Юнски

За пореден път си разучавах фотоапарата. Вече на теория уж съм съвсем наясно какво ми трябва, за да постигна плитка дълбочина на снимката. Обаче на практика ми стана още по-ясно, че няма как да ми се получи. Дори и метричната система разбрах откъде да променя, вече меря в метри, не в инчове, ама мерилото ли не ми е точно, не знам. Като върна на автоматичен режим и работите си идват веднага на място.
  А днес е ден за перфектни снимки на автоматичен режим, баш като за мен! Чат -пат сменям на P ,там съм го усетила вече и се оправям. Иначе снощи в стаята ми се получиха нещата, осветлението на снимката беше по-добро от на мижавите крушки.
 Не е по темата, но да знаете, че това с икономичното осветление си е икономично само от гледна точка на това да консумираме по-малко енергия. За джоба ни никак не е икономично, тия ледки изгарят за по-малко от година. Не зная заради ниската мощност на тока ли е (при нас е така - пусна ли пералня, не мога да пусна печка) , но само след половин година ледката започва да свети наполовина, а след още половин година мига, мига и вземе че угасне. Тва е.   То пък за нас и това му е предимството на Лед осветлението, че поне мога да си светна всички лампи като си пусна пералнята.

 Да ви покажа сега ММ какво донесе - в пет малки саксийки. Аз ги превърнах в една, ще кажа и защо.

Duchesnea indica

 Засадихме от това нещо на скалния кът на съседа. Там ММ прави голямо езеро, което като се изкопа направи и голяма купчина пръст. Тъй де, да му утива. Обаче тази купчина иска повече финанси, за да се превърне в зелен куп, затова се насадиха и разни почвопокривни. Само тази декоративна ягода ми беше непозната, нямам в градината. Но пък имам един плевел, който много прилича на това, и с който се боря от години. Затова прецених, че може да свърши работа за пълнене на дупки, където юниперусите след време ще скрият необуздания му стремеж да се сади като бясно. Обаче в моята градина такова място нямам. А ММ е поразен от резултата при съседа, много го хареса и ми го домъкна.
 Събрах си го аз в тази саксия, колкото да не го уморя в мъничките. Пуснахме пауните да се разходят, и след час вече нямаше и помен от хубостта му - всички ягодки мистериозно изчезнаха, без следа. Всичко останало остана непокътнато. Сега трябва да го завра някаде, докато успее пак да се украси. Duchesnea indica му е името, плодовете ставали и за ядене, но били безвкусни.
 Аз старателно го крия от малката щерка, която е всеядна, но ако ще го слагам някъде за постоянно, ще трябва да хапна малко, за да зная дали ще се яде, дали ще се получи нещо със стомаха ми и т.н.
 Налага се да го правя с всички достъпни плодчета в градината. Силно отровни растения не отглеждам, ако ще да са безумно красиви.

Ето това пък ще ми е е изглед през единия прозорец на дневната:

  Това с изгледите е планувано още като садихме - къде изглед, къде сянка.... Е, и случайни попадения има, от чиста лакомия. Вече я озаптявам, защото ще ми развали съвсем изгледа.
 Но като вдигнахме конструкцията на къщата, вече пролича. Сега чувам от приятели - Това как е насадено, все едно тук е трябвало да бъде. А пък то си е нарочно там, но досега беше невидимо за чужди очи.

Друг изглед, който не е сниман съвсем от "прозореца", но идеята беше да се вижда това. Любимата ми розичка, на която дъждовете пречупиха част от клоните (заради тежестта на мокрите цветове). Друга част пречупи кучето, докато препускаше бясно край нея. Вързах останалото , за да има някаква форма-

 Караман ММ го избира по красота. Парадокс, защото от черно-бялото кученце с такива дългокосмести родители, се оформя едно късокосместо и рижаво създание. Има да расте още няколко месеца, но няма надежда да стане какъвто очаквахме.
    Но пък ми е хитрец той - изпълнява всички команди, които съм го научила ВЕДНАГА само ако има награда след това. Помни и такива, усвоени преди месец и неизползвани повече. А пък аз не съм особено старателен учител.

