Рози и светулки

     Светулки няма да показвам.Тази магия трябва да се види. Може да се подържи в ръка, а вътре фенерчето мига ли мига. Истинско вълшебство! И това в средата на май, премесено с аромата на рози....
След изкуствения дъжд от разпръсквачите светулките са с мокри крилца и остават да мигат по тревата. Мога да си събера колкото искам. Но по-добре не ги гледайте на дневна светлина, за да не се развали магията.

    Розите не са изпъстрили съвсем градината, но аз нямам нетърпение да показвам.
 Първа разцъфтя Катедралата Уинчестер. Все още малък храст, който миналата година се мъчеше на пълна сянка. Тази има и няколко слънчеви часа. Малко. Затова пак се е издължила. Уханна, напръскана с розово.

   Последва я Зеферине - катерачка без бодли, много, много голямо за мен предимство пред другите рози. Особено катерещи. Искрящо розово с бонбонен аромат. Не зная ка го определят специалистите, но на мен ми напомня бонбонки. Сигурно и цветът й допринася за това. Засадена е в края на миналото лято и нямаше време да се изкачи.

    Рапсодия в синьо също се е окичила с цветове, силно ароматни. на мен синьото й ми идва доста цикламено, но заради аромата й прощавам, че не е обагрена в любимия ми цвят

    В редичката след нея, ако се прескочи оранжевата патио роза, насадена там от няма и къде, следват само розово-лилави. Но само единични цветове не зная струва ли си да показвам. Ще изчакам още седмица- две.

    Арката е в началото на отрупването, една смесица от розово, жълто и огнено, от тази страна фаворити са Румба, Корал Даун и една роза с немско име, което в момента не успявам да се сетя. Лошото е, че и не помня къде съм го записала. Все едно. Имам три от нея, което значи, че родните производители щедро зареждат. Не вярвам някой да я търси по име.

     Голяма несправедливост! Розите ми по оградата цъфтят повече навън. И много ясно, към мен е север. Там също се мъдрят Румба и Немската красавица, която може да ме удави с аромат, една бяла неспирно цъфтяща, която на първо цъфтене прави изящен цвят, може би Айсберг. Виждам ги най-вече по върховете. Като се разцъфтят както трябва, ще им обърна повече внимание с фотоапарата.

Още една бяла със същата форма на цвета, но цъфтяща еднократно, е започнала да се накичва с цвят. В тъмното направо свети!

 

  Този ирис смятах за загубен, но след две годин име изненада - все пак съм успяла да спася клубен от него.

  Двуцветната юка, която засадих миналата година на най-опеченото и сухо място, ще цъфти! А тази, която насадих пред блока, се чудеше 12 години. Делоспермата до нея затвори цветове, защото заваля.

   Сред троскотите има и още рози. Троскота пръсках със селективен хербицид. Нямам големи надежди за успех. Отгоре на всичко трябва да почакам две седмици, за да видя резултата при троскота, а може и повече. Дотогава той ще е толкова голям, че нямам идея как ще се справя с него.
Едно мини, което е разцъфнало почти изцяло.

   Започна да цъфти японския нокът - lonicera japonica. Но този е от вид, който не расте толкова, но за сметка на това цъфти от май до ноември.

    Омайничето Geum в компанията на каламагростис calamagrostis acutiflora overdam.

    Клематисът ми се отвори напълно, да го покажа преди да са го изяли кокошките:

   В очакване на светулките:

Силата на живота и още цвят

Започвам с цвета, и то с този розов облак, който се скъсах да снимам, но ту ми беше светло, ту ми беше тъмно, в края на краищата снимката не ми харесва особено, но нямам много по-добра. Розовият облак е величествен! Това е храст, който след като прецъфти има вид на иглолистно растение, засаждат го по склоновете на магистралата и озеленяват с него само в краен случай. Познайте защо. Това си е мое предположение, но според мен е заради мощния му растеж, когато се гледа добре, или опърпания му вид, когато не се гледа изобщо.
Аз дълго бях разубеждавана да не засаждам тамарикс, но нищо не може да ме откаже от тази прелест. Дълги години пътуването ми по това време на годината беше свързано с дълга редица розови облаци по пътя, незабравима и прекрасна гледка.
Миналата година моят красавец не беше отрязан както обикновено на метър от земята, затова сега гони петте метра и има стебла, с които мога да се грея няколко дни .

 А силата на живота не е в това да се боря с храстите си, а от моето изумление пред силата на Природата. Оплетох си плет за кокошето дворче. Това стана в края на зимата, след като орязахме върбата. Малко е нескопосан, но в случая си го бива.

И защото ми е малко разклатен плета, съм му боднала тук там по някое колче, къде от върба, къде от бреза. И какво да видя - раззеленени клони! За върбата е ясно, тя се вкоренява лесно.

Обаче не очаквах същото от бодната на обратно бреза! Тя е забодена с върха си надолу и е успяла да обърне сокодвижението и да се разлисти!

Имаме си и гъба, ядлива. Есента изхвърлих доста. После я разпознах като порцеланова копринка.

Този път хапнах малко, за проба. Оживях!

