни, които те отново ще си купят. Това с българския номер не ми е особено ясно, но и него са го измислили. Докладвам на олх, и получавам отговор да внимавам и куп глупости, пуснати от техния бот. 

Нещо не ми се губи повече време, няма смисъл. Започвам да обмислям да кажа, че съм размислила, и няма да продавам. Обаче си умирам да видя реакцията, че всъщност аз мамя него.

Много отговорно това момче, значи! Чак симпатичен да ти стане! В чата не е Румен, а Ангел, и аз чела недочела, вече започвам да се будалкам.

Пък откъде я научи тази думичка? Не върви на един интелигентен мъж да я използва в разговор с непозната. Нищо, прощавам му. Учи в движение. На мен повече не ми се играе.

Седя и се пуля какви са тези цифри. Във всеки случай нищо не ми говорят. Отпивам глътка кафе и ми просветва - трябва да е номера на картата, който му изпратих! Плаши ме значи.

Любчо, жал ми е малко за теб, обаче аз излязох от роля, и казвам истината.

 

  Бебче! Ооо, харесва ми! Мога да си представя, че си тоя от снимката. Трудно ще преживея, ако си мисля, че си  тийн. Ух, ты!

Ахахахахах , вярно, че е смешно. А аз си мислих, че вече са ги свалили и си купуват биткойни. Е какво правиха досега??? Тц тц тц...

Получих и предложение за женитба. Това интернет измамите са хубаво нещо! Брех! Как ми вдигат самочувствието! Чак забравих да сменя езика.

 

 
Три дни, миличък, три! От петък обед.

 То е ясно, че не си Сергей. Следва разговор на руско-български, защото на мен ми е по-лесно да разбирам на руски, отколкото със скапания преводач. А Любчо е впечатлен!

Нещо не му се отдава да ме дразни. Но аз съм снизходителна. Все пак се чувства малко унизен. Ще е хубаво, ако не е малко, а много. 

Това не му пречи да продължи да наглее.

  Мчи как!

Тука нещо май се губи, защото съм сигурна, че след пълнените пиперки и Варна попитах за Орел и Решка. Едно интересно предаване, с две издания за България. Които съм гледала. И не беше трудно да се досетя откъде му е информацията.Става въпрос за двойка, която пътува по света. Хвърлят Ези- Тура (орел и решка), и единият има за два дни 100 долара, а другия - безлимитна карта. И карат с каквото имат, като ни представят най-добрите, а понякога и лошите неща в една държава. Например Столипиново в Пловдив. Но съвсем не откъм лошата му страна. Или абитуриентските балове. Или пък развлеченията във Варна и курортите до нея. Ето затова се е размечтал Любомир. Гледа и пътува, може би и наистина пътува.

А Емилия е водещата на едно от пътуванията. 

На телефона не виждам видеото, само на лаптопа, затова ще пусна и просто линк. 

https://youtu.be/AR4f5aJ2JIU

 

А на другото - Мишел.  Много са интересни, особено второто. Има субтитри, превод на български.Не мога да преценя доколко са добри, аз го гледам на руски.

https://youtu.be/_nsXuJfe7S8

 

 

Напълно е възможно някой, който е продавал цветя да е изгорял. 😪

 Да, забравих, че е почивен ден.

Вървим към приключване. 

 

 Чатихме още малко, стигнахмме до там, че получих и звуков файл, абе много се сближихме ;) Почудих се как да го преметна и за биткойните, но ми е мътна Индия, а моето момче не искам да намесвам. 

Надявам се, че ви е било не само интересно, но и полезно.

Повече за този вид измами, с подробности, разказва един пухчо в това видео. (на руски) Малко трудно му се разбира, аз го изгледах два пъти. Каза, че е най-добрия, неговата команда заработва най-много. Не спомена България, ще продължавам да си мисля за Любчо трите точки като за онзи от снимката. 😉

https://youtu.be/_pvLP8Z0J50

 

 

 

 

Започна ме есенната лудост

 Надявам се както и започна, така да ме държи дълго! Есенната лудост, ако не става ясно от заглавието.Дъждовете спряха, новите плевели са направили мъхесто килимче, където са намерили свободно местенце.Полянките започват да се нашарват с жълто и оранжево от падналите листа. Все още цъфти,все още зеленее.

   Лилавата лагерстремия е най-бърза. Прекрасна огнена дрешка си има!

Декоративната ябълка се е петносала, и ябълчиците са се слели с цвета на листата.

 

   Кленът Sango kaku няма съвсем типичната лятна окраска , отдадох го на това, че е в сянка през половината ден. Имам наблюдения върху един на пълно слънце, и даже малко се съмнявам в сорта на моя 😁 Но зимата стеблата му са ярко червени, затова му прощавам. От светлозелен премина в лайм и вече върви към жълто. Прекрасно се комбинира с тиса зад себе си и като цвят, и като текстура. Направо са родени езин за друг, по-скоро за един зад друг.

