Леност...

  Направо да го нарека мързел. Не че съм се отпуснала, напротив, работа имам за няколко денонощия да ги събера в едно, че да стигне времето. Но точно за блога ужасно ме мързи да свърша нещо.
 Дъждовното начало на лятото помогна на всичко да избуи, и щом дойде жегата и сушата, имаше такива китки, които не издържаха изпита и се споминаха. Поливаме си, редовно, но има местенца, до които поливната не успява да стигне заради многото листна маса.
   Къщата е изцедила всички силички на Милото и на него не му се занимава да сложи някой и друг разпръсквач и клапан, един вид на естествен подбор сме го оставили.
  Все още се намира някой да попита - Как се оправяш? Ами не се оправям и е очевидно. Е, може би не чак толкова щом още питат.
  Времето на летните люляци е. Тази година закъсняха, сравнено с миналата. Белият беше пръв, но е на прецъфтяване преди втората вълна, а лилавия и топлорозовия още не са цъфнали. За лагерстремиите става въпрос. Lagerstroemia - Индийски люляк. До Индия не сме стигнали, но много хора го знаят от пътуванията до Турция и Гърция, топлолюбиво дърво/храст.
  Независимо как режа, розовия всяка година прави все по-дълги клони с цвят на края. Догодина мисля рязането почти да го пропусна, за да видя резултата. Само не зная следващата с каква стълба да се кача да отрежа нещо.

Червения, малинено червен.

 Бял, расте изправен.

 Една много интересна трева, която всъщност не е трева, по-скоро луковично. Подобно на Офиопогона, вечнозелено liriope muscari , Лириопе мускари. Очевидно защо е мускари.

Новичка е и много се надявам да се справи с почвата, както се справи офиопогона. Расте по-бавно, но то е ясно, че за поляна няма място. Само си го представям цъфнало на големи площи....еххх.... Има и вариегатна форма.
 Най-страдащите ми растения са хортензиите. Минах и на варианта Паникулати. Само една от тях се отчете сравнително добре тази година. Но като гледам, скоро няма да бера букети.

  Берберис голден ореол - порасна много и разхвърли пипала. Нямам снимка, която да го представи в най-добрата му светлина, на живо е прекрасен!

 Това кътче беше забележително, когато цъфтеше крокосмията. Сега се чудя дали по-скоро да я орежа, за да видя Ерагростиса, че съвсем се е смачкал. То при този негов самосев ако не го гледам красив, за какво ми е?

Царството на тревите започва. Пускат класове за цъфтеж мискантусите, но тук цъфнал е Пенисетум Мудри (pennisetum moudry). Много е впечатляващ и ...много голям. Тук въздишам, защото наистина е огромен, а е на две години само. Догодина как ще минавам от там, не зная. Мащерките около него погинаха, но пък и без него при мен на мащерките не им харесва.

pennisetum moudry

  И един друг ракурс, на който се вижда, че ще имам и цъфнала кортадерия скоро. Много й се радвам, защото за толкова години тази, дето цъфна веднъж, е толкова огромна, че запушва една от пътеките. Преброих 12 цвята! Вие сигурно няма да я отличите в треволяка, защото на тази снимка е най-невзрачната.

Един общ план, където погледа се спира на Андропогон Жирарди . Трябваха му три години, последната с дъждовно лято, за да покаже, че всъщност е красива трева. Една голяма синя туфа, която едва сега пуска цвят. А аз тъкмо се бях заканила да го разкарам, беше започнал да ме дразни.

Открих една стара своя снимка, тук е много смешен. Есенна е, затова е оцветен.

  Отново тревния кът:

 И котето Гошко на недовършения водопад. Къде без него.

 

Последни щрихи на есента

Градината ми е ужасно разхвърляна. Там, където наляхме основите си беше един своеобразен склад за вещи и растения, които могат да стоят на открито. Сега са разпиляни из цялото дворно място и има толкова малко места, където мога да складирам, че ми се загуби и ентусиазма.
 Снегът ни се размина, но отрицателните температури за една нощ направиха листата на вайгелата от жълти - кафяви, а розовото нерине посърна преди да успея да го щракна.
 Въпреки това полянките ми изглеждат съвсем прилично все още.

Новата ми придобивка - калоцедрус- calocedrus berrima gold - жълтото кръгло петно на долната снимка. Мнооого ефектен, само дето се очаква да стане 12м някога. Мисля, че на това място с малко подстрижка мога да го задържа в нормални размери за известно време.

А розата в ляво на горната снимка задържа цвета от няколко седмици, още когато брезата беше оцветила листа.

Сега разликата е, че брезата е без листа, керията почти без листа, а бербериса е червен:

И други рози радват окото:

Мискантусите са пищно сухи, но в момента на снимката ги беше валял дъжд и пухчетата им се бяха прибрали:

Иначе изглеждат така, като стотици вещерски ръце, готови да забият нокти:

Мюленбергията е все така красива, и още по-голяма. Розовото плавно ще премине в бежово.

Затова пък пампаската трева е още зелена и е запушила пътечката. Огромна, огромна!!!

Лилиите са с листа, презимуващия хвощ отзад е направил стена, листопадните котонеастри загубиха част от червените листа, но пък са отрупани с плодчета.

На мястото на старата ограда беше останал касиса, тия дни е изваден и засега ми е трудно да му намеря място. Беше ми много удобен да скъсам по няколко плодчета докато минавам край него. Опасявам се, че там където мислим да го пратим, почти няма да има посещения. Жалко. Не е от плодовете, които се ядат с голямо удоволствие, но е приятна занимавка да се ровя в него за някое топче. Мястото му е насадено с други растения, засега картинката няма как да е привлекателна, но след година две трябва да стане такава.