Продължавам с цветовете. Моля се да не ми се разсърдят някои цветя, че не съм ги уважила, мисля да го направя в пълната им прелест след една две години. След лалетата е ред на ирисите. Първи цъфна ниския жълт ирис:

Почти когато прецъфтя отвориха пъпки първи белите ириси. после бели с бледолилаво по края. Купих ги за "Бутик", но никакъв бутик не са, не само тукашните производители слагат грешни етикети. Но и така ми харесват. И веднага след тях - много често срещания в задблоковите градинки лилав.

Има още около три-четири вида, които не са отворили пъпки. Тази година нямам загуби.

Една върба фламинго с много сложно японско име salix integra hakuro nishiki , сниман на свечеряване:

Имахме намерение да удължим стеблото, тоест да дръпнем топката нагоре, защото стеблото е вече дебело и непропорционално. Тази година ще са две топки, докато горната част сгъсти. А догодина може и да ми дожалее да отрежа долните клони.

Цъфна мушмулата. Всяко цветче е оградено от розетка листа. Много красиво.

Армериите са отрупани с цвят, рожеца също:

Започнаха да цъфтят карамфилите:

Малката вайгела също се е отрупала:

Клематисите при мен по традиция не вървят добре. Винаги съм се съмнявала в качествата на почвата, и този път пак съм познала. Клематисите предпочитат кисела почва, а моята е алкална. Ето защо е едно от най-нещастните ми цветенца. Отгоре на всичко кокошките са го харесали и каквото влезе в територията на кокошарника, бива изядено.

Имам още куп снимки тип картички, които не могат да предадат усещането на цялостното възприятие, затова ги спестявам.

Люлякови нощи

И нощите са хубави, но дните определено повече. Омайващия аромат познава всеки още и бледо лилавия цвят, какъвто е най-разпространения люляк. Дълго чаках моя да цъфне. първо си мислех, че е малък. После - че е на сянка. И преди две години реших, че три нецъфтящи на едно място са ми много, и преместихме единия в по-новата градина. А той така се разцъфтя! А когато подарихме миналата година и другия на едни приятели, тази вече се радвам на много цвят и от останалия там.

От самото създаване на градината цъфти един храст, който ми беше даден за лигуструм, но сега съм твърдо убедена, че това всъщност е люляк, но не syringa vulgaris , а някакъв друг вид. Цъфти по същото време, но аромата му е различен, а листата дребни и меки. И нещо много хубаво - не пуска издънки.

Ето ги натопени в чаша за сравнение:

И след като толкова години въздишах по чуждите люляци, които освен че си цъфтяха, имаха и някаква по-различна форма на съцветието, пожелах си истински сортов люляк, дори без значение сорта, само исках да е толкова хубав и цъфтящ като останалите. Не само, че вече имам, но и са оформени като дръвче! Истинска прелест!

 

 

Сега е времето и на лалетата. Аз вече се оплаках, че по ред причини при мен почти не са останали, чак се замислям дали да не ги извадя това лято, за да им се радвам гарантирано догодина.

При хойхерите разнообразието е по-голямо:

плюс още няколко дребосъка....

Лично аз рядко разглеждам с интерес цветя, снимани в едър план, панорамните снимки са нещо различно. Обаче се появи проблем - започнали сме и не сме довършили толкова много неща, че трудно хващам нещо панорамно без да включа работния фон. Толкова много искам това да приключи по-скоро!
Тук например има разбутано езеро, на което отново ще му се лепи мушамата и ще се пренареждат камъните. А отзад има купчина столове, които трябва да се боядисат. Но се надявам флокса  phlox subulata  да отвлече вниманието.

 phlox subulata

Керията е впечатляваща на тъмнозеления фон на тревата:

Kerria japonica 'Pleniflora'

Последен от всички нарциси зацъфтя кичестия. Сляпото куче ми отнесе повечето, останаха два. Уникално красиви са!


И една иглика, която никак не бърза, сигурно защото иска непременно да забележим шарената й премяна:

Нейните посестрими вече прецъфтяха, мускарито почти, сега голямо слънчево петно е радиканса - euonymus emerald  gold:

Тук нюансите на сивото са разнообразени от ръждивокафявото на prunus nigra и жълтите цветове на махония.

 

Още една негърска красавица, от която освен черната дантела тази година очаквам и много розови цветове - Sambucus nigra "Black Lace"

Sambucus nigra "Black Lace"

Езерото също се раззеленява, има още няколко камъка, които трябва да се добавят по борда:

 

Имам една толкова хлорозна роза, че чак е декоративна с този цвят. Само дето не зная как ще цъфне.

И за да не ставам досадна с едроплановите снимки, за последно показвам дюлята пред прозореца. Толкова е нацъфтяла и е толкова красива, че се чудя защо се опитвам да приспособя умиращите ми магнолии към алкалната почва на двора. Тази красота ми е достатъчна за две магнолии поне. Ако добавя и прекрасните нацъфтели праскови, и отрупаните с цвят череши, ако добавя ябълките, крушите, бадеми, вишня, мушмула, магнолиите просто стават излишни.