Лятото си отиде

 Лятото отдавна си отиде, но ми дойде мерака да пиша в блога. Имам си нов телефон! Което означава - ново фото, далеч по-прилично от досегашните снимки.

   

  Вали вече седмица, и колкото и да е неприятно, тихичко се радвам, че водата ще иде дълбоко, защото измина една общо взето сушавав година с ненапоителни дъжчета. Разглеждам снимки на момичетата от различни краища на страната. Есента там е оставила своя отпечатък, в Пловдив едва започва.

  Първо пожълтяха папурите. След това листата на корнус алба трябваше да станат тъмно цикламени, но те вместо това, както и всяка година ес получава, биват нападнати от някакви гъбни болести, стават направо кафеви, почти изгорели, и окапват. Затова пък до пълното облистване пролетта, стеблата са ярко червени и са един чудесен акцент през скучните студени месеци. Тази година като че ли за първи път забелязвам окраската на ориенталския лилиум. На общо зеления фон е като факла! 

   Точно смятах да покажа моята Thuja occidentalis 'Blue Balloon', цъкам си в Гугъл за да уточня как точно се изписва името, и намирам моята все още малка, и зимна туичка да се мъдри в един сайт за продажби на растения. 

 Написах им имейл, като за компенсация задето трябва да си потърсят друга снимка, им пошушнах, че туята не става кълбо 50см , както лъжат купувачите, а далеч повече. Та моята , с подстригване, е застанала една такава мошна 80см топка на завойчето, за което място много опищях преди години, като я насади моя мъж.

 Тук е полегнала от едноседмичния дъжд, и все още зелена. Оловно сивия оттенък започва да придобива, когато температурите паднат под нула. Колкото по-студено, толкова по-сива.

Онова дръвче до нея, на горната снимка, е един прекрасен люляк на присадка, бял, който ненадейно изсъхна.

Зад него се мъдри една друга туя, която става лилава, но ме е страх да ѝ потърся името в нета 🤣

За нея - друг път!

  А тази , вече много висока, спираловидна туя, вече много години запазва тясната си форма, благодарение на това, че есента една немалка част от листната й маса пожълтява и се губи. Първо се тревожех, но сега си давам сметка, че тя няма как да остане толкова вталена, ако не хвърля зеленината си. Тук се замислих как да я нарека, защото това не са листа, съответно листна маса. Но не са и игли. Ще се образовам, и ще го допиша.

 

 

 

Тази година проведох експеримент със зокумите. Седем на брой. Експериментът се състои в това, да ги орежа така, че да цъфнат догодина. Една година опитах. Ноооо, орязах ги кажи речи преди да ги зазимя на втория етаж. Следващата година късно се облистиха, и първите цветове бяха в края на август, когато те всъщност почти престават да цъфтят. Правят пъпки, които не се отварят заради студовете.

Затова тази година ги започнах още в края на август. Върви ли някоя клонка на прецъфтяване - режа.30-40-50см от пръстта, според зависи. В средата на септември вече режех и тези с по едно-две цветчета, нямаше за кога да чакам. След това ги полях няколко пъти с разтворена амониева силитра. Намерението ми беше да се облистят по-бързо и по-гъсто, заради азота.

Получи се! Сега очаквам да се получи и цъфтеж скоро след като ги изкарам.

Снимала съм пъстролистния, като се надявам на него да се видят най-добре новите филизи. 

Догодина ще докладвам за резултата, и вече мога да давам и акъл! 😂

Завършвам с няколко кадри, които ще послужат за сравнение след не много време. Когато е колкото красиво, толкова и носталгично.