Неусетно, както се случва след една определена възраст нататък, изтече старата година и дойде новата. 2025. Равносметката - трайно боли кръст.
През януари се раздвахме на сняг! Първият ден валя, валя, и надвечер утихна. Аз изтичах да правя снежен човек, не ми се получи намисленото, а и започна да се стъмнява, и оставих нещата за другия ден. Ако има сняг.
Но най-атрактивното бяха количеството врани, накацали на дърветата край пътя.
Следващите няколко дни валеше нощем, сутрин беше удивително красиво, и през деня не оставаше почти нищо.
Не беше лесно да събера снега от поляните, но се получи симпатично.
На следващия ден малък Снежко се беше килнал, ръката му вече не държеше така стола, а беше паднала на седалката, и арматурата ѝ държеше цялата фигура. Сложих един перчем като на мама, и пак се получи симпатично.
Ако някой не е схванал идеята - Снежка е запазила стол, и вика някого, обаче малък Снежко не е сигурен, че ще има къде да седне, когато този "Някой" дойде. 😁
