Най-интересни си остават живите същества, особено пауните. Аз ги приемам за даденост, някаква приятна даденост. Този от снимката горе е наш вече 15 години. Имаше си млада другарка, с която обикаляха заедно. Тя беше неотлъчно до него, тиха, предана. Така и тихо си отиде...
Новата другарка е много оправна птица. Самостоятелна и с характер. Перфектна майка също така. Но не следва мъжа си по петите, сама решава къде ще обикаля.
След нея ходи бялата паунка. Много плашлива, дива и шумна птица. Майчиния инстинкт се появи късно, даже първия път щеше да си умори паунчетата, и успяхме да ги дадем за отглеждане на оправната индийка. Тя също мътеше, но не излюпи нищо. Така паунчетата се оказаха с две майки. Една, която ги учеше как да оцеляват, и една, коато просто беше до тях.
Белият паун е голям красавец, но има много проклет характер! Тъй като индиеца е алфа мъжкаря, този е отритнат и озлобен, защитава си територията с клюн и нокти, и напада при първа възможност. Кой напада ли? Мен например. 🤣 Хора напада. Скача и рита здраво, за което природата му е дала шип с як нокът.
Другите мили същества са котките. Всяка с характер, с навици, вечно враждуващи помежду си. Повечето не са роднини, а които са - са далечни.