 През останалото време си прави каквото поиска и се налага да упражнявам сила, за да променя посоката му. Вече се иска доста сила. Затова навън - само на повод, нищо че ходим по поляните.
  Като се приберем има  малко време да потича и поиграе. И тогава започва голямото тичане - като хала е. Веднъж имах неблагоразумието да го извикам при мен, докато си седя на поляната. И това ми ти куче като се засили, и се спря в носа ми. Любов, кво да праиш. И доста кръвчица пуснах.

Ето Караман с разлика 4 месеца:

  Цъфна астилбето. Три са - бяло, розово, циклама. Розовото е най-зле, бялото има един цвят. Цикламата се оказа най-цъфтежно. Влага имат достатъчно, но кисела почва не мога да им направя. И това е резултата.

 Лилиумите са още по-нацъфтяли, все оранжеви. Знаят, че обичам оранжеви цветя. Цветът им е с една идея по-червен и ярък, точно какъвто го обичам.

И нарът цъфти до тях - същото оранжево. Наровете пък цъфтят до есента. Сега обилно, после не толкова.

Цъфтят и хостите:

Цъфти една закъсняла вайгела. Бебе е още, не се е научила.

И The fairy rose цъфти последна. Дъждът я е свалил до земята.

    Започнаха да цъфтят и декоративните треви - каламагростиса започва с виолетов оттенък (Calamagrostis acutiflora )

Calamagrostis acutiflora

 Стипата е много нежна. Прилича точно на конска опашка. Stipa tenuissima pony tails

stipa tenuissima pony tails

И малко плодове - приятно ме изненада степната вишня. Очаква се да стане храст, повече широк отколкото висок, което е много плашещо, обаче пък плодовете й са невероятни - имат консистенцията на вишня, а са сладки . Prunus tomentosa

Prunus tomentosa

Тази година за първи път роди най-малката ябълка. Вече бяхме забравили каква е, като гледам - червена превъзходна.

А тези откога ги чакам! Няма по-вкусно от това, да си скъсаш салатката от градината.

Даже издебнах дъждовете и щом поизсъхне пясъка, редих павета. Нааааййй-сетне е готова и тази пътечка - към зеленчука и кучето. Само колибата на кучето не е готова, защото не искам да е просто колиба. Но не се знае как ще се развият нещата, може и просто колиба да е. Отсреща, под жълтата туя, която старото куче изгриза (ден преди да умре, сигурно му е било много зле, почивай в мир Шаро) ще има ярко червена ръчна помпа - чешма. Това не знам кога. Помпата я има, и тръби също, но ръцете не стигат.

 Завършвам с няколко снимки, за които нямам какво да кажа. Харесвам си ги, обичам си градината. Всичко ми харесва.

След дъжда 2

Розичката, която живее нов живот. Тя е доказателството за това, че цветята се нуждаят от грижа и любов, и им е нужно съвсем малко, за да се преборят за живота. Тази малка нежна хубавица стоя две години в почти чист пясък, където редките поливки бяха почти безполезни. Не порасна повече от 5 см и бях готова да се разделя с нея, защото дребните й листенца ми напомняха шипкови. Но ММ я извади, насипа й нова, плодородна пръст, и най-после видяхме цветчето. Третата година беше само едно.

Кардинал Хюм окъпан от дъжда. Няма снимка, на която някой би я харесал. А на живо е уникална!

Ето го пак Кардинала, а пред него Каликарпа. Сега й е времето да цъфти. А есента се отрупва с лилави плодчета. 

 

Снимката с плодчетата е от миналата година.

Зановец - сигурно сте го виждали по склоновете на пътищата. Много издържливо на суша и пек растение, укрепващо склоновете. При мен е почти на сянка, затова издълженото стебро оставих голо, а на върха му дадох възможност да цъфти, погален от слънцето. Има невероятен нежен аромат!

 

Тук се вижда, погледнат откъм другата страна.

