30 септември 2013 г.

Иде есен

         Нощите захладняха и есента се усеща.
   Обичам септември, но вече копнея за лято. Ако времето позволи, ще редя паваж. Искам да посрещна следващата година с малко по-подредена градина. Може би ще завършим шкафовете на лятната кухня, вероятно и мивката. Ако Онзи горе е решил, може и основи за къща да има. Или поне за още една стая. Лятото се справя добре с теснотията - мами ни навън. Обаче зимата е кошмарно, особено ако всеки от петимата е на собствена музикална вълна. Но пък гоним това:


   Апартамент, дом...все тая. Образцов, защото живеем образи всякакви. Важното е да е интересно. То и табели всякакви има, въпреки че врещях много. Само чакат вдъхновението на Стопанина да ги окачи някъде. Тази горе си я закачих аз собственоръчно.

   На мушкатата изобщо не им пука, че наближава есен. Цъфтят си и в жега, и в хлад. Надцъфтяват розите, дори изглеждат по-добре.



    Тази година и зокумите се отчитат добре, най-вече червения, който ме беше разочаровал миналото лято. Имах неблагоразумието да ги изкарам пролетта раничко, и при първия минусов студ окапаха листа и цветоноси, първи цветове видях чак края на лятото. Тор, вода и слънце, и се отплащат с много цвят.


   Има обаче един щир, на който само слънце му е достатъчно, за да стане  над два метра. Този до вратата не е виждал и капчица вода цяло лято, нито от мен, нито от небето.


  Харесва ми, когато някое семеначе ме изненада и се покаже отнякъде, като щировете. Имам си и друг модел самонасяти. Догодина там трябва да е паваж и се надявам да са се насяли и на друго място, защото ги харесвам.

  Старата част на градината е както всяка година.




  Новото в нея е цъфналата кортадерия. Чакахме я четири години. Меката зима и грижите на половинката да я опази зелена дадоха резултат. Може и моята закана за я унищожа да е помогнала малко, защото наистина се канех да го направя. Правилно помня, розова е. Не като на картинките в интернет, естествено.


 Тука се загледайте в бялото човече в ляво от нея. Това е синът ми, около метър и трийсет, с вдигнати ръце. Служи като база за сравнение. Огромна е!!!

  Не само кортадерията цъфти. Сега е сезонът на тревите. Направих стотици снимки и почти никоя не ми харесва. Това изобилие на стръкове и класове може да впечатли само на живо. Там е същинска джунгла, труднопроходима на места, заради режещите стръкове. Дори ми е трудно да снимам, защото нямам достатъчно разстояние. А тревите все пак са млади, не ми се мисли какво ще е догодина.
  Започвам с една по-цветна снимка, и по-стара. Класовете на каламагростис пъстролистен, Calamagrostis acutiflora . Разцъфва в началото на лятото, тогава са пухкави и лилавеещи. От там нататък преминават от тъмно жълто до бяло през зимата. Стегнат, изправен и неагресивен. Една от най-любимите ми треви.


   Друг много красив каламагростис, който цъфти за съжаление чак през септември. Каламагростис брахитриха, Calamagrostis brachytricha. Моят обаче е жестоко притиснат. Два екземпляра са, морят ги два мискантуса. На първата снимка все пак се вижда нещо от пухчетата му, но малкия зебринус до езерото почти е скрил другото растение.



Мискантусите са господарите на тревната градина. Огромни са! Поглед към грацилимусите, miscanthus sinensis gracilimus , надвиснали над пътеката.


Зебринусите, miscanthus sinensis zebrinus, са два - малък и голям. Малкия изобщо не се оказа малък, с класовете гони два метра тази година, цъфна рано и покри всичко около себе си.


Благодарение на преобладаващите западни ветрове не успя да удуши  бронзовия карекс, съвсем млад, carex buchananii.

Пъстролистен мискантус, вариегатен карекс, сини фестуки, а в дъното и шасмантиум.

 Новият пенисетум, pennisetum moudry. Мисля, че догодина ще му е много тясно.


Общо взето на всички им е много тясно, на следващата снимка е безмислено да изброявам.


Красавицата ми, мюленбергия, която тия дни напълно отвори класове:




Просто не мога да се спра да я показвам.


    Плашилото доста е поизбеляло, зимата ще правя друго.


А ако знаете какви луди гонитби правят котките в тревите......  Най-мързеливата си почива.


За да не ви отегчавам много, само няколко снимчици още без коментар.




А ето това се случва зад оградата два пъти на ден. Овчарят псува като ....овчар. Даже на име (на "черните" овци е дал имена).


4 коментара:

  1. Изобщо не ни отегчаваш, градината е страхотна! Как успяваш да се грижиш за всичко това? Котето е много сладко, допълва картинката! Публикувай по-често!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Ами трудно успявам да се грижа, наистина изисква много време. точно есента обаче е сезонът с най-малко грижи, жалко, че времето често не позволява да се заседявам навън само за да се наслаждавам :)

      Изтриване
  2. А може ли изобщо да не ходите на работа, само снимайте и качвайте :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами тя моята работа е предимно около децата, но нещо не ми се получават винаги снимките, или не каквито ми се иска. Ще се постарая занапред :)

      Изтриване