Много цвят през Май

Май си отива - вече топъл, слънчев, по малко дъждовен, но много цветен и уханен! Едва изтърпях да събера в едно розите с имена, без да покажа колко са красиви до компанията си, плюс многото безименни, красящи градината. Малко общи планове, които вече трудно могат да се нарекат панорамни, заради липсата на място да ес разгърне панорамата. И малко детайли.

Влачещ многогодишен топкарамфил. След първата вълна му трябва малко време да направи нови пъпки и така - цял сезон.

В началото на май все още е повече зелено. Обичам жълтото на еуфорбията, в случая полянска (ако кажа Полска, може да се разбере друго).

 Самбукуса започна да цъфти. Странно как на интернет картинките цветовете му са розови. Не, бели са. Розовеят когато е напъпил. Очаква се ако не го пипна да стане 4 метрово кълбо. Ще го пипна, естествено.

    Контрасти - берберис, пицея глаука глобоса и белия Айсберг.

    Лилиите цъфтят. Дълбоководната прави огромни като развер и количество листа. ММ в един момент нагази до гърди и ги изскуба. Снимки - доста по-долу.

Жълта лилия. И тя, и белите са нападнати от вредители, но в езерото няма как да се пръска с препарати - заради рибите.

   Още един берберис - голден ореол. Ореола тук още не е толкова изявен и не е толкова близо, за да се види. Но формата е интересна.

 Берберис вулгарис атропурпурея синее под розата.  Тази година направих експеримента да го оставя без ранното пролетно рязане, но не се получи добре. Иска си рязане, за да е красив.

Кърито е готово да цъфне до дни. Сухоустойчиво, но не особено зимоустойчиво. Тази зима беше мека и нищо по него не се повреди. Бедната почва не му пречи.

  Някои от тревите тук стават 4 метра, но сега ми позволяват да видя първия цъфтеж на розите от лилавата гама. Chamaecyparis notkatensis pendula в средата  не е съвсем на мястото си, не му понася песъкливата почва и расте прекалено бавно.