Да наредя най-после снимки на градината. От тази пролет. Небето беше намусено, а от това излизат добри снимки.
От две години искам да прередя централната пътека. Наредих я аз, през 2009г. За това време оттам мина всичко, което се внесе в двора. И се изнесе. Цяла къща се построи. Всички материали минаха оттам, дори багерчето, което копа основите.
А тя си е просто плочи върху пръстта. С тревна фуга. И къртиците помогнаха, та съвсем се разкриви. Тревата я превзе. Време за ремонт.
Да, но и аз вече съм за ремонт, толкова години активно градинарствам и помагам в строителството. Кръста си ем боли трайно. Отложих с една година нареждането, от това не станах по-здрава, затова реших да лекувам пътеката.
Много бавно вървяха нещата. Пренаредих. Вдигнах нивото. Изравних. Готова съм! И тревата вече тръгна.
2009 година. Малките плочки веднага бяха превзети от тревата. Фугите не са добри за трева, ако са тесни.
И тия дни - 2025г.
Нещо ме влекат плочниците. Не е само това. Тези палети с плочи, плюс още три, са ми минали през ръцете. За пътеката - два пъти. :)
Моят мъж пък е по камъните и езерата. 😁 Затова вече няма ден без охкане. Но като видя тази красота, решавам, че си струва.
