13 май 2013 г.

Рози и светулки

     Светулки няма да показвам.Тази магия трябва да се види. Може да се подържи в ръка, а вътре фенерчето мига ли мига. Истинско вълшебство! И това в средата на май, премесено с аромата на рози....
След изкуствения дъжд от разпръсквачите светулките са с мокри крилца и остават да мигат по тревата. Мога да си събера колкото искам. Но по-добре не ги гледайте на дневна светлина, за да не се развали магията.

    Розите не са изпъстрили съвсем градината, но аз нямам нетърпение да показвам.
 Първа разцъфтя Катедралата Уинчестер. Все още малък храст, който миналата година се мъчеше на пълна сянка. Тази има и няколко слънчеви часа. Малко. Затова пак се е издължила. Уханна, напръскана с розово.


   Последва я Зеферине - катерачка без бодли, много, много голямо за мен предимство пред другите рози. Особено катерещи. Искрящо розово с бонбонен аромат. Не зная ка го определят специалистите, но на мен ми напомня бонбонки. Сигурно и цветът й допринася за това. Засадена е в края на миналото лято и нямаше време да се изкачи.



    Рапсодия в синьо също се е окичила с цветове, силно ароматни. на мен синьото й ми идва доста цикламено, но заради аромата й прощавам, че не е обагрена в любимия ми цвят


    В редичката след нея, ако се прескочи оранжевата патио роза, насадена там от няма и къде, следват само розово-лилави. Но само единични цветове не зная струва ли си да показвам. Ще изчакам още седмица- две.


    Арката е в началото на отрупването, една смесица от розово, жълто и огнено, от тази страна фаворити са Румба, Корал Даун и една роза с немско име, което в момента не успявам да се сетя. Лошото е, че и не помня къде съм го записала. Все едно. Имам три от нея, което значи, че родните производители щедро зареждат. Не вярвам някой да я търси по име.



     Голяма несправедливост! Розите ми по оградата цъфтят повече навън. И много ясно, към мен е север. Там също се мъдрят Румба и Немската красавица, която може да ме удави с аромат, една бяла неспирно цъфтяща, която на първо цъфтене прави изящен цвят, може би Айсберг. Виждам ги най-вече по върховете. Като се разцъфтят както трябва, ще им обърна повече внимание с фотоапарата.


Още една бяла със същата форма на цвета, но цъфтяща еднократно, е започнала да се накичва с цвят. В тъмното направо свети!


  Този ирис смятах за загубен, но след две годин име изненада - все пак съм успяла да спася клубен от него.


  Двуцветната юка, която засадих миналата година на най-опеченото и сухо място, ще цъфти! А тази, която насадих пред блока, се чудеше 12 години. Делоспермата до нея затвори цветове, защото заваля.


   Сред троскотите има и още рози. Троскота пръсках със селективен хербицид. Нямам големи надежди за успех. Отгоре на всичко трябва да почакам две седмици, за да видя резултата при троскота, а може и повече. Дотогава той ще е толкова голям, че нямам идея как ще се справя с него.
Едно мини, което е разцъфнало почти изцяло.



   Започна да цъфти японския нокът - lonicera japonica. Но този е от вид, който не расте толкова, но за сметка на това цъфти от май до ноември.


    Омайничето Geum в компанията на каламагростис calamagrostis acutiflora overdam.


    Клематисът ми се отвори напълно, да го покажа преди да са го изяли кокошките:


   В очакване на светулките:






1 коментар: