4 юни 2014 г.

След дъжда 1

      Много се чудих с коя снимка да почна, тази много си я харесвам, нищо че троскота виси изпод самбукуса. Там изобщо нямам достъп, освен ако не изпочупя клони и не стъпча нещо. Това троскота е отвратителна трева, ако си я имаш в градината. Ако е навън е безценна! Няма умиране това нещо! И завзема грандиозни площи!
   Някога докато разхождам кучето и наблюдавам как се променя поляната, си помечтавам за дива градина, в която цъфтят макове, глухарчета и балдарани. Като хване сушата, ще ги окося и ще си кося редовно троскота. Така до есента ще си имам нещо зеленко. Ще си оставя няколко екземпляра за семе, защото ако ги окося всичките преди да хвърлят семе, няма да има на какво да се радвам другата година. Ще си имам бодливи джанки, някоя черница, и орехи, естествено. 
    Тук орехи под път и над път. Аз постоянно скубя по някой из градината. Свраките ги разнасят, изпускат тук там, и след една -две години ореха тръгва. И расте, не се помайва.
 И така докато си живея в дивотията, ще си мечтая за градина като тази, дето я плевя от троскота. Няма начин.
  Още два погледа към езерото, малко зад самбукуса:
 


   Това езеро рядко го показвам, защото отдавна трябваше да си има и водопад дори, но мушамата се оказа с 10-15см по-къса, отколкото ни се искаше, затова без да обяснявам на дълго и широко, в общи линии ще кажа, че нивото му е по-ниско от планираното и след много раместване на камъни, на ММ му се схвана кръст и го държим така вече три години,неподредено. Иска си сериозно преправяне, или нова мушама, която не е приоритет в момента.
   Освен троскота, съвсем доброволно си отглеждам други треви, не агресивни, но неунищожими с физически средства. Поне на мен ми е абсолютно невъзможно да забия лопата в туфата. На тревите им предстои да растат и да цъфтят (основно есента), а дъждът не ми позволи да снимам цъфналите, защото нежните класове бяха слепнати и виснали.





     В старото езеро кипи живот, ММ нагази до гърди за да оскубе листата на дълбоководната лилия, но тя за седмица навакса. Трябва често да го прави това упражнение, ако иска рибите да не страдат от липса на кислород. Останалите растения се справят с водораслите, рибите се справят с жабешки хайвер и попови лъжички, торят, засега не е прекалено топло и еко системата е безупречна без филтър и препарати.




  Днес лилията ме изуми, въпреки дъжда и часа (следобед започва да затваря цвета), тя си беше цъфнала!

Цъфтят и водните ириси. Белия го снимах в един адски пек, и режима на апарата не се е справил, или по-скоро аз не съм се справила с режима, но е БЯЛ ирис!


Този е бледолилав, към розово. 


 Тъмно лилавия го улучих прецъфтял и с неотворена пъпка, дано се сетя да го снимам. защото имах преди години нисък средно лилав, обаче изчезна. Поне го снимах.

Две снимки на berberis superba , които нямат нищо общо с вида  му преди дни, защото е жестоко окастрен. Сега е малък, безформен и зелен. Много бих искала да не го пипам, но мястото ми не позволява - ще трябва да се лиша от друго растение. И керията до него (първа снимка) е орязана, но пък така сгъстява и пролетта изглежда перфектно.



  Преди това:




Веднага след дъжда бубулечки и пчелички не губят никакво време:




Всичко изглежда толкова свежо! И в известна част - забило нос в тревата.......





















27 май 2014 г.

Много цвят през Май

Май си отива - вече топъл, слънчев, по малко дъждовен, но много цветен и уханен! Едва изтърпях да събера в едно розите с имена, без да покажа колко са красиви до компанията си, плюс многото безименни, красящи градината. Малко общи планове, които вече трудно могат да се нарекат панорамни, заради липсата на място да ес разгърне панорамата. И малко детайли.

Влачещ многогодишен топкарамфил. След първата вълна му трябва малко време да направи нови пъпки и така - цял сезон.


В началото на май все още е повече зелено. Обичам жълтото на еуфорбията, в случая полянска (ако кажа Полска, може да се разбере друго).


 Самбукуса започна да цъфти. Странно как на интернет картинките цветовете му са розови. Не, бели са. Розовеят когато е напъпил. Очаква се ако не го пипна да стане 4 метрово кълбо. Ще го пипна, естествено.



    Контрасти - берберис, пицея глаука глобоса и белия Айсберг.


    Лилиите цъфтят. Дълбоководната прави огромни като развер и количество листа. ММ в един момент нагази до гърди и ги изскуба. Снимки - доста по-долу.


Жълта лилия. И тя, и белите са нападнати от вредители, но в езерото няма как да се пръска с препарати - заради рибите.






   Още един берберис - голден ореол. Ореола тук още не е толкова изявен и не е толкова близо, за да се види. Но формата е интересна.


 Берберис вулгарис атропурпурея синее под розата.  Тази година направих експеримента да го оставя без ранното пролетно рязане, но не се получи добре. Иска си рязане, за да е красив.


Кърито е готово да цъфне до дни. Сухоустойчиво, но не особено зимоустойчиво. Тази зима беше мека и нищо по него не се повреди. Бедната почва не му пречи.


  Някои от тревите тук стават 4 метра, но сега ми позволяват да видя първия цъфтеж на розите от лилавата гама. Chamaecyparis notkatensis pendula в средата  не е съвсем на мястото си, не му понася песъкливата почва и расте прекалено бавно.