23 април 2014 г.

В очакване на розите 1

 От известно време правя снимки и ги трия. Гледам пъпките на розите, представям си ги цъфнали, и сегашното положение ми се струва много постно. Сигурно като нацъфтят ще ги снимам толкова, че ще си запълня хранилището за снимки!
 Но сега е времето на люляците, берберисите и майския сняг. Люляците започнаха да прецъфтяват. Аз си щракам от две седмици, дебна да няма дъжд и да улуча някой услужлив режим на фотоапарата.
 Сега пък се върнах назад, защото не помня кое съм публикувала - ами аз от много време само си снимам май.
 Да си покажа най-напред най-снимания обект, моят модел за фокусиране. Това е един церцис, който беше насаден в по-новата половина от градината още преди да бъде оградена. И една вечер е имало голям купон там, гърмели са пиратки, хвърляли камъни и изпочупили всички овошки и церциса. Овошките бяха млади, вързахме ги и тръгнаха. С церциса се бях простила, защото ми се стори невъзможно да оцелее. Обаче той е от дърветата, които непрестанно пускат издънки. И докато се чудих две години дали да ги оставя, той си стана дръвче, а наоколо насадихме още неща и сега е немислимо да го оставя до нормалните му размери.
 Бях грабнала ножицата да го режа, но реших да не погубвам красотата на цъфтежа и го префасонирах в...сурвачка може би.


 С многото ми храсти и дървета сигурно след десетина години ще се доближа много до формалната градина или поне половината ще са подстригвани редовно. Никога нямам план кое как ще изглежда, търся нещо в етествената форма, което да ми подскаже. По същия начин се получи и "Пилето" - направо си казваше как да го подстрижа:


Махнах средната форзиция зад него, за да направя някаква по-шарена "опашка", но новата пираканта изсъхна наполовина и доста ще се отложи. Вече дори ми се въртят други планове в главата. Лошото е, че каквото и да насадя, ще е на тъмно, и ще е угнетено от развитите корени на съседите.

Много дълго време ме радваха Керията и Бербериса, страхотна двойка! Никак не ми се искаше да се вижда строителната площадка отзад. Или пък цветовете излизаха неестествени. Или валеше.



И другия берберис:
И сега, за да ви втръсне окончателно:




 Другата ми голяма мъка беше тамарикса. Не е достатъчно розов, слънцето ми пречи, в сумрака снимам..... Ами ето го, като го отрежа след цъфтежа, ще го видя такъв след 3 години.



Един по-общ план, това ще виждам от прозорците на дневната.



Есента махнахме касиса край бившата ограда и запълних дупката с растения. Тъкмо щях да им се радвам пролетта:


.....и решихме, че там ще е новия бор. Цял ден местих - не защото има кой знае колко, всичко едва беше пуснало корени, но нямаше къде да ги местя. Ето го с бора:


  Сега колкото мразя дупки и гола пръст...... Насадих шаренийки, наръсих семенца разни, да става пъстричко. Борът след някоя година ще запълни, да е жив и здрав!
   Стискам палци и на acer palmatum за лятото, че ми е трети на това място - ежедневните поливки в жегите ги убиват, много ги обичат разни гъбични.

Спирам до тук, защото се оказва, че снимките са доста. Тия дни ще пусна продължението.
До скоро!


Няма коментари:

Публикуване на коментар