Къщата II - "Когато се наливаха основите"

Наляхме. На паметна дата - 10 ноември. Моите деца няма да изучават Пеньо Пенев. Няма да знаят колко вяра в светлото бъдеще се закопа в мовзолея или на Бузлуджа. Но независимо от всичко искрения възторг от раждането на нещо ново го има винаги - и тогава, и сега. Още повече, когато градя свой  дом.

 Когато се наливаха основите

                                 П. Пенев

Ще догоряват залези и хора,

и спомени, и чувства, и мечти:

ще отцъфтят салкъмите на двора,

вечерник в клоните ще зашепти.

Живота своето от нас ще вземе

и весело ще пей като капчук,

когато за наследници след време

ще дойдат нашите потомци тук.

Сърцата си пак в песни ще разказват

и пак ще вият птичките гнезда,

и все така на майчината пазва

ще грее златна рожбица звезда.

Ще има пак синчец и теменуги

и погледът им син ще бъде пак -

но хората ще бъдат вече други

и друг - денят на бащиния праг.

Дали ще им разкаже с памет свежа

историята или ще мълчи

как избуяваше у нас надежда,

поливана от плачещи очи...

Как в път, омълнен с бойни урагани,

последна бомба сменяхме с кураж,

как после из кофражи радостта ни

израстваше етаж подир етаж...

Как двадесет и пет годишни бяхме,

а нашата коса се посребри,

как не за дребно щастийце вървяхме

по първата роса в зори...

Потомци, вий напразно ще се ровите,

докрай едва ли ще узнайте вий,

когато се наливаха основите -

какъв живот живяхме ний!

О, колко трудности за нас дойдоха!

Завидна беше нашата съдба!

Ний не живяхме дни, епоха -

борба живяхме ний, борба!

 Майсторите работиха три дни. Убедиха ни да вдигнем нивото до 35см, обаче не им се сменяха платна и оставиха по 10см луфт под кофража. Вътрешният кофраж не беше укрепен изобщо и се сви и свлече. "Майсторът" каза, че нищо не може да направи и си хвана чуковете преносно и буквално. Другият замина за някакъв комунистически семинар, защото му било по-важно.
 Аз яхнах метлата и изпаднах в състояние, в което са ме виждали много малко хора. В крайна сметка чудото, което чаках не се случи, имах си малоумно укрепен кофраж. Добре поне, че нивата са верни.
  На другия ден дойде друг майстор, точно един час пуши и гледа. Като се налеело бетон кривото няма да личи. Направо да се чуди човек защо е тази армировка, като ще се свлече.  Идеи нямаше никакви.
 Аз пак яхнах метлата, майсторите заковаха една дъска и решиха, че не могат да го оправят, събраха и те инструмента. А в Неделя най-късно трябваше да се залее, заради дъжда после.
 Милото събра приятелската бригада, до вечерта коваха и оправяха, в неделя метнахме мрежите и всичко беше наред.

 Бетон помпата се позиционира отвън.

Управлението - ръчно и електронно.

 Готово!

Розата Brother Cadfael се пада точно до вратата, така че ще трябва да й мисля ново място. Още повече, че видях в нета какво чудовище става:

http://forums2.gardenweb.com/forums/load/rosesant/msg0415463825610.html

Най трудно беше за картопа, viburnum opulus, сгрешила съм мерките с някой и друг сантиметър. При това положение не зная да го местя ли или да го оформям подходящо. Ей това малкото до самите платна.

  Дървата и те си свършиха работата, нямаше нужда от допълнително укрепване.