 

Сега трябва да измисля как да убедя половинката, че това дръвче има нужда да се подреже, за да се оправят пропорциите, и да се посгъсти. Трудна задача. Минава два метра. Този, с който го сравнявам е на пълно слънце, и не бърза да расте особено.

В предишната публикация показах червените стебла на Cornus alba 'Sibirica' , въпреки че по това време ми се искаше да покажа цикламените му листа. 😥 

Другият ми дрян - Cornus stolonifera 'Flaviramea',ще стане с жълти листа, но в момента е съвсем безинтересени зеленолистен (и зеленостъблен).

Този, на който търсих дълго името (да не помислите, че ги помня наизуст 🤣 ) трябва да е Cornus alba 'Gouchaultii. За никое име не съм сто процента сигурна, защото не пазя етикетите, а и ако съдя по интернет информацията, търговците, които ги продават, си ги кръщават както им хрумне.

Независимо, че листата му са нагризани от някаква гадина, оцветяването му е разкошно! Не съм го пръскала, защото гадинките са много и ядат толкова растения, че от една страна ще фалирам, от друга - ще се отровя, ако им обръщам чак толкова внимание.

Не всеки има дрян на фестони, нали? 😀 Когато остане без листа, стеблата му стават тъмно червени.

Има и още един с тъмно червени листа, него вече си го знам - Корнус алба елигантисима. Има свойството да остава с пъстри листа и на сянка. Бяло и зелено. Е да, ама не съм го снимала. 

 Сега като се замислих, имам си и един, който става с розови стебла, но е на такова безумно място, че от обида няма да се оцвети сигурно.

 Тази хойхера също промени окраската. Лятото е светло зелена, до жълтеникава, с винени жилки (има някъде отзад такова листо), а сега е старо вино със зелена периферия.Както трябва да се очаква - не помня името. Все пак я открих - heuchera High Hopes

И хемерокалисите в своя есенен пик, съвсем скоро листата им от жълти, ще погрознеят. Това е другото жълто, до хойхерата.

Сега на салвиите. Тази ми е любимка - Salvia x jamensis 'Hot Lips' . Цъфти от края на пролетта докато студа я хербаризира. Става голяма топка, 80см, стига да получава храна и вода. Това за водата е много важно за цъфтежа! Пролетта я подрязвам 20-30см. Може и късно есента сигурно, но е полу вечнозелена, затова не бързам. Мисля, че сега ще я подрежа есента, защото е полегнала на полянката, затова и не съм я снимала цялата. Само цвета.

Тук на 30 септември съм снимала една, която пролетта насадих в чужда градина.

Ей ме там - долу в дясно, увековечила съм се. 🤣 И още веднъж, с още една салвия в близкия план.

Тези двечките - розова SALVIA X SUNCREST® 'Flamenco Rose' и лилавка , са още неизучени от мен. Насадих ги есента, но може би не им беше достатъчно светло, или им беше тясно, или бяха гладни - не зная, но се разцъфтяха преди две-три седмици. Листата им са различни, значи разликата не е само в баграта.

С името на лилавата стигнах само до Salvia microphylla ,нататък не мога да съм сигурна. Вероятно  'Mes Azur' , видях страхотни снимки в нета, май ще трябва да ѝ търся ново място. И не само! Видях много снимки в нета, на салвии, не зная как ще спя спокойно тази вечер. 🤣

  Още една салвия. Този път градински чай. Salvia officinalis Сега като се замислих - нямах намерение да снимам салвиите. Но тези цъфтящите просто не може човек да ги подмине. А за градинския чай щях да разсъждавам какво да го правя. Ами голям стана! Видях го в Балчик, в Двореца, по-точно в ботаническата му градина. Само че тази, горе над двореца, където не зная поливат ли някога, освен че е стръмен склон и там вода не може да се задържи. И там видях измъченна салвия, но пък толкова хубаво сива, че ми се прииска да я имам. Но като е измъчена си стои малка, и сива. А като е напоена, започва да придобива по-зелен оттенък, и расте ли расте... От нея може да излезе страхотно храстче, дори мисля, че мога и да я подстригвам на топчица, само дето няма да цъфти в този случай.

 

 

Имам още четири вида, но за тях - друг път. 

 Точно щях да публикувам и да лягам, и се сетих, че не случайно заглавието е такова. Забравих най-важното! Новата лудост е да махам плочи и да ги редя на друго място. 

