Винаги, когато гледам снимките от май, имам усещането, че градината никога няма да бъде толкова хубава! Преди да настъпи същия момент, преди да настъпи истинската пролет, се сещам само за красотата, погребана някъде под изсъхналите кафеви листа, и купчини клони, затисната от студа и сивите дни, и сякаш никога, никога няма да е същото! Да е толкова цветно, ароматно, красиво и завладяващо! И си задавам въпроси Защо, защо е така, наистина ли нещо обърках? И купувам още растения, размествам, размножавам... Режа, оформям, скубя плевелите, търсейки съвършенството, на което ще се радва душата само след месец. И чакането изглежда безкрайно. Искам още цвят, искам още рози, още храсти, още дървета.. Къде бе, къде ще ги денеш, къде?!?!
Признавам, купих още. Сгъчих ги. Все едно имам градина от година. И знам прекрасно как изглежда през септември. Дори през октомври продължава да расте. Но през април ми е голо, и повтарям грешката.
Говорих си с една приятелка - Аз, казвам, тази година почти нищо не съм купила. И започвам да изреждам. И се сещам и за още, и за още, и ме хваща срам, но имало и още, и е ясно вече, че това почти нищо изобщо не е малко. Вие така ли пазарувате цветя? Почти нищо? 🤣
Само последното показвам. Аюги си накупих - две жълти, но цъфтят различно - розово и синьо. И тази в синьото има оранжево на листенцата, кога, не знам. Тази с розовия цвят си няма сорт, и цената беше прилична. Но тази със синия цвят е лицензна, и лицензно другарче ѝ взех, но с тъмни листа и розов цвят. Скъпо удоволствие.
Преди това, (което беше есента), купих и няколко иглики сортове Беларина и Полиана. Това с игликите го приемам за експеримент, но бяха просто неустоими. Не знам дали и догодина ще ги има, но зимуваха и цъфнаха.
Това с покупките е страшна работа! Идва един ден моя мъж, и ми носи синя кутийка, а вътре три сбръчкотени неща, грудки някакви. Обаче аз бях съсредоточена в много специалната рецепта, която трябваше да се превърне в хит, и оставих разсъжденията за после. Къде, питам, ги намери? Ами търсих чашите. Шок. Това сбръчкотеното било при чашите? И вече като се отпуснах на вечерята, се сетих, че аз някога, даже не помня и кога, си купих кала с червени листа, три грудки. И зимата ги прибрах на хладно. Насадих ги сега, и им се моля всеки ден да оживеят. От време на време изравям някоя, да разбера чули ли са молитвите ми. Една е чула, понадула се е, има надежда! Добре, че се сетих да ги снимам , преди да ги заровя. В тъмното. 🤣
Сега, като съм пропуснала една година, не знам какво да качвам! Реших тия дни, да съм по-редовна тук. Това е най-малко посещаваното място, от тези, в които пиша, но за сметка на това мога да пиша колкото си искам и за каквото си искам. В цветарския форум диалог никакъв. Слагат ми чат пат някой лайк, да не си помисля, че не ме четат. Ами аз това и във ФБ го получавам, защо да го правя два пъти? Обратна връзка няма. Не знам , изчерпателна ли съм, или скучна, може и двете, но диалог няма. Похвали не искам, то е досадно и за двете страни. Но като ще си говоря сама, да си говоря дълго и широко. Не само каквото мисля, че ще е интересно за някой.
Миналата година реших да садя далии. Имах някоя оцеляла грудка в земята, напазарувах си още, и започнах подготовката. А тя беше в най-новата ми градинка, до нивакито. Чудна стилистика! 🤣 Ма много важно. Душата пее!!!
С лопатата махах чимовете трева, изкопах и част от пръстта, защото не беше подходяща, донесох хубава. Нсадих, зачаках. Видях, че когато далиите са повечко, имат нужда от привързване на няколко нива. И това го решават с мрежа за краставици, поставена хоризонтално. Ужас някакъв! Не стига, че далиите са до нивакито, ами и мрежа за краставици ще опъвам!