Лилиумите започнаха да цъфтят. Оцелели са единствен ооранжеви. Наскоро разглеждах стари снимки с толкова голямо разнообразие на цветове! Къде отидоха? Пълно е с оранжеви.

И един розов нисък, който си купих миналата година в саксия. Пишеше, че е стайно растение. Да ама аз го възпитавам навън.

Бяла Маца (да, така се казва), в кадър. Постоянно ходи след мен. И в момента в който приклекна да я снимам, тя спира да позира и тръгва към мен. Тук не клекнах.

       И други животинки. Няма шанс да излетят.

Караман ми позира - на четвъртия път отказа, нямаше лакомства.

И един грижовен татко.

След дъжда 1

      Много се чудих с коя снимка да почна, тази много си я харесвам, нищо че троскота виси изпод самбукуса. Там изобщо нямам достъп, освен ако не изпочупя клони и не стъпча нещо. Това троскота е отвратителна трева, ако си я имаш в градината. Ако е навън е безценна! Няма умиране това нещо! И завзема грандиозни площи!
   Някога докато разхождам кучето и наблюдавам как се променя поляната, си помечтавам за дива градина, в която цъфтят макове, глухарчета и балдарани. Като хване сушата, ще ги окося и ще си кося редовно троскота. Така до есента ще си имам нещо зеленко. Ще си оставя няколко екземпляра за семе, защото ако ги окося всичките преди да хвърлят семе, няма да има на какво да се радвам другата година. Ще си имам бодливи джанки, някоя черница, и орехи, естествено. 
    Тук орехи под път и над път. Аз постоянно скубя по някой из градината. Свраките ги разнасят, изпускат тук там, и след една -две години ореха тръгва. И расте, не се помайва.
 И така докато си живея в дивотията, ще си мечтая за градина като тази, дето я плевя от троскота. Няма начин.
  Още два погледа към езерото, малко зад самбукуса:
 

   Това езеро рядко го показвам, защото отдавна трябваше да си има и водопад дори, но мушамата се оказа с 10-15см по-къса, отколкото ни се искаше, затова без да обяснявам на дълго и широко, в общи линии ще кажа, че нивото му е по-ниско от планираното и след много раместване на камъни, на ММ му се схвана кръст и го държим така вече три години,неподредено. Иска си сериозно преправяне, или нова мушама, която не е приоритет в момента.
   Освен троскота, съвсем доброволно си отглеждам други треви, не агресивни, но неунищожими с физически средства. Поне на мен ми е абсолютно невъзможно да забия лопата в туфата. На тревите им предстои да растат и да цъфтят (основно есента), а дъждът не ми позволи да снимам цъфналите, защото нежните класове бяха слепнати и виснали.

     В старото езеро кипи живот, ММ нагази до гърди за да оскубе листата на дълбоководната лилия, но тя за седмица навакса. Трябва често да го прави това упражнение, ако иска рибите да не страдат от липса на кислород. Останалите растения се справят с водораслите, рибите се справят с жабешки хайвер и попови лъжички, торят, засега не е прекалено топло и еко системата е безупречна без филтър и препарати.

  Днес лилията ме изуми, въпреки дъжда и часа (следобед започва да затваря цвета), тя си беше цъфнала!

Цъфтят и водните ириси. Белия го снимах в един адски пек, и режима на апарата не се е справил, или по-скоро аз не съм се справила с режима, но е БЯЛ ирис!

Този е бледолилав, към розово. 

 Тъмно лилавия го улучих прецъфтял и с неотворена пъпка, дано се сетя да го снимам. защото имах преди години нисък средно лилав, обаче изчезна. Поне го снимах.

Две снимки на berberis superba , които нямат нищо общо с вида  му преди дни, защото е жестоко окастрен. Сега е малък, безформен и зелен. Много бих искала да не го пипам, но мястото ми не позволява - ще трябва да се лиша от друго растение. И керията до него (първа снимка) е орязана, но пък така сгъстява и пролетта изглежда перфектно.

  Преди това:

Веднага след дъжда бубулечки и пчелички не губят никакво време:

Всичко изглежда толкова свежо! И в известна част - забило нос в тревата.......