26 декември 2021 г.

Последно за 2021г

 Да сложа някоя снимка на градината (и на Бела), защото отворя ли - пред мен измамника Любчо от последната публикация. Във всеки случай OLX и БАЗАР вече имат съобщения на всяка страница, че данните на банковата карта не бива с никого да се споделят. На мен ми беше забавно , но май доста хора са били ужилени. 😕




   При мен - никакъв ред и последователност в спомените. Имам си нагледен (положителен) пример от една приятелка как се води блог. Даже сама се критикува, че не е успяла да спомене всичко. Може да разкаже увлекателно всеки един детайл от градинарските си подвизи. А аз ги виждам само като рутинна работа, и не пиша  много за тях.

Същественото, което успях да свърша - разплетох една плетеница от клубени на ириси.


 Наистина се бяха наплели като килим - едно през друго, едно върху друго, поне десет и повече години пълзене. Имаше и с дължина  близо 40см. Най-малко бяха от един специално поръчван сорт, който на картинката беше бял с тъмно лилави краища, а се оказа със светлолилави. Него си го оставих там, да видим дали съм го улучила. Другите два сорта  се различаваха по дебелината и цвета на клубените, но и там, заради големината, могат да станат грешки. В крайна сметка се наложи да изкарам всичко, само тези, здраво вплетени в офиопогона не успях. Имаше и такива, докопали се до тинестата част на езерото. Иди ми разправяй после как ириси не виреят на влага. Там, на повърхността, където само корените бяха натопени в тинята, много си им харесваше.






Това разораното беше насадено с ириси и запълнено с някоя саксия луковици, но на вид си остана почти така, затова не намирам смисъл да го снимам. Имаше и още една купчинка клубени, та всичко накрая отиде в един голям транспортен контейнер с дръжки, но перспективата на снимката не е в негова полза, затова оставям кофата от фасаген, или каквото е там, повечето са запознати с размера.

После три дни садих на една чужда, но пустееща поляна, където троскота се е оплел както моите клубени, и пролетта непременно трябва да започна там да пръскам за житни.

Там ми е експерименталната градинка от сухоустойчиви цветя. Две добри души ми бяха пратили огромни пакети от своите сухоустойчиви, от които, за съжаление, нищо не е достатъчно сухоустойчиво за онези условия. И умря, или беше погълнато от троскота. Или аз предвидливо си насадих в моята градина, защото на поляната ми се стори, че нямат шанс.

Пролетта ще зная със сигурност. Останаха моите диви хемерокалиси, които на времето бях прибрала от една купчина боклук зад блока. И астрите също оцеляха. Оцеля и една дървовидна ружа, обаче мургавелковците, които последно там косиха и рязаха дървета, са я взели за вредител, и са я оставили на 10см. Без поливане в Пловдив - толкова.

Слагам и някоя ноемврийска снимка, че то на клубените какво да им гледаш... 

Всъщност опитах по време на най-активния листопад да направя репортаж от място, но се оказа прекалено трудно през телефона, и си го спестих. Ще има още много листопади, за които, надявам се, ще съм жива здрава да разкажа. За почистването на листата най-вече, които ще стават все повече. 🤣

Бербериса е огнен, и е точно пред очите ми, докато цъкам на лаптопа.



    Японската махония винаги цъфти по това време. Листата на кайсията над нея отдавна ги няма. Всъщност те първи окапват.



           И една снимка от моята подредена мисловно приятелка 😀 С Тошо. Тошко Африкански, заради дъъъългата опашка. Не зная защо за снимки я крие, вместо гордо да я пери на въпросителна.







2 коментара:

  1. Може ли да дадете линк към блога на приятелката си. Интересно ми е да чета градински блогове на български, но не откривам много такива честно казано.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте! Разбира се, с удоволствие! https://flowers-time-weather-and-wind.blogspot.com/

      Изтриване