От копането яко ме заболя кръст, от махането на чимовете пострада ръката. Бабешка работа. Обаче вече бях наслагала грудките в саксии, те покараха, и връщане назад нямаше!
Красиво беше. По някое време вече клюмаха сериозно, но създаваха такава атмосфера! Ноооо, зимата ги съхранявах неправилно, пресъхнаха, и като ги насадих сега, голяма част от грудките изгниха. Дано все пак нещо излезе.
В тази част на градината има най-много слънце, и намериха място много цъфтящи! Дори и белия зокум закопахме и цъфтя там, но вече втора година връхчетата му измръзват, и това забавя много цъфтежа. Мисля да си вкореня в саксия, а този в земята да махна.
Бонбонените ехинацеи са прелестни! Сигурно и съпругът ми ги намира за прелестни, защото пазарувайки за чужда градина, накупи още и за нашата. Не знам дали не станаха прекалено, ще разбера това лято. Защото пък аз точно преди това си бях наделила моите. Тези новите дойдоха почти без цвят, заради късната есен, и очаквам изненади.
Показвам какво направих в една чужда градинка. Освен ехинацеи има и флоксове, но те си дойдоха орязани. Много съм любопитна как ще изглежда през лятото. Идеята беше да е красиво и зимата.
В моята градина не правя такива неща, обичам природния хаос, по-естественото излъчване, с илюзия за мнимална човешка намеса. Гъсталак.
Което пък изисква доста грижи, за да не заприлича на буренак. Това в чужда градина няма как да стане. Всички, които поверяват правенето на градината на фирма, искат лесна поддръжка, ако може никаква. Климатът ни не позволява да имаме градини без поливане, поне зелени градини, затова и растенията се групират по определен начин, за да могат да бъдат поливани от системата. Отделно високите цени, особено на по-възрастни растения, не позволяват да се направи богата градина. Другият вариант е дългото чакане, но колко хора имат това търпение?
Обаче гола поляна в Пловдив значи адски пек и жега, и не виждам какво ще я правят, освен да си я гледат през прозореца, на климатик. Вечер пък има комари в тревата. Непоносима работа 🤣
Пръскането не помага, защото нови могат да долетят ако не от съседния двор, то от няколко километра без проблем.
Да се върна отново в джунглата. Хемерокалис, на който забравих името, и с една приятелка го нарекохме "сопол". Изключително красив, но нещо му изяде корените и оцеля само един стрък. Дано и той оцелее, защото след поредното преразпределяне, точно той не помня къде беше насаден.
Коите обикновено си плуват кротко, но в случая ги храня. Затова и водата е завряла.
Прекрасна стелеща се лагерстремия. за съжаление не помня името ѝ. Лицензиран сорт. Предполагам е :
lagerstroemia indica Prostrata rosey carpet
С толкова дървета есента има много събиране на шума, но мога да я изтърпя известно време, създава усещане за гора.
Есента майка ми претърпя много тежка операция за отстраняване на ендопротеза, и съвсем се инвалидизира. Дотогава пак успяваше да се предвижва с проходилката и да си върши разни домакински неща, но сега се наложи да я взема при мен, на легло, и това ме изкара извън коловоза за поне половин година. След това започнах да се приспособявам. Аз и така бях ангажирана с дъщеря ми, която е с увреждане, второто "бебе" ме срина и физически и психически. Само който е гледал възрастен безпомощен човек , може да разбере. Постоянна ангажираност, вдигане, обръщане, подлоги, пасирана храна заради зъбите, трудна комуникация заради глухота, затруднена заради много слабо зрение... Есента на живота понякога е много много тежка.
Не бих го споделила, но това тотално промени ежедневието ми, което и досега си беше с безброй ограничения. Оттук нататък градината чака. А мечтата ми е само да се наспя.
