12 май 2025 г.

Най хубавият месец - Май

Май месец Май е най-хубавияг месец! 
Не само защото започват да цъфтят розите.






 Много ми се иска да употребя думичката Избухва, но тя е толкова изтъркано и тъпо използвана от медиите, че направо ще прозвучи грозно. Но април и май наистина са взрив от зеленина, цветове и аромати! И надежда 💚

 Удоволствието да съм навън се допълва от най-човешките температури през годината. Може и да се свърши много работа, без да се задъхам или да плувна в пот. 





  Градината се е установила, и не изисква кой знае колко усилена работа, но пък е достатъчно голяма и богата, за да отнема много голяма част от времето ми. 
 През зимата отсякохме пауловнията. Независимо от прекрасният цъфтеж, не успяхме да намерим други достойнства, а преценихме, че ще ни е все по-трудно да се справяме с недостатъците й. Една част от градината получи допълнително светлина, надявам се и водата ще е повече. 
 Знаехте ли, че едно осем метрово широколистно дърво през лятото изпарява между 100 и 300 вода на ден? В горещите пловдивски лета със сигурност цифрата е високата. Или до 9000л вода за месец.

 По-интересно е колко изпарява върбата (ми). Шампион! Между 500 и 1000л на ден до река, и 400 на сухо. Моята е поливана. 

Има и загуби. Изсъхна спираловидната туя. По стеблото има безброй капчици смола, което може би е знак, че нещо под кората я яде. Не мога да напръскам с нищо, защото е непосредствено до езерото с рибки. Високото тясно растение. Утре ще е за последно там. 😢



Лиственицата, larix pendula, е показала зелени иглички, но и досега не се разлиства. Дано оцелее. 🙏




  Но пък си имаме ново попълнение, от  миналата година е, още съвсем слабичка робиния (розова акация) Robinia x margaretta Georgia da Torino




 С толкова дървета на основните поляни е доста сенчесто, но все пак тук-там се промъква и слънце.








29 април 2025 г.

Пролет 2025

 Да наредя най-после снимки на градината. От тази пролет. Небето беше намусено, а от това излизат добри снимки. 



От две години искам да прередя централната пътека. Наредих я аз, през 2009г. За това време оттам мина всичко, което се внесе в двора. И се изнесе. Цяла къща се построи. Всички материали минаха оттам, дори багерчето, което копа основите.


А тя си е просто плочи върху пръстта. С тревна фуга. И къртиците помогнаха, та съвсем се разкриви. Тревата я превзе. Време за ремонт.

 Да, но и аз вече съм за ремонт, толкова години активно градинарствам и помагам в строителството. Кръста си ем боли трайно. Отложих с една година нареждането, от това не станах по-здрава, затова реших да лекувам пътеката.

 Много бавно вървяха нещата. Пренаредих. Вдигнах нивото. Изравних.  Готова съм! И тревата вече тръгна. 

2009 година. Малките плочки веднага бяха превзети от тревата. Фугите не са добри за трева, ако са тесни. 



И тия дни - 2025г.






 Нещо ме влекат плочниците. Не е само това. Тези палети с плочи, плюс още три, са ми минали през ръцете.  За пътеката - два пъти. :)




 Моят мъж пък е по камъните и езерата. 😁 Затова вече няма ден без охкане. Но като видя тази красота, решавам, че си струва.