 Плочите вече са излишни , защото храстите пораснаха, и е невъзможно да се следва пътечката.И на притъмняване аз реших да ги махам. Е, махнах ги. Тревата е расла години наред върху тях, и имаше и такива, които едва личеше, че са там. Като тази:

 Очертанията са на коренчетата, а оттам нататък стърчи и тревата. Навътре стърчи. Дупката отгоре е от плочата.  Направих няколко такива дупки.Само че се сетих да ги снимам като ги напълних с пръст. Имаше си доста за пълнене. А ги запълних веднага, за да не се претрепем , ако в тъмното по някаква причина скитосваме из градината 🤣

Плановете са да ги изместя на една нова полянка, на мястото на умрелия син смърч. Твърде малка и твърде неудобна за косене полянка. А и няма място за садене 🤣 Ако се питате къде ще садя - между камъните. Така борбата с плевелите става по-лесна. Даже съм започнала с прекрояването на градинката, но няма да разберете много. Ето и новото място за плочите.

 Няма да е съвсем така, но ще ги наглася. Със сигурност няма да ми стигнат, и ще се огледам какво още мога да извадя, он две съм си отделила за място, което трудно се коси. И изобщо около цветните петна е хубаво да има завършек от нещо такова, за да не кося цветовете, полегнали върху тревата.  А тук само на пръв поглед няма нищо!

 Няма да ви отегчавам с незавършени проекти, днес ми хрумна и как да придам завършен вид на желанието на стопанина да има "нещо голямо и жълто" на едно никакво място. И съм доволна от себе си :)

 

 

Лятото си отиде

 Лятото отдавна си отиде, но ми дойде мерака да пиша в блога. Имам си нов телефон! Което означава - ново фото, далеч по-прилично от досегашните снимки.

   

  Вали вече седмица, и колкото и да е неприятно, тихичко се радвам, че водата ще иде дълбоко, защото измина една общо взето сушавав година с ненапоителни дъжчета. Разглеждам снимки на момичетата от различни краища на страната. Есента там е оставила своя отпечатък, в Пловдив едва започва.

  Първо пожълтяха папурите. След това листата на корнус алба трябваше да станат тъмно цикламени, но те вместо това, както и всяка година ес получава, биват нападнати от някакви гъбни болести, стават направо кафеви, почти изгорели, и окапват. Затова пък до пълното облистване пролетта, стеблата са ярко червени и са един чудесен акцент през скучните студени месеци. Тази година като че ли за първи път забелязвам окраската на ориенталския лилиум. На общо зеления фон е като факла! 

   Точно смятах да покажа моята Thuja occidentalis 'Blue Balloon', цъкам си в Гугъл за да уточня как точно се изписва името, и намирам моята все още малка, и зимна туичка да се мъдри в един сайт за продажби на растения. 

 Написах им имейл, като за компенсация задето трябва да си потърсят друга снимка, им пошушнах, че туята не става кълбо 50см , както лъжат купувачите, а далеч повече. Та моята , с подстригване, е застанала една такава мошна 80см топка на завойчето, за което място много опищях преди години, като я насади моя мъж.

 Тук е полегнала от едноседмичния дъжд, и все още зелена. Оловно сивия оттенък започва да придобива, когато температурите паднат под нула. Колкото по-студено, толкова по-сива.

Онова дръвче до нея, на горната снимка, е един прекрасен люляк на присадка, бял, който ненадейно изсъхна.

Зад него се мъдри една друга туя, която става лилава, но ме е страх да ѝ потърся името в нета 🤣

За нея - друг път!

  А тази , вече много висока, спираловидна туя, вече много години запазва тясната си форма, благодарение на това, че есента една немалка част от листната й маса пожълтява и се губи. Първо се тревожех, но сега си давам сметка, че тя няма как да остане толкова вталена, ако не хвърля зеленината си. Тук се замислих как да я нарека, защото това не са листа, съответно листна маса. Но не са и игли. Ще се образовам, и ще го допиша.

 

 

 

Тази година проведох експеримент със зокумите. Седем на брой. Експериментът се състои в това, да ги орежа така, че да цъфнат догодина. Една година опитах. Ноооо, орязах ги кажи речи преди да ги зазимя на втория етаж. Следващата година късно се облистиха, и първите цветове бяха в края на август, когато те всъщност почти престават да цъфтят. Правят пъпки, които не се отварят заради студовете.

Затова тази година ги започнах още в края на август. Върви ли някоя клонка на прецъфтяване - режа.30-40-50см от пръстта, според зависи. В средата на септември вече режех и тези с по едно-две цветчета, нямаше за кога да чакам. След това ги полях няколко пъти с разтворена амониева силитра. Намерението ми беше да се облистят по-бързо и по-гъсто, заради азота.

Получи се! Сега очаквам да се получи и цъфтеж скоро след като ги изкарам.

Снимала съм пъстролистния, като се надявам на него да се видят най-добре новите филизи. 

Догодина ще докладвам за резултата, и вече мога да давам и акъл! 😂

Завършвам с няколко кадри, които ще послужат за сравнение след не много време. Когато е колкото красиво, толкова и носталгично.