Направо да го нарека мързел. Не че съм се отпуснала, напротив, работа имам за няколко денонощия да ги събера в едно, че да стигне времето. Но точно за блога ужасно ме мързи да свърша нещо.
Дъждовното начало на лятото помогна на всичко да избуи, и щом дойде жегата и сушата, имаше такива китки, които не издържаха изпита и се споминаха. Поливаме си, редовно, но има местенца, до които поливната не успява да стигне заради многото листна маса.
Къщата е изцедила всички силички на Милото и на него не му се занимава да сложи някой и друг разпръсквач и клапан, един вид на естествен подбор сме го оставили.
Все още се намира някой да попита - Как се оправяш? Ами не се оправям и е очевидно. Е, може би не чак толкова щом още питат.
Времето на летните люляци е. Тази година закъсняха, сравнено с миналата. Белият беше пръв, но е на прецъфтяване преди втората вълна, а лилавия и топлорозовия още не са цъфнали. За лагерстремиите става въпрос. Lagerstroemia - Индийски люляк. До Индия не сме стигнали, но много хора го знаят от пътуванията до Турция и Гърция, топлолюбиво дърво/храст.
Независимо как режа, розовия всяка година прави все по-дълги клони с цвят на края. Догодина мисля рязането почти да го пропусна, за да видя резултата. Само не зная следващата с каква стълба да се кача да отрежа нещо.
Червения, малинено червен.
Бял, расте изправен.
Една много интересна трева, която всъщност не е трева, по-скоро луковично. Подобно на Офиопогона, вечнозелено liriope muscari , Лириопе мускари. Очевидно защо е мускари.
Новичка е и много се надявам да се справи с почвата, както се справи офиопогона. Расте по-бавно, но то е ясно, че за поляна няма място. Само си го представям цъфнало на големи площи....еххх.... Има и вариегатна форма.
Най-страдащите ми растения са хортензиите. Минах и на варианта Паникулати. Само една от тях се отчете сравнително добре тази година. Но като гледам, скоро няма да бера букети.
Берберис голден ореол - порасна много и разхвърли пипала. Нямам снимка, която да го представи в най-добрата му светлина, на живо е прекрасен!
Това кътче беше забележително, когато цъфтеше крокосмията. Сега се чудя дали по-скоро да я орежа, за да видя Ерагростиса, че съвсем се е смачкал. То при този негов самосев ако не го гледам красив, за какво ми е?
Царството на тревите започва. Пускат класове за цъфтеж мискантусите, но тук цъфнал е Пенисетум Мудри (pennisetum moudry). Много е впечатляващ и ...много голям. Тук въздишам, защото наистина е огромен, а е на две години само. Догодина как ще минавам от там, не зная. Мащерките около него погинаха, но пък и без него при мен на мащерките не им харесва.
 |
| pennisetum moudry |
И един друг ракурс, на който се вижда, че ще имам и цъфнала кортадерия скоро. Много й се радвам, защото за толкова години тази, дето цъфна веднъж, е толкова огромна, че запушва една от пътеките. Преброих 12 цвята! Вие сигурно няма да я отличите в треволяка, защото на тази снимка е най-невзрачната.
Един общ план, където погледа се спира на Андропогон Жирарди . Трябваха му три години, последната с дъждовно лято, за да покаже, че всъщност е красива трева. Една голяма синя туфа, която едва сега пуска цвят. А аз тъкмо се бях заканила да го разкарам, беше започнал да ме дразни.
Открих една стара своя снимка, тук е много смешен. Есенна е, затова е оцветен.
Отново тревния кът:
И котето Гошко на недовършения водопад. Къде без него.