касиса чака да бъде насаден някъде

новата градинка

Шаро си има ново място. Засега колибата е съвсем импровизирата - две мрежени платна от стара ограда, покрити с разпорени надуваеми легла. А леглата са разпорени, защото се спукаха многократно за кратък период от време. Не си купувайте! Гаранцията е само вградената електрическа помпа!
Шаро засега предпочита да стои на тревата дори и в дъжд. Не зная защото не е свикнал ли, или на бетона му е студено.

 Имам си и нов комплект за бъдещото кътче до бъдещата къща. Навик ни е да правим всичко отзад напред. Обаче как да не се изкуши човек? От разпродажба. Честно казано повече си харесвам белите, нищо че имат нужда от пребоядисване. Но пък тези са четири и плота на масата е от мрамор.

Иде есен

         Нощите захладняха и есента се усеща.
   Обичам септември, но вече копнея за лято. Ако времето позволи, ще редя паваж. Искам да посрещна следващата година с малко по-подредена градина. Може би ще завършим шкафовете на лятната кухня, вероятно и мивката. Ако Онзи горе е решил, може и основи за къща да има. Или поне за още една стая. Лятото се справя добре с теснотията - мами ни навън. Обаче зимата е кошмарно, особено ако всеки от петимата е на собствена музикална вълна. Но пък гоним това:

   Апартамент, дом...все тая. Образцов, защото живеем образи всякакви. Важното е да е интересно. То и табели всякакви има, въпреки че врещях много. Само чакат вдъхновението на Стопанина да ги окачи някъде. Тази горе си я закачих аз собственоръчно.

   На мушкатата изобщо не им пука, че наближава есен. Цъфтят си и в жега, и в хлад. Надцъфтяват розите, дори изглеждат по-добре.

    Тази година и зокумите се отчитат добре, най-вече червения, който ме беше разочаровал миналото лято. Имах неблагоразумието да ги изкарам пролетта раничко, и при първия минусов студ окапаха листа и цветоноси, първи цветове видях чак края на лятото. Тор, вода и слънце, и се отплащат с много цвят.

   Има обаче един щир, на който само слънце му е достатъчно, за да стане  над два метра. Този до вратата не е виждал и капчица вода цяло лято, нито от мен, нито от небето.

  Харесва ми, когато някое семеначе ме изненада и се покаже отнякъде, като щировете. Имам си и друг модел самонасяти. Догодина там трябва да е паваж и се надявам да са се насяли и на друго място, защото ги харесвам.

  Старата част на градината е както всяка година.

 

 

  Новото в нея е цъфналата кортадерия. Чакахме я четири години. Меката зима и грижите на половинката да я опази зелена дадоха резултат. Може и моята закана за я унищожа да е помогнала малко, защото наистина се канех да го направя. Правилно помня, розова е. Не като на картинките в интернет, естествено.

 Тука се загледайте в бялото човече в ляво от нея. Това е синът ми, около метър и трийсет, с вдигнати ръце. Служи като база за сравнение. Огромна е!!!

  Не само кортадерията цъфти. Сега е сезонът на тревите. Направих стотици снимки и почти никоя не ми харесва. Това изобилие на стръкове и класове може да впечатли само на живо. Там е същинска джунгла, труднопроходима на места, заради режещите стръкове. Дори ми е трудно да снимам, защото нямам достатъчно разстояние. А тревите все пак са млади, не ми се мисли какво ще е догодина.
  Започвам с една по-цветна снимка, и по-стара. Класовете на каламагростис пъстролистен, Calamagrostis acutiflora . Разцъфва в началото на лятото, тогава са пухкави и лилавеещи. От там нататък преминават от тъмно жълто до бяло през зимата. Стегнат, изправен и неагресивен. Една от най-любимите ми треви.

   Друг много красив каламагростис, който цъфти за съжаление чак през септември. Каламагростис брахитриха, Calamagrostis brachytricha. Моят обаче е жестоко притиснат. Два екземпляра са, морят ги два мискантуса. На първата снимка все пак се вижда нещо от пухчетата му, но малкия зебринус до езерото почти е скрил другото растение.

 

Мискантусите са господарите на тревната градина. Огромни са! Поглед към грацилимусите, miscanthus sinensis gracilimus , надвиснали над пътеката.

Зебринусите, miscanthus sinensis zebrinus, са два - малък и голям. Малкия изобщо не се оказа малък, с класовете гони два метра тази година, цъфна рано и покри всичко около себе си.

Благодарение на преобладаващите западни ветрове не успя да удуши  бронзовия карекс, съвсем млад, carex buchananii.

 

Пъстролистен мискантус, вариегатен карекс, сини фестуки, а в дъното и шасмантиум.

 Новият пенисетум, pennisetum moudry. Мисля, че догодина ще му е много тясно.

Общо взето на всички им е много тясно, на следващата снимка е безмислено да изброявам.

Красавицата ми, мюленбергия, която тия дни напълно отвори класове:

Просто не мога да се спра да я показвам.

    Плашилото доста е поизбеляло, зимата ще правя друго.

 

А ако знаете какви луди гонитби правят котките в тревите......  Най-мързеливата си почива.

За да не ви отегчавам много, само няколко снимчици още без коментар.

А ето това се случва зад оградата два пъти на ден. Овчарят псува като ....овчар. Даже на име (на "черните" овци е дал имена).